Ст.н.с. Др. Митко Димитров: Някои бизнесмени залагат на рушветите пред добрия продукт

Господин Димитров, какъв е икономическият модел на България?

- Може би отговорът ми няма да отговаря на Вашите очаквания. Няма да разсъждавам дали моделът е социален или либерален. По-скоро в повечето бивши социалистически страни, особено в България, моделът се характеризира с много влияние на сивата икономика. Това е резултат от преразпределителните процеси, свързани с политически връзки, близост до управляващи. В много случаи свързани с престъпна дейност.

КК: Това не звучи добре.

Да, никак не звучи добре, за съжаление. Лошото е, че при нас това явление е по-силно, отколкото в други страни. Определено в сравнение с прибалтийските държави, с централноевропейските държави при нас нещата са много по-лоши. Когато говорим за модел, за мен най-важното е кога ще се нормализира икономиката, в която да действат пазарни закони. Тогава ще търсим дали икономиката е по-социална, по-либерална. По света и нещата не са толкова чисти, когато се говори за тези модели. Те са по-скоро политически дискусии.

КК: И кога ще се нормализира нашата икономика?

Ами тук отново опираме до политиците. Изводът е, че нашата икономика все още зависи много от политическите решения. Когато говорим за пазарната икономика, много често Италия е давана за пример - там правителствата много често се сменят, а пък икономиката си върви. Не че и там няма сива икономика. Но реално са стигнали до това положение, при което икономиката се развива по собствени закони. При нас икономиката е зависима от решенията на политиците, защото те определят средата, в която бизнесът се развива. В България се среща моделът, при който бизнес се прави предимно чрез близост до политици или чрез рушвети. Много мениджъри не са свикнали да правят бизнес чрез предлагането на по-добър продукт, на добра услуга. Затова трудно можем да да очакваме този тип предприемачи да се променят и да започнат да предлагат добри продукти. Ако се случи подобно нещо, то по-скоро ще е изключение. Все пак има млади независими хора с малък бизнес, който постепенно се разширява. В тях е надеждата. Повечето от чуждите инвеститори също спазват принципите на пазарната икономика. Естествено има и изключения като в леката промишленост, шивашката промишленост....... Сега е актуален въпросът с европейските фондове, с корупцията. В основата на това стои финансирането на партиите. Това е въпросът, който трябва да намери решение. Това финансиране да бъде осветлено....

КК: Да бъдат направени коренни промени в Закона за политическите партии ли?

Да. Да се вземат добрите практики. Може би трябва да се завишат държавните средства, които се дават на партиите. Това ще ни излезе по-евтино, отколкото да се запази сегашният модел на финансиране. Какво правят политиците преди избори? На тях им трябват пари и ги събират от бизнеса.

КК: Дали обикновеният българин ще се съгласи от парите, които той внася в бюджета, да се подпомагат партиите, при условие че е разочарован от тях?

Това трябва да се разбира като началото на процес на нормализация на системата. За да могат тези, които искат да направят някаква промяна, да я направят.

КК: През последните години страната ни бележи бърз икономически растеж. Защо това до голяма степен не се отразява върху доходите на хората?

Растежът на нашата икономика не е толкова висок, колкото има резерви в икономиката. Не е най-високият. Прибалтийските държави значително ни изпреварват в това отношение. Там растежът е 7, 8, 9 %. Словакия също има висок растеж през последните години. Румънската икономика също расте с високи темпове. Да, наистина темповете на растеж у нас по принцип са високи. За доста продължителен период от време от 1998 година насам имаме непрекъснат растеж. Това е важно и необходимо за България. Факт е, че доходите са по-ниски. Това, че сме най-бедната страна, означава, че толкова сме произвели. Въпросът е ,че темповете на нарастване на доходите растат с по-ниски темпове отколкото расте БВП. Ако погледнете как се повишават доходите, се вижда, че на два пъти доходите много силно са ударени. В началото на 90-те години, когато БВП спада, доходите спадат двойно повече. След това БВП и доходите започват да се движат успоредно. През 96-97 година също има спад на БВП, но доходите спадат още повече. Доходите трябва да се движат изпреварващо на БВП, а те в момента се движат успоредно. Има и други фактори, които трябва да се вземат предвид.

• Известното на всички заплащане в частния сектор. Хората получават повече отколкото реално декларират. Когато имаше безработица, това изглеждаше по-нормално. Сега обаче безработицата намаля, би трябвало да има конкуренция на пазара на труда и работодателите по-охотно да увеличават заплатите. И аз наистина очаквам това да се случи, при условие че има недостиг на кадри в определени професии. Лошото е, че често когато работодателите трябва да правят икономии, ги правят за сметка на заплатите на служителите. 400-600 хиляди българи работят в ЕС. Те биха се върнали, когато условията у нас се подобрят. Трябва обаче да се прави разлика. Има група висококвалифицирани кадри, които заемат високи постове в чужбина. Те не са много, но това не е проблем за никоя икономика. Проблемът е за тези, които работят по-лошо квалифицирана работа, но получават по-добро заплащане. Тези хора спестяват, живеят при лоши условия в името на бъдещото.
  Гърците са започнали масово да се връщат в страната 15-20 години след реалното членство на страната в ЕС.

КК: Финансовият министър Пламен Орешарски често казва, че по-високите заплати биха довели до по-висока инфлация. Съгласен ли сте с това?

Ръстът на заплатите трябва да се обвързва с ръста на производителност. Заплащането в частния сектор се решава от отделния работодател. Но държавата може да влияе на възнагражденията на бюджетните служители. Заплатите им трябва да се увеличават съгласно ръста на БВП и инфлацията.

КК: Но всяка година заплатите на държавните чиновници се увеличават....

Да, но не в необходимите темпове. Като че ли реалното увеличение липсва. Много важна е ефективността на администрацията. Ефектът от работата на държавните служители трябва да бъде много по-голям от колкото издръжката на тези служители. Проблем е прекалено раздутият държавен апарат. Има областти, които са недофинансирани като здравеопазването, образованието и научните дейности. Така че има какво да се желае по отношение на преразпределение на бюджетните средства. Тогава може да има увеличение на заплатите, без това да е инфлационен фактор.

КК: Инвестицията в човешкия ресурс ли е ключът към по-добрата производителност?

Това е универсалният фактор, за което няма спорове. Инвестицията в човешкия фактор винаги принася полза.

КК: Според икономическата теория плоският данък е несоциален. Кои са положителните и отрицателните резултати от това. Изсветля ли икономиката наистина?

Така се оказа наистина. Изсветляването дойде заради ниския размер на данъка. Потвърждава се теорията, че по-ниските данъци водят до по-голяма събираемост. Това винаги трябва да върви с финансова дисциплина т.е. или човек да си плати данъка или ако откаже, санкциите да са големи. Все повече хора предпочитат да си плащат данъците. Смята се, че прогресивният данък тласка хората да търсят възможности да укрият данъци, като представят доходите си по-ниски.

КК: А какво ще правим с нискодоходните групи?

Според мен можеше да бъде въведен необлагаем минимум.

КК: Както синдикатите предлагаха?

Да. Винаги е добре, когато повече пари остават в населението и бизнеса. При нас държавата преразпределя около 40% от БВП.

КК: Вие приемате ли това?

Даже и по-малко да са процентите е по-добре. Но трябва да има дейности, които да се финансират от държавата - здравеопазване, социални дейности, образование, пенсионната система. Към тези 40%, които преразпределя държавата, се прибавят и парите, които правителството разпределя от европейските фондове. Тогава излиза, че кабинетът разпределя доста повече. Или поне можеше да разпределя предвид сегашната ситуация, при която ни бяха спрени средства от ЕС.

КК: Според Вас действително ли е необходимо бюджетният излишък да бъде толкова голям?

Всички са съгласни, че не трябва да бъде толкова голям. При нас винаги излишъкът се оказва много по-голям, отколкото се очаква.

КК: На какво се дължи това? На занижени оценки за приходите в бюджета?

Да. До определен момент това беше оправдано. Сега нещата вече се поуспокоиха, но управниците продължават така да планират разходите, че приходите да ги надвишават значително. За харченето на излишъка трябва да се прилагат същите процедури, каквито има за разходната част на бюджета. Би трябвало да има повече прозрачност. На края на годината, за няколко седмица, правителството харчи огромна сума пари, а това ражда инфлация. Ако излишъкът от БВП е до 1%, това е нормално. Големият излишък означава неефективно управление.

КК: Правителството казва, че сме застраховани от финансовата криза в света. Така ли е наистина?

Вярно е това, защото вътрешните фактори са по-силни от международните. Ние сме по-слабо подложени на външните фактори отколкото други страни, които са изчерпали вътрешните си фактори за развитие. Дори да има някакво влияние, няма да е толкова силно.

КК: Но пък сме зависими от цената на петрола ...

По отношение на енергоносителите, ние имаме резерви. Нашата икономика е енергоемка. Пазарът и сега принуждава домакинствата да ограничават разходите си, но това може да се ускори при подходяща политика на енергоспестяване.

КК: Като че ли политиката на държавата за енергоспестяване не е достатъчно агресивна?

Почти нищо не се прави. Хората не са мотивирани да си направят топлоизолация. Би могло да има такава програма за енергоспестяване за малкия бизнес, която да поема част от разходите им. Държавата е собственик на големите електроразпределителни централи. Има много загуби в производството, при преноса на енергията. Тогава трябва да се намеси държавата, въпреки че електроразпределителните дружества са приватизирани. Трябваше новите собственици да инвестират, за да направят системата по-ефективна, а не да искат непрекъснато увеличаване на цената на тока.

КК: Очаквате ли отлив на инвеститори, особено след доклада на ЕК?

Иска ми се да вярвам, че това няма да се случи.

КК: Но европейските вестници писаха много за корупцията в България...

Да, така имиджът се разваля. Сигурно това ще окаже влияние.....

КК: Ниските данъци у нас могат ли да компенсират тези негативни статии за нас?

Все пак има много хора, които познават страната. Иска ми се да вярвам, че ако се предприемат бързи мерки, няма да бъде трайно увреден образът на България.