Хипермаркетите и големите вериги да не работят събота и неделя. Това е поредната идея на управляващите, която се стреми да „торпилира монопола на международното търговско лоби и да даде глътка въздух на родните производители и магазинери". Поне това става ясно от думите на депутата от Коалиция за България Спас Панчев.

"Търсим механизъм за равнопоставеност между българските производители и търговци, от една страна, и големите вериги, от друга", уточни той пред голям столичен ежедневник.

Че има нужда от регулация на големите търговски вериги е безспорен факт. Каква да бъде тя обаче явно ще стане ясно през следващия политически сезон, но идеите започват да изкристализират.

На пръв поглед предложението изглежда приемливо и с перспектива за успех. За много хора у нас и по света подкрепата на родното винаги е била свързана с топли патриотични чувства от страна на широките маси.

Тази идея обаче търпи сериозни критики от две страни. Първо в големите търговски вериги вече работят хиляди българи и ако работата там намалее, поради направеното предложение, това ще означава нови масови съкращения или сериозно намаляване на заплатите.

Тогава Пепи, който сега работи в хипермаркета ХХХХХХХ, който ще бъде съкратен от там, няма да има възможност да пазарува откъдето и да е, камо ли от кварталните магазини, където често цените на стоките са по-високи от тези в хипермаркетите. Така ще се затруднят и хората, които имат време да пазаруват единствено през почивните дни.

Второто е, че всеки има правото да пазарува откъде си поиска, поне така трябва да бъде в една свободна пазарна икономика. В същото време според конституцията всички са равни пред закона и това важи и за търговските дружества, независимо дали са български или чужди, малки или големи. Тоест, не можеш да кажеш на едни да работят непрекъснато, а на други само през седмицата, през нощта или около Коледа.

Дори в страните, където действат ограничения спрямо хипермаркетите няма такива крайни мерки като затварянето на обектите за два последователни дни при това от най-силните в търговско отношение. Там, където са въведени ограничения, често те са свързани с локацията на обектите, на които им е указано да се разположат извън натоварените градски части.

Последната е мярка, която по-лесно би се приела от всички участници по веригата от производител до потребител.

Иначе идеите за защита на производителите не са от днес или вчера. Важно е да се отбележи и че в момента също има държавна помощ за земеделците. Да си припомним, че заради един заем от 800 млн. лв., с който държавата подпомогна зърнопроизводителите, се стигна до оставката на финансовия министър в началото на годината.

Връщат ли се тези средства като полза за българския потребител е доста спорно. Това е така, защото половината от златните житни класове, които земята ни ражда през годината отиват за износ. Къде е справедливостта тук? Не е ли по-удачно щом дотираме производството на жито, да искаме по-ниски цени на хляба, а не само да пълним банковите сметки на  производителите, че сега и нови облекчения да им се предостаят.

С казаното до тук не искам да оставям впечатлението, че няма място за реформи в сектора на търговията.

Печеливш ход би бил създаването на борсов панел, на който да се разиграват търгове, на които да участват производителите от една страна и търговците от друга. Тази търговия съвсем спокойно би могла да се проведе на Софийската стокова борса.

Така благодарения на финансовите инструменти тези, които произвеждат домати, царевица, олио или каквото и да е друго ще могат да продават стоката си още преди да е произведена и да получат в аванс необходимите им средства.

Това ще направи сделките по-предвидими, сигурни и най-важното прозрачни, защото всичко останало е изкривяване на пазара и игра с емоциите на хората.