Европейският съюз все още се нуждае от природен газ, който да тече във вените му — въпреки че знае, че е лошо за него, пише POLITICO.

Насред ценовия шок, който движи инфлацията в блока, комбинацията от нужда и токсичност оставя ЕС изправен пред един въпрос: Какво да прави с горивото, с което милиони европейци се отопляват и готвят, но и което затопля планетата и оставя Европа уязвима от растящите цени и настроенията на руския президент Владимир Путин?

В средносрочен план природният газ няма да отиде никъде, а индустрията смята, че дори и в дългосрочен той има роля в зеленото бъдеще на континента.

Газовите централи създават около една трета от въглеродните емисии в електроенергийния сектор в Европейския съюз — не колкото въглищните. Но за разлика от последните, емисиите от газовите централи не намаляват, а дори напротив — в съюза се подготвят планове за нови такива. "Това е огромното предизвикателство — как да намалим ролята на газта в прехода", казва Симон Таглиапиетра, изследовател в тинк танка Bruegel.

Европейската комисия обещава, че природният газ в крайна сметка ще спре да бъде използва, но засега употребата му прави ЕС уязвим към промените в цените, които днес са четири пъти по-високи спрямо същия период на миналата година. Те все пак намаляха драстично — от пик от €171,40 в края на декември до €85,22.

Наблюдателите не очакват цените да се повишат значително през следващите месеци, но тези прогнози не носят облекчение на хората, бизнеса и правителствата. Домакинствата в Германия ще платят с 60 процента повече за електроенергия, а в Италия скокът е 40 процента. В Полша тарифите се повишават с 54 процента. Потребителските цени са силно регулирани, така че бизнесът понася още повече щети. Правителствата на континента намаляват ДДС в опит да намалят отрицателния ефект.

Макар че енергията (както и храната) не е включена в основната инфлация, която централните банки следят, за да определят лихвите, икономистите са притеснени.

Освен всичко друго, ситуацията болезнено изкарва на показ зависимостта и уязвимостта на Европа от Русия, която доставя около 40 процента от нужния на Европейския съюз природен газ. Русия твърди, че изпълнява дългосрочните си договори, но газохранилищата са на исторически ниски нива, а газта по "Ямал" — откъдето обичайно тече от Сибир към Германия — тече наобратно вече трета седмица.

Междувременно във вторник директорът на Международната агенция по енергетика (МАЕ) обвини Русия в "оркестриране" на задълбочаващата се енергийна криза в Европа насред повишаващото се геополитическо напрежение.

По думите на Фатих Бирол, историческите ниските нива на запаси в Европа се дължат най-вече на Газпром, която е пуснала с 25 процента по-малко газ от обичайното. Пред журналисти експертът подчерта още, че случващото се съвпада със струпването на руски войски край Украйна.

Анализатори изчисляват, че цените на газа в Европа могат да паднат наполовина, ако Русия увеличи износа с 20 процента.

И докато Европа се притеснява от руската военна заплаха срещу Украйна, има притеснения, че Путин нарочно ограничава потоците, за да си осигури одобрение на "Северен поток 2".

Зелен отговор

Отговорът на всичко това, според Франс Тимерманс, вицепрезидент на Европейската комисия и водещ работата по Европейския зелен пакт, е континентът да ускори прехода от изкопаеми горива към възобновяема енергия. За всичко, което не може да бъде електрифицирано, Брюксел прогнозира плавен преход, в който газопроводите ще се пълнят с водород.

Тази визия събира доста критики.

"Това е пълна измама", казва Юлиан Попов, бивш екоминистър на България и експерт по околната среда. Тъй като трансферът на енергия във водород е изключително неефективен, ще е нужно огромно количество възобновяема енергия, за да бъде заменена газта, казва той.

Газовата индустрия вижда дълго бъдеще за газовите продукти в Европа. Планът е газта да бъде използвана за производството на водород чрез недоказана досега технология за улавяне на водорода.

Редица индустрии също са свързани тясно с газовите доставки. Производителите на керамика в Италия например казват, че ще са нужни години преди да успеят да запалят пещите си със зелен водород — ако изобщо това гориво достигне до тях.

Газовата зависимост на Европа подхранва и политическо разделение.

Силна лобистка кампания накара Комисия да включи природния газ в определението на ЕС за "устойчиви инвестиции", като аргументът е, че синьото гориво помага за намаление на употребата на въглища.