Въпросите на миграцията, полицейската кооперация през границите и международния закон за разводадоминират по време на тридневната среща на външните министри на ЕС в Дрезден, Германия (14 - 16 януари), съобщава EUOBSERVER.

Франко Фратини, европейският комисар по правосъдието и вътрешните въпроси е подканил страните - членки да подновят усилията си в борбата с нелегалната имиграция и да засилят Frontex, агенцията по гранична сигурност на европейския блок.

„Frontex ще пише на страните - членки и ще ги помоли за (материално) съдействие. Ще се нуждаем от хеликоптери, лодки и самолети" е казал Фратини по време на конференцията на 14 януари.

Без помощта на страните членки ще е много трудно да се избегнат нови вълни от имигранти през април, май и юни. Очаква се натискът върху Югозападна Европа(Канарските острови, Лампедуза, Малта) да се засили, след като подобрените климатични условия подтикнат много африканци да направят опит да се преселят.

Междуграничното полицейско сътрудничество и кооперацията във вътрешните работи след 2010 е на водещо място в дневния ред. Настоящият ротационен председател на ЕС Германия ще се опита да пренесе Договора Прюм в европейската правна система. Тази крачка ще утъпче пътя за размяна на информация между полициите на27-те държави.

Договорът, подписан от Австрия, Белгия, Франция, Германия, Люксембург, Холандия и Испания през 2005, дава възможност на държавите да си предоставят една на друга автоматичен достъп до националните бази данни, такива като регистрационни номера на колите, ДНК и пръстови отпечатъци.

Четири други страни - членки Финландия, Италия, Португалия и Словения са изразили желание да се присъединят към конвенцията Прюм. Досега нито един от големите играчи не се е противопоставил на идеята Договора Прюм да се инкорпорира в рамката на ЕС. Дори Великобритания призна, че той може да бъде полезно средство за борба с организираната престъпност.

Германия освен това ще продължи усилията си за опростяване на процедурата по разводите в ЕС, тъй като от 845,000 развода годишно сега 170,000 развода са на двойки от различна националност.

Например, двойка граждани на Чехия и Германия, която живее в Брюксел, ще може да избира според кой закон трябва да се гледа нейния случай, или автоматично ще се отнася към съда в Брюксел, мястото на последното пребиваване.

Но това, което за Германия, както и за Австрия, Франция, Италия и Испания е процедура, която ще улесни гражданите, според други членки е източник на конфликт с техния национален закон.

Например, правната система на Малта не позволява разводите; Ирландия изисква период от четири години, в които съпрузите са били разделени и ще използва правото си да не участва, за да предотврати бързите разводи, а Обединеното кралство също се дистанцира от проекта, обосновавайки се с опасения за „трудности и високи разходи".

В добавка на това, не всички страни членки подкрепят женитбите и житейското партньорство на лица от един и същи пол, което повдига въпроси за това как да се справя с признаването и изпълнението на подобни специфични ситуации.

Макар това да не е включено в официалния дневен ред, германският правосъден министър Бригите Цюприс ще направи промоция на предложението си за осъждане на расовата омраза и актове на геноцид. Анти-семитизмът, ислямофобията и ксенофобията се увеличават в Европа, затова Европейската Комисия е „сто процента зад тази идея".

Проблемът идва от различния исторически подход към проблема за толерантността. В Германия и Австрия, където споменът за Холокоста е и трябва да бъде още жив, подкрепата за подобна забрана е всеобща. В UK обаче са по-загрижени за правото на свобода на словото.