Неотдавна имаше времена, в които човек се чудеше дали да плаче или да се смее на икономиките в Еврозоната. Растежът беше слаб в почти всички страни от съюза особено в Германия, безработицата беше висока, а бюрократичните бариери като че ли се опитваха да поддържат това статукво за дълги времена. Много от проблемите си остават и до днес, но представянето на икономиките от Еврозоната вече не може да се определи като трагедия или комедия.

Това обаче не трябва да Ви изненадва, или поне изглежда не изненадва шефа на Европейската централна банка Трише. Банката вдигна основния лихвен процент в Еврозоната осем пъти от края на 2005 г. до сега, като вчера беше последната стъпка нагоре до 4.00%. За щастие, Трише е достатъчно културен да не каже „аз нали Ви казвах", но не беше далеч от това твърдение в коментарите си след срещата. Когато банката започна рестриктивната си политика преди година и половина, имаше доста специалисти, които твърдяха, че това е прибързана крачка. На пресконференцията след заседанието вчера, Трише все пак наблегна на думата „оправдано", когато говореше за вдиганията на лихвеното ниво през последните месеци.

Имайки предвид силата на икономиката на Еврозоната в момента и инфлационните рискове, които банкерите виждат, едва ли нивото 4.00% ще е последната стъпка на Банката поне за сега. На вчерашното заседание Трише отново подсказа фино на пазарите, че ще има следващо покачване на лихвите, което анализаторите очакват да е през септември.

Икономическото развитие на Еврозоната се очаква да продължи да се развива отлично, въпреки че се прогнозира слабо забавяне в началото на следващата година. Според експерти от ЕЦБ, ръстът на БВП на Еврозоната ще е от 2.3% до 2.9% през 2007 г., което е малко по-оптимистично от очакваните 2.1% до 2.9% през март. Окуражаващо, е че през последните години икономическият растеж в Европа спря да бъде толкова зависим от износа и започна да разчита повече на вътрешното търсене и на инвестициите.

Това може би е сигнал, че Европа ще успее да се измъкне от водовъртежа на слабо развитие, в който е изпаднал САЩ, особено ако забавянето не прерасне в рецесия. Въпреки че последните икономически показатели от САЩ показаха, че икономиката на страната все още не е пречупена и ФЕД няма да намали скоро лихвеното ниво, жилищният пазар в Америка все още не дава признаци на съвземане. Намаленият американски внос е лоша новина за износителите и икономистите навсякъде по света, но изглежда, че европейците, които традиционно търгуват усилено със САЩ, сега не се притесняват толкова.

Естествено голяма част от външните инвестиции в Европа са в следствие на износната търговия, но в момента има доста по-сериозен риск, който заплашва икономиката на Еврозоната. Слабото развитие на капиталовите пазари в глобален мащаб, както и наранения инвеститорски оптимизъм, могат да нанесат много по-тежки щети, отколкото по-слабите търговски потоци. За сега обаче, каквото и да си говорим, страните от Еврозоната се справят блестящо. Забелязва се и преструктуриране на износната търговия, този толкова важен отрасъл за икономиката на Европа. Все повече стоки се изнасят на изток към новите развиващи се пазари, а САЩ вече не доминира изцяло в износа на Еврозоната.

Въпреки отличното справяне с лихвените нива до момента, скоро ще дойде важен момент за ЕЦБ, когато трябва да вземе ново съдбоносно решение. Краят на рестриктивната политика все повече наближава и скоро Трише трябва да намери нов благ език и кодови думи, с които да подготвя пазарите за бъдещите си стъпки. Това се налага, тъй като Европейската банка никога не е обичала да изненадва пазарите с решенията си.

До сега президентът на банката Жан-Клод Трише използваше формула от няколко кодови думи, които имаха точно определено значение за инвеститорската общност. Когато той каже, че ще продължи да изповядва „силна бдителност" по отношение на инфлацията, това автоматично означаваше, че ще има вдигане на лихвите на следващото заседание. В момента еврото остава силно спрямо другите световни валути, като отбеляза нов връх към йената през тази седмица. Това от своя страна прави ефектите на затягането на монетарната политика доста тежки особено за износителите, чиято стока се оскъпява.

За сега обаче гледката от небостъргача на ЕЦБ във Франкфурт остава много приятна и то не само защото е пролет.