Българската народна банка (БНБ) е увеличила дела на златото в брутния международен валутен резерв на България, който тя управлява. Това става ясно от отчета за дейността на банката за първото полугодие на 2020-а, който бе публикуван днес.
В него се посочва: "През първата половина на 2020 г. относителният дял на монетарното злато в брутните международни валутни резерви нарасна спрямо 2019 г., като средната му стойност за шестмесечието е 8.00% (при средно 7.11% за 2019 г.). Тази промяна се дължи главно на повишението през полугодието със 16.14% на цената на златото, измерена в евро, както и на придобитите от БНБ 11 113.6 тройунции монетарно злато борсов стандарт, доставено на 6 февруари 2020 г. по сметката на БНБ при централната банка на Англия".
Добре е да се знае, че една тройунция е равна на около 31.1 грама. Макар златото да е на четвърто място по своя дял като актив във валутните резерви на страната, то има най-висок дял в положителната доходност, която отчита БНБ. В доклада на централната банка за първото полугодие на 2020-а подробно е записано какви са основните компоненти, които формират доходността ѝ. Това са доход от инвестиции на брутните международни валутни резерви в оригинална валута; доход от валутен дисбаланс; и разходи и/или доход по пасивите.
Според БНБ доходът от инвестиции на международните валутни резерви за първата половина на 2020-а е отрицателен и е в размер на -47,02 млн. евро, което се равнява на -0,20%. Този резултат се дължи главно на силно отрицателните лихвени равнища по депозитите в първокласни чуждестранни банки, както и на отрицателната доходност на деноминираните в евро облигации с високо кредитно качество, в които са инвестирани по-голямата част от валутните резерви на БНБ.
Доходът от валутен дисбаланс за полугодието е положителен и възлиза на 303,14 млн. евро, като се дължи главно на промяната в пазарната цена на монетарното злато в евро, както и на придобитото от БНБ в началото на февруари монетарно злато борсов стандарт в размер на 11 114 тройунции.
В резултат от въведената лихвена политика на БНБ, в сила от началото на октомври 2015 г., нетният финансов резултат от пасивите е положителен и за първото шестмесечие на 2020 г. възлиза на 0.11%, което съответства на доход от 24,73 млн. евро. Като резултат от тези три компонента нетният доход от управлението на международните валутни резерви през отчетния период е в размер на 280.85 млн. евро.
Според отчета на БНБ балансовата стойност на брутните международни валутни резерви към края на юни 2020 г. възлиза на 28 039,72 млн. евро, което спрямо края на 2019 г. представлява повишение в размер на 3204,13 млн. евро, или нарастване с 12,90% като относителен дял от активите на БНБ във валута. Основните фактори, оказващи влияние върху промяната в пазарната стойност на активите, са доходът от управлението им, доходът от валутни преоценки и ефектът от външните парични потоци.
БНБ подчертава, че най-голям положителен принос за увеличението на международните валутни резерви през първото шестмесечие на 2020 г. имат външните валутни парични потоци, които възлизат нетно на 2874 млн. евро. От тях най-значими са постъпленията по валутни сметки на правителството и други бюджетни организации на стойност 1365 млн. евро (главно в резултат на средства по различни европейски програми от Европейската комисия (ЕК) за България, постъпили по нейната сметка в БНБ).
Положителен ефект върху размера на валутните резерви имат и паричните потоци от нетни покупки на резервна валута от търговски банки, които формират входящи парични потоци в размер на 1271 млн. евро, както и паричните потоци в размер на 417 млн. евро по сметки на търговски банки при БНБ, свързани с поддържането на задължителни минимални резерви (ЗМР) и свръхрезерви.
Продажбите на резервна валута на касите на БНБ, които възлизат на 178 млн. евро, имат отрицателен принос за нетния положителен ефект на останалите външни за баланса на БНБ парични потоци
Средният дял на деноминираните в евро активи в брутните международни валутни резерви през първото шестмесечие на 2020 г. е 91,31% Основна част от активите в структурата по финансови инструменти продължава да бъде инвестирана в ценни книжа и депозити, но делът им намалява спрямо 2019 г. за сметка на увеличението на наличните средства. Средно за периода делът на ценните книжа възлиза на 54,95% от брутните международни валутни резерви, на депозитите е 30,66%, а на налични средства 14,39%.