Руският президент Владимир Путин заяви, че Москва не се е отказвала нито от „Южен поток“, нито от „Турски поток“, но очаква ясна позиция от Европейската комисия по тези въпроси.

„Що се отнася до експортните маршрути /за доставката на газ/ по дъното на Черно море има известни трудности от политически характер с Турция“, напомни стопанинът на Кремъл след разговор с израелския премиер Бенямин Нетаняху.

„Но ние окончателно не сме се отказвали от нито един от проектите – нито от „Южен поток“, нито от „Турски поток“, каза Путин. „Ние се нуждаем само от ясната позиция на ЕК“, добави той, цитиран от ТАСС.

Проектът "Южен поток"

Проектът за газопровод "Южен поток" беше един от най-големите енергийни проекти в Европейския съюз. Морската му отсечка трябваше да започне край гр. Анапа, на руския Черноморски бряг, да премине през изключителната икономическа зона на Турция в Черно море и да излезе на българския бряг близо до гр. Варна. Нейната дължина е около 931 км. При излизането на "Южен поток" на българския бряг, той трябваше да се свърже със сухоземния участък на газопровода, по който да се осъществи по-нататъшния пренос на газ през територията на България за страните от Югоизточна и Централна Европа.

Очакваше се експлоатацията на тръбата да започне в началото на 2016, когато да потекат първите количества газ. При пълен капацитет четирите тръби трябваше да доставят 63 милиарда кубически метра природен газ годишно.

"Южен поток" не е руско начинание, както често се смята. Това е международен проект с участието на водещите европейски енергийни гиганти. В него "Газпром" притежаваше 50%, а италианската ЕНИ - 20%. Френската "Електрисите дьо Франс" и германската "Винтерсхал" /част от BASF/ държаха по 15%.

За осъществяването на проекта за морски газопровод през Черно море бяха необходими инвестиции в размер на няколко милиарда евро. Точната цена трябваше да бъде определена след приключване на проектирането, въз основа на резултатите от проведените основни търгове за доставка на тръби, нанасяне на защитно покритие, полагане на тръби и логистика. Една от цифрите, които се споменава, е 15,5 милиарда евро.

След избухването на украинската криза през пролетта на 2014 г. международната обстановка се усложни и стана неблагоприятна за реализацията на газопровода.

На 1 декември 2014 г. по време на посещението си в Анкара руският президент Владимир Путин заяви, че Москва спира проекта „Южен поток“. "С оглед на това, че до момента не сме получили разрешение от България, смятаме, че Русия в тези условия не може да продължи реализацията на този проект. Ние не можем да започнем строителството на морската отсечка, докато не получим разрешението от България", заяви тогава стопанинът на Кремъл.

От своя страна президентът на „Газпром" Алексей Милер обяви, че проектът „Южен поток“ повече не е актуален. През декември 2014 г. италианската компания Saipem, която е част от ЕНИ – италианският партньор на „Газпром“ беше уведомена за спирането на „Южен поток“.