Биткойн vs Злато

Един от най-интересните парадокси на днешните пазари е, че биткойн и злато все по-често се появяват в едно и също изречение, но почти винаги с грешна логика. Обикновено сравнението е повърхностно: златото е "старото убежище", биткойн е "новото", златото е стабилно, биткойн е волатилен. Това обаче пропуска същината.

Истинското сравнение не е в дневната цена или в шума около рекордите, а в структурата на предлагането, ролята в глобалната финансова система и начина, по който пазарът оценява риск и доверие. Именно там биткойн започва да изглежда не просто като "младото злато", а като актив, който все още е драматично малък спрямо функцията, която потенциално изпълнява.

Да започнем със златото, защото то е базовата мярка. Общата стойност на златото, добито в човешката история, се оценява на над 12-13 трилиона долара при текущите цени, които вече са на исторически върхове. Това включва всичко - бижута, инвестиционно злато, резерви на централни банки, индустриално използване. Но ключовото не е абсолютната стойност, а кой държи златото и защо. Огромна част от него е заключена в трезори на централни банки, в национални резерви и в дългосрочни частни портфейли. То не е "актив за търгуване", а актив за доверие. Купува се, когато системата се клати, и се държи, когато всичко друго изглежда несигурно.

Точно тук се появява първият важен паралел с биткойн. И двата актива са нечии задължения към никого. Няма емитент, който да обещава плащане. Няма риск от фалит на компания или държава. Разликата е, че златото има хилядолетна история, а биткойн - малко над десетилетие. Но историята сама по себе си не е капитализация. Историята е доверие, а доверието се купува постепенно, чрез повторяемо поведение в кризи.

Цените на златото и среброто скочиха рязко след заплахата от нови мита

Благородните метали се считат за по-безопасни активи за държане във времена на несигурност

Златото вече е доказало ролята си. То е скъпо не защото има висока доходност, а защото е алтернатива на фиатните пари. Когато реалните лихви са отрицателни, когато държавният дълг расте по-бързо от икономиките, когато геополитиката влиза в режим на фрагментация, златото става "тихият победител". И точно това виждаме днес - рекордни цени, масивно търсене от централни банки, особено от развиващия се свят, който постепенно намалява зависимостта си от долара.

Биткойн обаче играе същата игра, но на много по-ранен етап. И тук идва ключовият въпрос: ако биткойн изпълнява дори част от ролята на златото, колко "голям" трябва да бъде? При капитализация от порядъка на 1.3-1.6 трилиона долара, биткойн е около една десета от златото. Това означава, че пазарът имплицитно казва: "биткойн може би е резервен актив, но само в много ограничен мащаб". Това е оценка, не факт. И точно тук има потенциално напрежение между цена и функция.

Източник: iStock

Разликата в предлагането между двата актива е фундаментална. Златото има бавен, но отворен темп на увеличение. Всяка година се добавят около 1.5-2% към наличното количество. Това не е инфлация в класическия смисъл, но е разреждане. Биткойн, от друга страна, има строго фиксиран краен обем и намаляващ темп на ново предлагане. След всяко "наполовиняване" натискът от ново производство става все по-малък. Това означава, че в дългосрочен план биткойн е по-дефицитен от златото, поне по отношение на предвидимостта.

Но дефицитът сам по себе си не прави актив за трилиони. Това, което прави златото толкова голямо, е ролята му в системата. Централните банки не купуват злато, защото очакват бърза печалба. Те го купуват като застраховка срещу политически и валутен риск. Ако допуснем, че дори малка част от тази логика започне да се прилага към биткойн - не утре, не масово, а постепенно - тогава сегашната му капитализация започва да изглежда не като връх, а като ранна фаза.

Тук е важно да сме честни. Биткойн не е злато. Той няма физическо присъствие, не е приет от централните банки в масов мащаб и е подложен на регулаторни и технологични рискове. Но златото също не е без риск - то е трудно преносимо, подлежи на конфискации в историята, а пазарът му е силно концентриран в трезори и посредници. Разликата е, че златото е "старият риск", с който системата е свикнала, а биткойн е "новият риск", който още не е напълно оценен.

Интересното е, че когато златото е на рекорди, логиката подсказва, че пазарът вече плаща висока премия за сигурност. Биткойн, въпреки ръстовете си, все още се търгува с огромна премия за риск. Това се вижда в волатилността, в начина, по който реагира на макро новини, и в факта, че все още се възприема като "рисков актив" в много портфейли. Но ако биткойн е рисков актив, защо все повече се държи дългосрочно? Защо все по-голяма част от предлагането не реагира на краткосрочни спадове? Този дисонанс между поведение и етикет е ключов.

Сравнението със златото става още по-интересно, когато погледнем потенциалните сценарии. Ако биткойн достигне една четвърт от капитализацията на златото, това означава пазар от 3-4 трилиона долара. При ефективно предлагане от около 15-16 млн. монети това би означавало цени, които днес изглеждат "немислими", но които математически не изискват утопия, а само частично припознаване на ролята на резервен актив. Това не е прогноза, а рамка: колко капитал трябва да се пренасочи, за да се случи подобно нещо? Отговорът е: много по-малко, отколкото хората си мислят, защото биткойн пазарът е малък спрямо глобалния баланс на активите.

В същото време златото има таван, който не е формален, но е функционален. То вече е в почти всички резервни портфейли, които го искат. Новите купувачи са или спекулативни, или тактически. Биткойн все още е в процес на "откриване" - не по цена, а по идентичност. Това прави сравнението асиметрично: златото е зрял актив, биткойн е актив в процес на институционално израстване.

Най-важното е, че двата актива не са задължително конкуренти. Те могат да съществуват паралелно, като различни слоеве на защита. Златото е защита срещу системни провали в дълбок смисъл - разпад на валути, дългосрочна инфлация, геополитическа фрагментация. Биткойн е защита срещу монетарен произвол, капиталов контрол и дигитална несигурност. В свят, който става все по-дигитален, тази разлика може да се окаже решаваща.

Именно затова сравнението "биткойн срещу злато" е погрешно, ако се търси победител. По-правилният въпрос е: колко място има биткойн в свят, в който златото вече е на рекорди? Ако отговорът е "никакво", тогава биткойн наистина е скъп. Ако отговорът е "малко", тогава сегашната му капитализация може да е справедлива. Но ако отговорът е "значимо, но не доминиращо", тогава биткойн все още изглежда малък спрямо функцията, която постепенно започва да изпълнява.

Прогноза: Биткойн ще достигне 130 000 долара през 2026 г.

Една крипто равносметка и за турболентната 2025-а

В крайна сметка златото ни показва как изглежда актив, който вече е спечелил доверието на света. Биткойн ни показва как изглежда актив, който все още се бори за това доверие. Разликата в капитализацията между тях не е просто разлика в цена - тя е разлика във времето. И ако историята на финансовите пазари ни е научила на нещо, то е, че когато нов актив започне да се държи като резерв, пазарът рядко го оценява "точно" от първия път.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.