Скритата икономика при бизнеса се увеличава, а при населението намалява. Това стана ясно от доклад за 2010 г. на Центъра за изследване на демокрацията, който бе представен на пресконференция. Значителният спад на приходите на бизнеса увеличава вероятността фирмите да се стараят да избегнат плащането на данъци и да намаляват вноските за социално осигуряване, с цел да запазят своята печалба и конкурентоспособност.

От друга страна, спадът в приходите на бизнеса през 2009 г. е предизвикал бързи съкращения на работещите без трудови доходи, каза Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. Той коментира, че нискоквалифицираните кадри са най-потърпевши от икономическата криза и те предимно се насочват към заетост в сивата икономика.

Наблюдава се слабо понижаване на случаите на недекларирани плащания - през 2010 г. 11,6% от населението декларират, че са получили възнаграждение по-високо от заявеното в договора им с работодателя, посочи Стефанов. Той добави, че се повишава делът на сключените договори със "скрити" клаузи - минимално официално възнаграждение и допълнително заплащане на суми "на ръка", докато практиката да се наемат служители без трудов договор не се променя значително и остава в рамките на 5-6 процента.

Стефанов препоръча да се използват много повече инструменти на бюджета и икономически политики, а не предимно на контролната система. Той настоя и да се търси активно взаимодействие на публичната политика с практики на частния сектор за противодействие на скритата икономика.

От своя страна Тихомир Безлов коментира, че по чужди оценки сивата икономика в България се движи в рамките на 30-35 процента. По този начин може да се види, колко губи държавата от сивата икономика, като се им в предвид, че Брутния вътрешен продукт е около 70 млрд. лв.

Безлов посочи, че броя на работещите у нас спрямо пика на заетостта през лятото на 2008 г. е намалял с 380 000 души. Голяма част според него са преминали в сивата икономика, заминали са в чужбина или са безработни, но без да са регистрирани в бюрото по труда. Преди икономическата криза в Испания през 2008 г. са работели 140 000 нашенци, а техния брой през декември миналата година е достигнал 160 000 души. Все още няма ясен отговор, на какво се дължи тази тенденция, коментира Безлов.

Бившият независим депутат Минчо Христов, зададе въпроса - как може да се изисква да се доказва доход при плащане над 10 000 лв., а в същото време едно младо момче да извади 316 млн. лв., за да купи "Кремиковци"? Това на какво е пример, риторично попита Минчо Христов - на явна или скрита икономика.