Ходейки по брега на Неа Ираклия, където като млад е плувал, Георгиус Перперис посочва мястото, на което някога е имало плаж — а сега е покрито от водата, разказва Reuters. "Тук имаше плаж широк 20 метра, сега го няма", казва 59-годишният мъж.

Ускорената ерозия на бреговете, причинена от климатичните промени, представлява екзистенциална заплаха за места като Неа Ираклия в западната част на Халкидики — регион, който живее благодарение на туризма.

Той бе и сред най-тежко засегнатите от финансовата кризата, която тормозеше Гърция между 2010 и 2018 г. и която сви икономиката с една четвърт, пращайки в бедност множество гърци.

Сега влиянието на повишаващите се температури, странното време и ускорената ерозия на плажове върху ключови сектори като туризма и земеделието отново заплашват да поставят в опасност финансите на най-задлъжнялата държава в Европа.

"Годините на кризата бяха трудни, много магазини затвориха, а туристите ги нямаше. После дойде Covid-19. Но климатичните промени може да са много по-лоши. Какво ще прави турист тук, ако няма плажове?", пита 59-годишният мъж.

Експерти посочват, че изчезването на плажовете в Халкидики, където се стичат около 10% от идващите всяка година в Гърция около 30 млн. туристи, се ускорява през последните години. Преди две години в Солун бе създадена обсерватория, която следи феномена чрез сателитни снимки и алгоритми. 18 района, които властите наричат "червени точки", показват уязвимост.

"Виждаме как плажовете буквално изчезват", казва Костас Гутикас, вицепрефект с ресор околната среда в централна Македояни.

Цената

Преди пандемията туризмът отговаряше за около една пета от икономиката на Гърция и за горе-долу подобен дял от работните места. През 2019 г. приходите от него бяха €18 млрд. Икономисти посочват, че всичко под това е риск заради климатичните промени.

През 2009 г. централната банка проведе проучване, според което цената на бездействието ще достигне €700 млрд. до 2100 г. — или с други думи икономиката ще губи по 2 процента всяка година. Очаква се нов доклад да бъде публикуван през следващите месеци.

С публичен дълг в размер на 196,6% от икономиката, Гърция е най-задлъжнялата държава в еврозоната — и е жизненоважно тя да запази растежа си, за да може да покрива задълженията си.

Изминалото лято вече показва какво може да се очаква от по-топлото бъдеще. Стотици хектари гора изгоря за дни.

При повишение на температурите от 2,5 градуса по Целзий до 2046-2065 г., в сравнение с 1971-2000 г., екип от Университета в Атина изчислява, че дните на горещини - или поне три дни с температури над 40 градуса по Целзий — ще се увеличат с 15-20 дни, а валежите ще спаднат с между 10% и 30%.

Учените предупреждават, че нивото на морето ще се повиши с 20-50 см за същия период.

Мерки

В четвъртък южната ни съседка представи първия си климатичен закон, с който цели да намали въглеродния си отпечатък и повишението на температурите. Сред мерките е пълна забрана на продажбите на нови бензинови и дизелови автомобили от 2030 г.

Освен това всички нови таксита и една трета от новите коли под наем в двата най-големи града в страната - Атина и Солун - трябва да се хибридни или електрически от 2025 г.