Изказването на германския комисар по индустрията и заместник-председател на Еврокомисията Гюнтер Ферхойген няма да остане без реакции.

EUobserver коментира днес, че Европейската Комисия показва признаци на разделение относно бъдещето на институционалната реформа в ЕС. Обаче като се вземе предвид характера на изказването на полския комисар Данута Хубнер, изглежда се задава нещо повече.

Припомняме - Ферхойген обяви пред германската телевизия ZEF идеята си, че малките държави в ЕС не следва да имат собствени еврокомисари в ключовите области, а по-скоро заместници на комисарите, които ще се излъчват от „големите". На дипломатически език това звучеше доста по-деликатно, разбира се.

Във връзка с думите на Ферхойген, в четвъртък, 4ти януари, Хубнер е казала за полската пресагенция PAP: „Да се създават две категории страни - членки и да се приема размерът като критерий, въз основа на който страната ще има право да излъчва представител, е неоправдано и честно казано неприемливо".

Камъчето, което изглежда ще обърне каруцата и ще възроди позаглъхналите стремежи да се реформира институционалната структура на ЕС, е влизането на България и Румъния в Съюза на Европа. Коментира се, че системата „една страна - един комисар" не е много удачна, като се посочва примера с Румъния и неясната длъжност на комисаря по езиковото многообразие.

Евродържавите наистина са доста различни. Остров Малта, макар и посетен от апостол Павел, има население 400,000 души. Германия обезлюдява със 130,000 души годишно, но все още са й останали 82.5 млн. души. Тази красноречива ситуация е отразена в механизма за вземане на решение в ЕС „квалифицирано мнозинство", което дава по-голям вот на големите страни.

Но идеята, че малките държави не са равни на големите, остава политическо табу. Всички столици искат да имат „свой" човек на председателското място в Брюксел, за да изтъкнат престижната си позиция и да си гарантират зачитане на националните интереси или най-малкото пълната информация за това какво става в Евросъюза.

Отхвърлената от Франция и Холандия чрез референдум през 2005 Конституция на Европа предвиждаше ротационна система за постовете на комисарите, докато сега действащият договор от Ница определя, че броят на комисарите трябва да бъде намален, след като веднъж ЕС има 27 членове; Хърватска, Македония и Турция също чакат да се присъединят.

Междувременно полският комисар по регионалната политика подкрепи предложенията на Ферхойген президентът на Комисията да се избира от Европарламента, който от своя страна сам да си подбира екип. Сегашният механизъм е, че страните членки подбират кандидатурите зад закрити врати

„Можете да си представите изгодата от малка Комисия. Но малката Комисия трябва да има съвършено различен метод на подбор, според който комисарите не трябва да се избират от страните членки ... Методът на подбор трябва да се основава на Европейския парламент" - е казала Данута Хубнер.

Тя е добавила, че екипът от 27 комисари функционира добре, но колкото по-голяма е Комисията, токова повече власт трябва да бъде концентрирана в ръцете на президента. По този начин полският комисар се дистанцира от мненията, че настоящият шеф на Комисията Барозу си е изградил истински президентски стил.

Хубнер е обяснила също така следното: „Не виждам някакво отслабване на Комисията ... Работата върви добре. Но има естествена тенденция колкото е по-голямо тялото, толкова повече да доминира президентската система, защото е необходимо да се търсят пътища за ефективно вземане на решения, дори тези пътища да са по-малко демократични, брутално казано".