След референдума във Великобритания в края на юни всички започнаха да изчисляват щетите за страната от излизането й от Европейския съюз (ЕС). Безспорно един от най-засегнатите сектори ще бъде този на търговията.
Общо вносът и износът на Обединеното кралство се изчисляват на малко над 1 трилион паунда или 1,3 трилиона долара. За миналата година търговията с останалите страни от ЕС е възлизала на 513 милиарда паунда или повече от половината от общата й стойност.
След “Брекзит” обаче това ще се промени. Великобритания ще трябва да предоговори търговските си споразумения със съюза и да заложи повече на други партньори. Това обаче няма да е лесно, защото на властите в държавата им предстои да променят условията по договорите си и с тях.
Причината се крие в това, че с трети страни, като Швейцария и Турция, Кралството е договорило търговските си отношения, като членка на ЕС. Сега обаче и тези сделки предстои да бъдат преразгледани, като тук става въпрос за близо 60 държави.
Не на последно място с останалата част от света, включително със САЩ и Китай, търговските отношения се уреждат чрез Световната търговска организация (СТО). В момента обаче все още Брюксел отговаря за членството на Великобритания в институцията.
От това следва, че след като Островът официално се отдели от ЕС, което най-рано ще стане през 2019 година, правителството там ще трябва да предоговори търговските си споразумения със страните членки, с държавите от СТО, както и с всички останали настоящи партньори, пише CNN Money. А този процес със сигурност ще отнеме няколко години.
Генералният директор на организацията Роберто Азеведо също предупреждава за това.
“Ключовите аспекти на търговските условия за ЕС не могат да бъдат напълно копирани и да станат автоматично валидни за Великобритания”, коментира той по време на своя реч в Лондон през юни.
Разбира се, търговията на Великобритания няма да бъде прекъсната след “Брекзит”, без да бъдат предоговорени споразуменията. Тя обаче ще се забави и ще струва доста повече на страната, като ще донесе негативен ефект и върху пазара на труда и частния сектор.
Според Азеведо това може да коства на британските износители до 5,6 милиарда паунда или 7,4 милиарда долара всяка година само за плащането на мита.