След една от най-лошите години в историята за петролните и минните компании, на инвеститорите може да им е простено, ако питат за възможности в суровините след края на така наречения „суперцикъл”.

Важният въпрос през 2016 ще е дали сегашния мрак висящ над сектора представлява дъното преди възстановяване или може би е промяна към това,  което някои обрисуват като „новото нормално” състояние, характеризиращо се със свръхпредлагане и слаби пазари. С други думи дали цените стигнаха дъна или ще станат и по-ниски?

Цената на петрола през 2015 беше средно 55 долара за барел, почти с 50 цента по-ниско отколкото миналата година. Медта, въглищата и желязната руда се свиха до нива довели акциите на минните компании до нови рекордно ниски дъна.

Мини компании като например Гленкор спорят, че метали като медта и никела са били несправедливо свалени от срива на пазара на петрола и спекулантите търсещи начини да залагат срещу китайската икономика. Те твърдят, че физическото търсене от Азия е силно и нараства, докато предлагането е уязвимо от спадащите цени под разходите за производство по много проекти.

От друга страна стоят влиятелните банки като Голдман Сакс и група от базирани в Китай агресивни хедж фондове, които залагат за нови спадове на цените. Докато китайската икономика се забавя, милиарди долари инвестиции в проекти на новата енергия и минното дело започват да дават плодове, което упражнява допълнителен натиск върху цените. Според втората група цените ще трябва да останат по-ниски и за по-дълго време, за да се намери ново балансиране на пазара и нови настройки на предлагането.

Не е изненадващо, че инвеститорите таят все по-малко илюзии за суровините след четири години на разочароваща възвръщаемост. В края на август, активите от суровини под управление са били на стойност общо 242 милиарда долара според проучване на Барклиз. Това е най-ниско ниво за последните шест години и спад спрямо началото на годината, когато са били на стойност 259 милиарда долара. Общата възвръщаемост от компонента за суровините в индекса Стандард енд Пуърс е спаднала тази година с 26.3% и е на път да отчете петата най-слаба година в цялата история.

Петрол

Да се намери инвеститор, който очаква покачване на петрола става все по-трудно. Водената начело със Саудитска Арабия политика на ОПЕК по отварянето на кладенци, за да се притиснат конкурентите с по-високи разходи навърши една година и малцина очакват картела да смени курса когато се събере в петък във Виена.

Запасите в развитите икономики достигнаха безпрецедентни нива от близо 3 милиарда барела според Международната агенция за енергетика. В началото на следващата година пазара почти сигурно ще трябва да приеме по-високия износ от Иран когато санкциите срещу ядрената му програма бъдат премахнати.

Дотук всичко е песимистично. Заслужава си обаче да се отбележи, че плана на Саудитска Арабия през цялото време е съсредоточен в дългосрочен мащаб и 2016 може да се окаже годината, която започва да носи плодове. При средни цени наполовина на тези между 2010 и 2014, шелфната индустрия в САЩ намали броя на платформите копаещи за петрол. Международните петролни компании заделиха около 200 милиарда долара за бъдещи инвестиции.

До средата на следващата година, мнозина анализатори очакват пазара да се стесни. От цените наистина не се очаква да се изстрелят обратно над 100 долара за барел, но може би ще се наложи да нараснат до нива, които позволяват повече инвестиции в бъдещи производства. Саудитска Арабия желае в крайна сметка да види връщане на цената в рейнджа между 60 и 80 долара за барел.

Според анализи на Ситибанк, намалението на производството в страните извън ОПЕК, в нешелфовото и шелфовото производство, повишения геополитически риск и по-ниския свободен капацитет дават възможност в средносрочен план на цената на петрола да расте.

Индустриалните метали

Секторът извън суровините е по-тясно свързан със съдбата на Китай. Това отчасти обяснява защо мненията са толкова различни за метали като медта, никела и цинка. Голдман Сакс, считана за най-влиятелната банка в сектора на суровините, прогнозира, че медта ще се търгува около 4500 долара за тон до края на следващата година при положение, че миналия месец беше достигнато шест годишно дъно от 4481 долара за тон.

Забавянето в Китай, който внася 45% от червения метал, е една от причините за ттова мнение на банката, тъй като Пекин се опитва да премести икономиката си от голямата зависимост от инфраструктурата, която е налице от десетилетия. В последния доклад на банката се казва, че растежа в Китай не само се забавя, но и се ребалансира от фиксираните инвестиции към потреблението.

Металът беше притиснат и от няколко агресивни фонда в Азия и на други места, които го приемат като един от най-добрите барометри за залози срещу Китай, както и заобиколен начин спрямо опитите на Пекин да спрат инвеститорите правещи къси продажби на капиталовите.пазари.

При някои контракти, търгуваните обеми в Шанхай надминаха тези на 138 годишната борса за метали в Лондон.

Гленкор и други минни компании обаче продължават да са на мнение, че техните продажби в Китай остават силни и нарастват.

Злато

След като удари рекорден връх от 1902 долара за тройунция през 2011, златото се обезцени с 45% и приближи нивата от 1000 долара. Най-големият насрещен вятър срещу който са изправени скъпоценните метали е възможно увеличение на лихвите от Федералния резерв преди края на годината, който има склонност да тежи на активите не носещи доходност като златото и среброто.

При положение, че Фед вдига лихвите и така нарастват разходите за поддържане на златни резерви, възможно е цената на златото да падне и под 1000 долара за тройунция.

Физическото търсене на метала в Китай и Индия остана относително силно. Мнозина инвеститори изчакват да видят дали Китайската централна банка ще продължи с покупките, което би дало подкрепа на златото. Анализатори на Ейч Ес Би Си очакват цената на златото най-накрая да започне да расте през 2016 след все новите и нови пет годишни дъна през последните месеци.

Селско стопанство

Суровините от този сектор не избягаха от разпродажбите при индустриалните суровини. Пшеницата спадна с 22% през 2015, царевицата с 8%, а соята с 14%. Всичките бяха поразени от комбинацията на благоприятно климатично време и на валутните движения. През следващата година вниманието ще се насочи към щетите от феномена Ел Ниньо за който се предвижда да бъде по-дълъг и по-силен, а това може да представлява заплаха за посевите.

Какаото, което не се движеше по тренда и нарастваше през 2015, изглежда уязвимо за продажби. Високата цена от последната година вероятно ще окуражи земеделците да отглеждат други посеви. 

Източник: Бул Тренд Трейдър