След като Западът заля Русия със санкции заради незаконната анексия на Крим от Украйна през 2014 г., президентът Владимир Путин предприе стратегия, която анализаторите нарекоха "Крепостта Русия". Тя включваше подсилване на чуждестранните резерви на страната, изкупуването на злато и поставянето на акцент в износа към Китай, пише The Wall Street Journal.

Сега нова серия тежки санкции, които могат да бъдат въведени, ако страната прояви военна агресия и нахлуе в съседна Украйна, могат да тестват доколко успешна е била стратегията. Експерти смятат, че ограниченията ще нанесат тежки икономически щети на Русия, въпреки усилията на Путин.

Във вторник Вашингтон съобщи, че е готов да въведе санкции и контрол върху износа за критично важни сектори на руската икономика. САЩ може да забрани износа към Русия на редица продукти, които използват американски хардуер и софтуер — подобно на натиска, който САЩ наложи над китайския производител Huawei. Обмисля се и ограничаване на възможността на руските банки да работят с долари, както и санкции върху енергийния износ на страната.

"Неприятно е, разбира се, но [проблемът] може да бъде разрешен от финансовите институции" в Русия, заяви по-рано този месец министърът на финансите Антон Силуанов.

До някаква степен Русия постигна "дедоларизация" и намали дела от дълга си, който е собственост на чуждестранни инвеститори. Правителството предприе и консервативна фискална политика и запази държавния си дълг под 20 процента от БВП, при 133 процента в САЩ.

Русия успя да натрупа и значителен финансов буфер, като международните резерви, които включват чуждестранни валути и злато, достигат рекорд от $630 млрд. през декември и се нареждат сред най-големите в света.

През последните години Русия засилва и икономическото си сътрудничество с Китай. През 2019 г. страната пусна газопровод, а търговията между двете държави нарасна до над $100 млрд. годишно.

"Путин се подготвя за този момент от 2014 г.", казва Тимъти Аш, старши стратег в BlueBay Asset Management.

Но има един сектор, който Москва не може да защити — технологиите. Световната полупроводникова индустрия е доминирана от компании от САЩ и партньорите и в Европа, Тайван и Южна Корея. Русия има едва шепа заводи за полупроводници. Всички те използват остарели технологии и разчитат на части и патенти от западни компании.

Контролът върху износа на подобни компоненти се обмисля от САЩ, а Европа вече изрази готовност да наложи същата мярка.

Тези ограничения ще направят невъзможно Русия да купува оборудване, смартфони и друга потребителска техника, казват анализатори. От своя страна това ще удари тежко икономиката и усилията за нейната модернизация.

Макар и да имаше успех в други сектори, решението на Путин си имаше цена.

Консервативната фискална политика удари по растежа и инвестициите, а правителството даде приоритет на държавните дружества. Като резултат икономиката нарастваше по-бавно от световната от 2014 г. насам. Руснаците са и по-бедни днес, отколкото бяха преди анексацията: към края на 2020 г. реалните доходи паднаха с 9,3 процента спрямо нивата от 2013 г.

Предходните санкции намаляват годишния растеж с по 0,2 процента между 2014 и 2018 г., сочат изчисления на Международния валутен фонд.

В крайна сметка, казват анализатори, усилията на Русия да се предпази от нови санкции няма да са достатъчни. Делът на долара в износа на стоки и услуги на Русия — макар и далеч от върха от 80 процента — все още е на ниво от 56 процента, по изчисления на ING Bank. Частният сектор е още по-уязвим.

Инвеститорите също не вярват усилията на Русия да дадат особен резултат. Рублата и местните акции потънаха до най-ниските си нива от месеци.

Междувременно санкции срещу руските енергийни компании ще ударят директно в сърцето на руската икономика, в която петролният и газов сектор допринася до една пета за БВП.