В какво състояние оставя Тръмп щатската икономика?

Преди пандемията да затрудни икономиката, президентът Тръмп имаше нещо, което приличаше на завиден икономически опит. Само три години след встъпването си в длъжност равнището на безработица в най-голямата световна икономика бе по-ниско от който и да е момент от 60-те години насам, ръстът на доходите на домакинствата процъфтяваше, а инфлацията бе опитомена. В същото време бедността и неравенството спадаха, благодарение на по-бърз растеж на заплатите и нетната стойност на активите на американците с по-ниски доходи и по-ниско образование, от останалите.

Пандемията опустоши много от тези положителни тенденции - и въздействието се утежни от лошата реакция от страна на федералното правителство и много държавни и местни правителства. Но въпреки това американската икономика се представяше също толкова добре, колкото и други богати икономики благодарение на комбинацията от агресивните действия на Федералния резерв за намаляване на лихвените проценти и подкрепата на пазарите.

Пандемията удари икономиката на САЩ толкова силно, колкото и другите богати страни, като Австралия, Дания, Германия, Корея или Япония.

Инвеститорите се възползваха както от силната предпандемична икономика, така и от отговора на правителството. От деня, в който Тръмп беше избран, до деня, в който загуби от Джо Байдън, S&P 500 се повиши с малко над 12% годишно. Единствено Бил Клинтън и Калвин Кулидж са били президенти по време на по-добро представяне на пазарите, като и двамата напуснаха офиса близо до върховете на два от най-известните балони на акции някога.

Фондовите пазари вече бяха високи, преди Тръмп да спечели. Акциите бяха около три пъти по-скъпи спрямо печалбите през октомври 2016 г., отколкото през юли 1923 г., точно преди Кулидж да встъпи в длъжност. Книжата бяха също толкова евтини, когато Роналд Рейгън беше избран през 1980 г. и бяха с 40% по-евтини, когато Барак Обама беше избран, в сравнение с победата на Тръмп. С 20% пък бяха по-евтини акциите, когато Клинтън спечели. Само Хърбърт Хувър и Джордж Буш са били избрани, когато акциите са се търгували при по-високи оценки, отколкото при избирането на Тръмп.

И все пак, доброто представяне на пазара не се дължи на никоя от специфичните политиките на Тръмп, според пазарни наблюдатели и в противовес с неговите многократни коментари. Ограничението на имиграцията намали броя на хората, които се конкурират за работа, но също така намали броя на американските потребители и намали данъчната основа в сравнение с това, което би била в противен случай.

Митата и търговските сделки не помогнаха за намаляване на търговския дефицит в промишлеността, който беше значително по-голям преди пандемията, отколкото когато Тръмп встъпи в длъжност. Двустранният дефицит с Китай се сви, но това беше компенсирано от нарастващия дефицит с останалия свят. Тарифите могат да пренасочват търговията от една държава към друга или да наказват отделни сектори, но те имат малка сила да повлияят на нивото на общия внос и износ.

Наказателните мита намалиха дефицита на търговията със стоки между САЩ и Китай, но това бе повече от компенсирано от нарастващите дефицити с останалия свят.

В същото време опасенията, че тарифите ще бъдат разрушителни, ще повишат потребителските цени и по-ниския жизнен стандарт в САЩ, също се оказаха погрешни. Докато няколко конкретни артикули, като перални машини, временно поскъпнаха, ефектите на тарифите бяха повече от надценени от по-дългосрочните дефлационни тенденции - поне до пандемията.

Никой не е забелязал промяната в настроението по-добре от Рей Далио, основател и ръководител на най-големия хедж фонд в света - Bridgewater Associates. В навечерието на изборите изследователският отдел на фонда на Далио предупреди, че победата на Тръмп ще доведе до потъване на пазарите поради последиците за търговската политика и върховенството на закона.

Но един месец по-късно Далио сравни избирането на Тръмп с прехода от Мао Цзедун към Дън Сяопин в Китай, като стигна до заключението, че "това може да има много по-голямо въздействие върху американската икономика, отколкото би могло да се изчисли въз основа на промените в данъчната и разходната политика, защото би могъл да запали животинския дух."

Но макар победата на Тръмп със сигурност да отприщи "животинския дух", това не доведе до драстични промени в поведението на бизнеса. Дори повече собственици на малък бизнес бяха на мнение, че "сега е подходящ момент за разширяване". Собствениците на малкия бизнес реагираха на изненадващата победа на Тръмп с прилив на ентусиазъм, но това не бе съчетано с конкретни планове за увеличаване на инвестициите.

Намаляването на данъците и дерегулацията също не успяха да предизвикат нарастване на бизнес инвестициите. Да, капиталовите разходи, без амортизацията и инфлацията, нараснаха след приемането на Закона за данъчните облекчения и работни места от 2017 г., но тенденцията беше започнала по-рано.

Далеч по-важни от промяната в данъчните ставки бяха движенията в долара и цената на петрола. Бизнес инвестициите достигнаха своя връх в средата на 2014 г., паднаха с 18% до средата на 2016 г. и вече бяха възстановили повече от 13% преди данъчната ревизия да бъде подписана в закона.

Бизнес разходите нараснаха рязко през 2017-18 г., но голяма част от това вероятно беше цикличен отговор на края на спада на цените на петрола и поскъпването на долара от 2014-16.

Още по-фрапиращото е, че намаляването на корпоративния данък също не успя да генерира значително увеличение на дивидентите и обратните изкупувания. Скромното репатриране на печалби, които са били записани в чужбина за данъчни цели, финансира еднократен бум на изплащанията на инвеститорите в акции, които се разсеяха след една година, но това беше всичко.

Американските компании започнаха да заемат по-малко заеми след приемането на Закона за данъчните облекчения и работни места от 2017 г., дори и федералното правителство да заеме повече.

И така, какво стои зад предпандемичния икономически успех на Тръмп?

Освен решението на Пекин да стимулира китайската икономика през 2016 и 2017 г. и временния край на строгите икономии в Европа през 2017 г., в САЩ имаше два ключови фактора, които обикновено получават по-малко внимание от заслуженото.

Първо, в съгласие с републиканците и демократите в Конгреса, Тръмп сложи край на ерата на фискална справедливост, започнала със Закона за бюджетен контрол от 2011 г. Малко след като в края на 2017 г. беше приет данъчният ремонт, Конгресът рязко вдигна ограничение на разходите и за двете федерални отбранителни и неотбранителни дискреционни разходи с повече от 13%. Тласъкът на военните разходи доведе до мащабно и трайно нарастване на доставките на американски производители на отбранителни капиталови стоки.

След години на бюджетни ограничения, разходите за отбрана се увеличиха, след като Тръмп встъпи в длъжност.

Второ, и още по-важно, Тръмп смени ръководството на централната банка, като замени Джанет Йелън и Стенли Фишер с Джеръм Пауъл и Ричард Кларида през 2018 г. Йелън и Фишер бяха сред служителите на Фед, които постоянно подценяваха как ниската безработица може да падне преди инфлацията да се превърне в проблем. Тази грешка накара Фед да оттегли преждевременно подкрепата за икономиката още през 2014 г. Както Йелен каза на колегите си през декември 2015 г., Фед трябваше "да провери темпото на растеж на заетостта до известна степен, за да намали риска от прегряване", дори ако инфлацията беше заседнала под целта.

През първата си година в новите си роли Пауъл и Кларида и останалите членове на Федералния резерв бяха по-склонни да оставят безработицата да намалее повече отколкото я смятаха за устойчива, за да накарат инфлацията да тече по-бързо от целта. Те се провалиха само защото прекомерно реагираха на намаленията на данъците и увеличението на федералните разходи, договорени в края на 2017 г., и на силните данни за корпоративните печалби и ръста на работните места, които впоследствие бяха ревизирани. В същото време те игнорираха слабостта в разходите на дребно, жилищата и глобалното производство.

Но когато беше ясно, че те са надценили основната сила на икономиката, новите лидери на Фед бързо промениха курса си през 2019 г., като се отказаха от планираните увеличения на процента и след това намалиха обхвата на политиката в "корекция в средата на цикъла" през лятото. Гъвкавостта се отплати, като икономиката на САЩ се ускори, докато пандемията не удари.

След като вирусът опустоши американската икономика, Пауъл действа с безпрецедентна скорост и креативност. Неотдавнашният ангажимент да не се повишават ставките, след като пазарът на труда се излекува напълно и след като инфлацията "не надвиши 2% за известно време", е дълбока промяна от предишната практика, която трябваше да предотврати преждевременно прегряването.

Тръмп не предизвика пряко тази промяна и промените в персонала, които той наложи, не бяха обусловени от неговите възгледи за паричната политика и централното банкиране, но въпреки това действията му бяха инструмент за обяснение на случилото се по време на неговия мандат.

Урокът от всичко това е прост: Здравата макрополитика може да надвие почти всичко друго. Това е урок, който Джо Байдън и неговият екип трябва да вземат присърце.