Когато доминото от обезценени финансови активи съборено от гърмящите „второкласни" ипотеки, „потече" във всички страни и посоки едновременно, се оказа, че пътечката водеща към България е достатъчно малка. Оттук тръгна образът за банковата ни система като остров на сигурността, определен от един печално-известен представител на бизнеса с думите "ние сме извънземни". Тази извънземност, разбирана като недосегаемост, пречи да си изградим що годе адекватни прогнози и очаквания за нейното развитие. Една такава особеност - неадекватната оценка на риска на финансовите инструменти изигра важна, ако не и доминантна, роля за икономическия катаклизъм, чийто последици прекрояват сега световната финансова система.
Пазарът на ипотеки
Вследствие бурният растеж, глобалният пул от потенциални инвестиции достигна 70 - преди кризата, при оценка 36 трилиона долара през 2000г. В хода на този ръст финансовите институции на развитите западни икономики преодоляха много от ограниченията пред дейността на приемани от либералите като срамен спомен от Великата депресия и последвалото я кейнсианско лечение; бе разрушена централизираната система на бившите комунистически страни а икономиките им, приватизирани с лекота, се включиха в орбитата на развитите западни пазари. От друга страна, растежът инспирира незапомнени нива на търговията и цените на недвижимите имоти. Алчността и усещането за изгода завладяха огромни маси от хора превръщайки ги в инвеститори в недвижими имоти и разпалвайки търсенето на ипотечни кредити; ипотечната задлъжнялост на американските собственици за техните домове се оценява на 11 трилиона долара.
Така за пазара на един особен вид на финансови инструменти се очерта изключителна перспектива за експанзия. От едната му страна стоеше предлагане на инвестиции в размер на трилиони долари, а от друга - незапомнено търсене на ипотеки. Имаше обаче една пречка за пълното му разгръщане. Ипотеките са доста неподредени за инвестиционен инструмент: доходът по тях се мени; датата на падеж също. Обаче, натрупани в големи пакети (пулове), те са примамлив инструмент, стига инвеститорите да биха били в състояние да дефинират единичен обобщаваш риск за тях, т.е да ги оценят. Тези пулове всъщност, включват не само ипотеки, а и други инвестиционни инструменти: корпоративен и индивидуален дълг, вкл. револвиращи кредити по кредитни карти.
Традиционното решение
Стандартно, ипотечният пул се обособява в траншове срещу които се емитират облигации със съответен кредитен рейтинг, и степени на риск: първите са ААА, следващите - АА, но носят по-висока лихвена ставка и т.н. Притежателите на първостепенни траншове са първи в списъка на получателите на доход от ипотечния пул и би трябвало да си получат вземанията винаги, или почти винаги, за разлика от държателите на второстепенни и пр. траншове, които получават доход с определена степен на вероятност, и съответно получаваните суми са функция на тази вероятност.
Транширането на ипотечните пулове не е в състояние да елиминира риска някои събития водещи до просрочие да са свързани и съответно стойността им да е доста различна. Информацията набирана за всяко едно отделно събитие, тоест за оценка на единичния риск е сама по себе си е много - строителни цени, локация, транспортни връзки, но също и макроикономическа ситуация, възможност от безработица и пр. От значение е демографска информация за притежателите на ипотеки, типове поведение (риск приемащи-риск отблъскващи) и още и още. Когато нещата опрат до анализ на корeлирани събития, тоест условната вероятност за тяхното настъпване - трудността нараства експоненциално.
„Квантът" Ли и неговата „формула от ада"
„Кванти" е незлобливият термин, с който на запад наричат кохортата от съобразителни финансови инженери, призвани да изобретяват нови начини за тласкане на финансовите печалби нагоре. През 1997 в тях се влива и Дейвид Х. Ли. Въоръжен с две магистърски степени и докторат по статистика от канадски университети, любознателният син на полицейски служител от дълбоката китайска провинция дебаркира в канадската Имперска банка за търговия, изкушен от съблазните в света на „квантите".
Скоро публикува формула претендираща да измерва корелацията на ипотечните пулове и има такъв успех, че се надява да отнесе Нобелова награда за икономика. Формулата на Ли е приета на въоръжение от рейтинговите агенции Moody's и Standard & Poor's през октомври 2004г., като стандартна практика за оценка на риска на тези инструменти. Старите изисквания - за диверсифициране на ипотеките, за необходимостта ипотечните пулове да включват микс от търговски, студентски и кредитни заеми, стават ненужни от този ден насетне. Ефектът е смразяващ - за 5-6 години, тънкият дотогава пазар на CDS - един особен вид деривативи - буквално се „изстрелва", през 2001 е под милиард долара, в края на 2007 - 62 трилиона долара. Този пазар се гради върху пазара на колатеризирани дългови облигации със съпътстващо-обезпечение (CDO) - от 275 милиарда скача на 4.7 трилиона през 2006. Фактически, именно този грандиозен тласък, е същността на процеса, който се прояви като криза на второкласните ипотеки.
Ли причинява революция. Той обосновава технология, която взема от борсата по един исторически ред (обикновено доста кратък) с цени на деривативи конструирани да застраховат инструментите включени в пула, и наблюдава дали и доколко те се движат заедно. Съответно - присъжда корелативен риск на траншовете от пула. Веднъж направена тази оценка, ситуацията с риска рязко се променя защото настъпването на едно събитие по отношение на една ипотека може да направи почти сигурно (или обратното почти невъзможно) настъпването на корелирано събитие по отношение на друга ипотека. Съответните присъдени рискове се диференцират и съответно - стойността на ипотеките. Така ипотечните облигации издадени срещу даден пул стават много привлекателни за търговия (и спекулации), тъй-като имат различна цена и още по-важно тя е много динамична във времето.
Балонът
Не е трудно да се предвиди онова което последва. Въоръжени с вълшебния метод на Ли, квантите от Уолстрийт сътворяват един нов свят от финансови инструменти. Хиляди „чисто-нови" ценни книжа с 3-А кредитен рейтинг, които са погълнати моментално от жадно очакващия инвестиционен пазар. Формулата на Ли позволява да се остойности риска на кошницата, и се приема за ненужно яйцата да се разпределят в различни кошници. Съответно второкласните ипотеки, които преди въобще не са продавани на пенсионни, застрахователни и пр. институции сега се „пакетират" с първокласни. Нещо повече, започва „опаковане" на пакети, съставени изцяло от второкласни ипотеки защото според Ли (и рейтинговите агенции, които ползват неговия модел), оценката на корелативния риск е достатъчно точна. Към средата на 2007 г. вече има 37 000 структурирани емисии с топ рейтинги.
Разбира се трилионния пазар, създаден „за една нощ", не е даром. Печалбите на финансовата индустрия, като дял от бизнес печалбите в САЩ в средата на това десетилетие достигат 41%, при средно 20%, преди това. През 2007 се оценява, че пазарът на секюритизирани с ипотеки облигации е достигнал 6.8 трилиона долара от които 1.3 са само второкласните. Сърцето на това гигантско преразпределяне на печалби е печалната формула на Ли. Тя е простота и красива, но не на последно място „удобна", приложима навсякъде. В личен план кариерата на Ли също е бърза; когато публикува откритието си е вече в J. P. Morgan, и не след дълго оглавява екип за количествени анализи в Barclays.
Катастрофата
Както винаги, шеметният полет лесно прераства в неконтролируемо спускане или излитане по тангентата, след поредния баир или завой. През 2007 времето на неоправдано-дълго задържаните ниски лихвени проценти свършва, и започналият им ръст причини сериозни проблеми на притежателите на второкласни ипотеки, които скоро (и масово) се оказаха в несъстояние да плащат своите ипотеки. Лавината бързо сложи край на безметежния ръст на цените на техните домове, слагайки край и на надеждите им да ги рефинансират. В много райони на Америка, банките се превърнаха в най-големите притежатели на недвижимо имущество, отключвайки неконтролируемото падане на цените им.
Скоро след това стана ясно, и че облигациите, включващи второкласни ипотеки не генерират необходимите парични потоци. Появи се терминът - токсични активи, с който се отбелязват ипотеки продавани на хора, които по един циничен израз, нямат дори „и нощно гърне". На 15 септември 2008 с фалита на Lehman Brothers, продажбата на Merrill Lynch и първите 40 млрд долара изсипани в AIG свърши ерата на безметежната вяра в „изчисления" риск.
Бързо стана ясно, че изчислението нито е точно нито въобще е изчисление. Макар и не веднага, се постави въпроса, как така една безкрайно сложна и скъпа процедура, каквато е системата на създаване, оценяване, пакетиране, продажби и дистрибуция на дългови инструменти, тоест на риск, можа с такава лекота, буквално като падащи плочки на домино, да събори практически цялата световна финансова система на пазарните общества? Така се добраха и до изобретението на Дейвид И. Ли, което в списание Форбс простичко бе наречено „адска формула".
Пробив или шарлатанство?
Оказа се, че формулата не предсказва коректно поведението на облигациите, чийто риск мери. Настина, става дума за статистическа оценка и следователно, винаги има риск да се случат ония 10, или 5% вероятност, при които дори ААА-траншове от един ипотечен пул ще изгорят поради просрочие. Защо обаче толкова много от тях, действително изпаднаха в това състояние? Натрапващият се отговор, беше, че формулата неправилно е оценила корелацията. Ценни книги, които е предсказала като несвързани, се оказват корелирани, при това със стойност 1. Гаусовата формула работи добре, но модела на Ли вгражда два недостатъка: мери моментен статус на корелираност, и данни, с много кратка история (кривите на CDS практически се наблюдават от 90-те години). Стана ясно това, което винаги е било ясно - финансовата корелираност е безкрайно нестабилна, което разбира се компрометира модела. Най-жестоката критика нанесе Насим Талеб, един от малкото мениджъри на хедж-фондове, който се справя добре и в кризата. Талеб подчерта, че обвързването на ценните книжа е неизмеримо чрез използване на корелация и всичко което се базира на нея е шарлатанство.
Възможността моделът да се взриви, става предопределеност, когато някой силен доминантен фактор, който моделът не отчита се промени. Този фактор в настоящата криза се оказаха цените на имотите. Би било несправедливо да кажем, че никой не се е досещал за опасността. Досещат се, но я пренебрегват. Самият Ли, в WSJ твърди, че „много малко хора разбират същността на модела". Вероятно е прав, вероятно наистина „квантите" не са тези, които могат да спрат влака, който се засилва по нанадолнището, вероятно алчността и глупостта надделяват. Защитници на Ли, макар и малко не липсват. Сигурно щяха да са повече, ако той участваше в тази полемика. Уви, като в долнопробен джеймсбондовски филм от времето на студената война Ли се оказа в Пекин, работещ за китайска инвестиционна банка, която отклонява опитите на медиите да говорят с него.
USD
CHF
GBP
odin
на 22.06.2009 в 22:30:37 #44Kreuzberg, Не знам. Питай другаря Кихано (който очевидно, а вече и гледам сам си е признал, си няма и хал хабер от материята) защо е решил да изсере агитматериалите си тук.

Kihano6
на 22.06.2009 в 22:25:42 #43Kreuzberg, не вярвам, че в настоящата система въвеждането на електронни пари ще доведе до някакви промени или подобрения. Системата трябва да се смени изцяло. Печалбата да се махне, лихвите също, централните банки. А и за една валута трябва да има само една система! Тогава нещата се опростяват максимално и остава да се следят само спестяванията на населението и доколкото никой няма да разбогатява баснословно никой няма да има възможност да срине системата. Радикално е да, и пак мирише на социализъм за ужас на някои.
Kreuzberg
на 22.06.2009 в 22:25:25 #42Kihano6, аз съм млад нямам голям опит, още дори Ph. D.нямам, но изучават точно тези механизми,а и моите идеи не са много ортодоксални. Но историята е показала, че радикалната революция не води до добро, а до дяволското зло, пример как идеите на Маркс са били брутално изнасилени от руските болшевики и изроди като Ленин и Сталин, така думата комунизъм за необразованите е символ на злото. Идеята ми е че системата трябва да бъде подобрена, а не премахната. Ма правителсвата и научните институти, поне в ЕС, не спят, а изработват подобрение и увеличават контрола
Kreuzberg
на 22.06.2009 в 22:17:08 #41оdin | 23.06.2009 00:08 Баси, защо под статия за финансова математика и статистика, причините за кризата на финансовите пазари, които апропо са съвсем друг свят и различна система от реалната икономика но с невероятно влияние върху тях се вие и агитира популистки за комунета, турци, СССР и прочие, от хора които дори не знаят значението на думата *комунизъм* например. Примитивен и инфинитисимален народ за човечеството сме и такъв ще си останем.
Kihano6
на 22.06.2009 в 22:16:53 #40odin, ти си един нещастен човек. Отпусни се! Хората не са лоши! Само някои. Вероятно обаче за тях работиш.
Kihano6
на 22.06.2009 в 22:12:55 #39Kreuzberg, въобще не съм изучавал икономика. Самообучавал съм се. Икономиката ми поднесе огромна изненада. Имам понятие от математика, но не съм се занимавал с математическия интрументариум на нещата за които се пише в статията
Съжалявам!
Kreuzberg
на 22.06.2009 в 22:10:49 #38ама като помислиш, електронните пари винаги са в компютъра и могат да се отчитат ежедневно. Което значи, че движението им също може да се отчита и да се балансира практически моментално с качване на цените. Рабира се без тъпата система на банките. А и никой няма да може да си изтегли парите от електронната система. Може да помисли човек. Мисля, че няма да е трудно да се съчини сравнително проста математическа схема за това. -------------------------------------------------------------------------------------------------- Това се прави от години вече, математически се изчисляват парите които трябва да са в обръщение, 90% са електронни, тоест само облигациите върху тях са реални. Банките имат правила по които държат реален паричен резерв и процент еquity от капитала си. Но и тези правила имат много слаби места.
odin
на 22.06.2009 в 22:08:29 #37" Но когато опре до това какво да се прави, няма друг начин освен да убедиш хората, да работят за благото на обществото, а не единствено за своя полза.." Знаех си че ще стигнеш до тук. Интересно защо всички комунистически отрепки вечно искат някой друг да работи за тях?
Може би защото са вечно хленчещи, за нищо не ставащи и никому ненужни паразити, които винаги искат да преразпределят нещо. Естествено те никога нямат заслуга за създаването на това "нещо", но смятат че имат право върху него "защото са не по-лоши"
от този който го е създал.
"Когато това стане, егоистите и лентяите ще бъдат низвергнати и етично осъждани достатъчно строго за да намелее броя им дотолкова, че да не тежат на обществото"
Т.е ако не искам да работя за да хрантутя мързеливи и некадърни комунета, ще бъда "етично осъден".
. Нека да позная как ще стане това. Може би по начина, по който комунистите винаги са го правели това, а ?
Kreuzberg
на 22.06.2009 в 21:58:59 #36Kihano6 | 22.06.2009 23:49 Харесва ми начина ти на мислене, идеите ти за света, етиката етц. Един въпрос обаче по темата-като гледам май не си изучавал задълбочено и качествено икономика и най-вече светът за който се разказва в статията. Навътре ли си с математико/статистичестият инструментариум, формули етц., че си търся събеседник на бг върху тая тематика
Kihano6
на 22.06.2009 в 21:49:14 #35odin, пристрастен си и не разбирам защо. Макото мозъче, а и душица си ти. Основата на отношенията между хората не е закона, не е и икономиката! Основата на човешките взаимоотношения е етиката! Когато се стигне до дъното винаги излиза етиката и свободната воля на човека. Икономиката отрича свободната воля на човека, затова смята, че той непременно работи за стимули. Но когато опре до това какво да се прави, няма друг начин освен да убедиш хората, да работят за благото на обществото, а не единствено за своя полза. Когато това стане, егоистите и лентяите ще бъдат низвергнати и етично осъждани достатъчно строго за да намелее броя им дотолкова, че да не тежат на обществото. СССР не можа да го постигне защото останалата половина на света подкрепяше примамваше и поощряваше егоизма през цялото време. И не само това, запада омърси самия идеал на човека раздаващ се за обществото. Запад вменяваше и продължава да го прави, че национализацията е престъпление. Това е етична и морална криза която хората не схващат но изпитват. Въпроса не е на икономически богове които да оправят нещата, особено пък такива дето ще забъркат всякаква каша само за да устоят силните на деня. ВЪПРОСА Е НА КОЛЕКТИВЕН СВОБОДЕН ИЗБОР! И това съм го писал на сайта си. Да съветската система не е проработила безпроблемно и то до голяма степен поради липсата на съгласие и съпротивата на част от населението, но съветската икономическа система е гениална в сравнение със смехотворната капиталистическа система. Що се отнася до голодомора, не забравяй, че става дума за 30те години, и за непреднамерени жертви. В същото време запада се увлича по евгеника и расизъм, чиято връхна точка е германския нацизъм. Той изтрепа много повече народ, съвсем преднамерено и за абсолютно аморална кауза. През 60те и 70те САЩ изтрепа 6 милиона пак без каквато и да било кауза. През 80те САЩ разгърна терора в Латинска америка пак за едното нищо. Запада качи Сухарто в Индонезия и резултата бе 2 милиона жертви и геноцда в източен тимор. Всичко с подкрепа на иначе химанния запад. Да оставим настрана, че запад акато е толкова хуманен що не реши проблема със глада в света? Айде икономическите богове, давайте, 200 годишна задача! СССР реши проблема с глада за 2 години! И премълчаваш, че постигна индустриализация на феодална страна и стана втора икономическа и военна сила макар и за няколко деситилетия. Нещата не са така черни както искаш да ги представиш и както обикновено се представят.
Kihano6
на 22.06.2009 в 21:23:15 #34Стаксел, ама като помислиш, електронните пари винаги са в компютъра и могат да се отчитат ежедневно. Което значи, че движението им също може да се отчита и да се балансира практически моментално с качване на цените. Рабира се без тъпата система на банките. А и никой няма да може да си изтегли парите от електронната система. Може да помисли човек. Мисля, че няма да е трудно да се съчини сравнително проста математическа схема за това.
odin
на 22.06.2009 в 21:18:48 #33Кихано, кихано... Както си и мислех ми отговори с някакви общи приказки и благопожелания, които когато трябва да решават реални проблеми не струват и пет пари. Точно такива блясъчковци като теб въоръжени само с едни голи мечти (и автомати разбира се), започнаха тази авантюра струвала милиони човешки жертви. За какви успехи ми говориш през тези 70 години, когато сам си написал на великия си сайт: "Така се оказва, че убитите по времето на Сталин са под един милион. Към тях обаче следва да добавим около 7 милиона жертви на голодомора в целия СССР, но това не са преднамерени жертви. В крайна сметка в СССР се извършва грандиозна социална и икономическа иновация за пръв път в света и никой не е знаел отнапред какво и как точно трябва да стане."
Ето това са резултатите, когато откровени лаици като теб вземат властта и решат, че икономиката е нещо подвластно на малките им ограничени мозъчета и "всеки може да я върши тая работа".
Kihano6
на 22.06.2009 в 21:17:32 #32Xa-x@v, какво да ти говоря за руските олигарси. Мошеническа система мошеници ражда. Да русофил съм, но не бъркам класите с националността. На другия въпрос, какъв ще ти е стимула? Ами например това, че ако всички не работим няма да има какво да се яде. А оня който има способности колкото 50 китаеца (макар че се съмнявам да има такъв) може да е щастлив само от това, че може да допринесе 50 пъти повече за обществото. Фокуса е да не мислиш само за себе си. Да не се възприемаш като сам срещу всички. Това е нещастие. В човека е заложена необходимостта от човешки контакт и от полезност за обществото. Не случайно Айнщайн е казал "Човек може да намери смисъл на краткия и опасен живот само като се посвети на обществото." И е знаел какво говори. Аз напълно споделям мнението му и по същата тази причина съм направил моя сайт. Никой не ми плаща за това и ми коства доста усилия хем да покривам широкия спектър от въпроси които смятам че са взаимосвързани, хем да подбирам достоверни източници хем да ги чета и анализирам. Не е лесно. Защо смяташ че го правя? Никой не ми плаща. И има много неща които хората правят без да им се плаща. Колкото по свободни са и колкото са по-осъзнати и бих казал шастливи толкова повече неща правят без лична полза. Но тази им необходимост се подтиска от обществото. Насажда се конкурентност и опростенческото мислене, че всеки проблем щял да се реши с пари. Само на крайно бедните проблемите се решават с пари и то не винаги.
Kihano6
на 22.06.2009 в 20:58:50 #31odin, на всички тези въпроси отговаря точно СССР. Всички смятате, че много добре знаете, защо се разпадна СССР (Не фалира, разпадна! Фалирали са западните държави!). Кажете защо успя да просъществува 70 години в изключително враждебна обстановка с разрушителна война по средата? Кое мотивираше хората? Мислиш ли, че всяка социална и икономическа глупост би успяла такова нещо ако нямаше рационално зърно в нея? Чети целия ми сайт! Нещата са свързани. Оценката ти за соца е от страна на разваления капиталистически човек който знае само да иска и не познава удоволствието от труда. Човек който единствено гледа да се оттърве от работа за да потребява. Човек който живее за уикенда. Щовек, който не е познал друго щастие освен чукането, алкохола и вършенето на детинщини. Но да няма какво да правиш е не по-малко неприятно отколкото да си затрупан с работа. Не случайно много хора не искат да се пенсионират, а като се пенсионират все гледат нещо някъде да направят дори безмислено, но да се занимават с някаква работа. Нали ги виждам и родителите ми и прародителите ми ако да са много стари. Човек обича труда си и не се заблуждавайте, че работи за пари. Само нещастника работи за пари. Аз лично не работя за пари а за удоволствие и го пожелавам на всеки. Но като знае човек, че някой печели на негов гръб ... егати щастието се получава! Какво ти остава тогава? Да искаш и ти по-високи доходи. Соца си беше добре. Работиш и знаеш, че работиш за страната и за хората. Това е достатъчен стимул. Това и сега е достатъчен стимул. Ама ония паразити с печалбите пречат на всички. Човека не е животно, дето само гледа да яде и да с...
Xa-x@v
на 22.06.2009 в 20:45:22 #30Kihano6 | 22.06.2009 22:34 Не можеш да ме убедиш,че всички имат еднакви способности
че същите тези,които са по-способни от другите са длъжни да го разделят с умствено затъпялите
По съм склонен да няма дива експлоатация.
Както каза спомена,колегата по-долу,дай алтернатива на сегашното.
Не ми отговори за този екземпляр http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2226271
дали струва повече от Гейст,само заради това,че е от руски произход.
Kihano6
на 22.06.2009 в 20:41:50 #29Стаксел, напълно прав си! Спестяванията също водят до дефлация. Ама и това ако напиша на хората съвсем много ще им дойде.
Xa-x@v
на 22.06.2009 в 20:36:46 #28Ако всички получават едно и също възнаграждение, какъв би бил моят стимул да се развивам и да уча, а не просто да завърша 4ти клас например? Кой ще определя размера на това възнаграждение и какво ще правим ако аз не съм доволен от него? ___________________________________ за Кихано,няма значение,кавко учиш или работиш
няма значение дали имаш повече способности от 50 китаеца
заплата повече от 250 лв няма да видиш,защото и другите трябжа да ядат на Готово 
Kihano6
на 22.06.2009 в 20:34:16 #27Xa-x@v, гилям текст си написал. Общото ми впечатление е, че бъркаш тотално социализма и капитализма. Да хората никога няма да са равни. Но неравенството им не е толкова голямо колкото са разликите в доходите в капиталистическото общество. Именно това е несправедливостта! Разликата в доходите се получава поради узаконената измама в капиталистическите отношения. Да, при социализма имаше равенство и справедливост. Действително всички бяхме хора. От директора до чистачката! Това че някой не бил работил а друг работил. Това не може да се контролира от държавата или системата. Това зависи от съзнанието и възпитанието на всеки един индивид. Затова СССР постика рекордни икономически успехи в началото, защото всички са работили за страната си. Но някои си въобразиха, че едва ли не СССР ще излети в космоса. И естествено очакванията не се сбъднаха. Освен това запада с присъствието си корумпираше именно интелигенцията на соца. Защото както самия ти пишеш, еди кой си на запад щял да получи за същата работа еди какво си. Ама това е доход взет нечестно от други хора! Не твърдя, че соца беше идеален, но не биваше да се разтурва. Няма система при която човек само ще лежи и ще получава всичко наготово! Що се отнася до разтурването на соца и ограбването му, то действително започна след като настанаха промените. Хората които го извършиха не са комунисти, не са дори и социалисти. БСП не е социалистическа партия. Не се заблуждавайте! Но за да раберете кой какъв е е необходима политическа грамотност и наблюдение на това кой какво прави, а не какво говори. Разграбването на соца започна СЛЕД 10ти ноември и схемите на нелегална приватизация на всички са известни. Тогава се изписа достатъчно и за евтините трактори и за фирмите на входа и на изхода и т.н.. Да направи го който можа. Но той и Рокфелер е забогатял с палене на фабриките на конкурентите. Това е то капитализъм. Корумпираща мошеническа система. Защо тогава никой не стана да каже не така не може? Къде бяхте вие? Скачахте по площада? Е тогава какво искате? Но соца рухна защото го изоставихме и защото бе подложен непрекъснато на атаки от запада. Атаки включващи много много лъжи. Лъжи които се повтарят и до днес и за които съм направил и сайта си. Да прав си, едни хора винаги са забогатявали за сметка на други, но това не е причина, да не желаем да го птоменим. И тъкно това опита да направи соца, но засега злото се оказа по-силно. За Китай. Котай отдавна не е социалистическа страна и аз не знам защо комунистическата им партия още се нарича комунистическа. Сигурно имат Член първи и ако си сменят името трябва да сменят и конституцията
. Бедността е част от капитализма (по-голямата) така че нищо чудно, че я има в Китай.
За Германия си прав, имат дисциплина, но и предприятия в чужбина, т.е. доходи от експлоатация. СССР нямаше такива. Целта му бе равенство, а не скатаване на бедняци в задния двор.
Не хора за социализъм не виждам. Капитализма ги разврати напълно. Вече дори не се образоват. Това е адско нещастие. Изпаднали са в тотално неверие и нихилизъм. А всичко зависи от тях. Жалко!
Много написах. Надявам се да съм отговорил на въпросите ти.
Чети и сайта ми. Там има много отговори.
Xa-x@v
на 22.06.2009 в 20:32:42 #26Kihano6 | 22.06.2009 21:54 http://money.ibox.bg/news/id_1320968586 ---------------------------------------------------- да не заспа или роман ще издадеш
odin
на 22.06.2009 в 20:32:18 #25Кихано, За съжаление си имам предостатъчно работа за да се ангажирам да пиша опровержения на писанията ти, а и честно казано не виждам никакъв смисъл. Хората, които наистина се интересуват от икономика и финанси могат да намерят достатъчно информация както в нета, така и на други места. Друго нещо обаче ми прави впечатление. Гледам, че тотално си зациклил да "разобличаваш" капитализма. Защо не споделиш с нас несведущите каква е алтернативата на тази толкова омразна система? Само, че моля те не се измъквай с някакви общи приказки от рода на "човек за човека ще бъде брат" и " няма да има експлоатация" а дай конкретни параметри за това как ще работи системата, поне така като си направил за капитализма. Например, като няма да има печалба кой ще стимулира икономическата активност? Кой ще разработва и внедрява иновациите в производството (които винаги са свързани с определен риск и първоначална съпротива)? Ако всички получават едно и също възнаграждение, какъв би бил моят стимул да се развивам и да уча, а не просто да завърша 4ти клас например? Кой ще определя размера на това възнаграждение и какво ще правим ако аз не съм доволен от него? Ако няма действащ пазар, кой ще решава кое и колко да се произвежда и как ще се решат комуникационните проблеми в системата? Нещо повече, ако си отговориш честно на всички тези въпроси, мисля че ще получиш доста добра представа защо СССР фалира и защо това беше един напълно обречен експеримент.