През последните две години у нас започна трайно намаляване на лихвите по заемите и депозитите. Преди дни управителят на БНБ, Иван Искров посъветва българските банки да внимават с понижаването на лихвените проценти по кредитите.
В интервю за БНР темата коментира известният финансист Емил Хърсев.

Има ли тиха война между търговските банки у нас?

Неособено далновидната конкуренция на търговските банки, които се опитват в момента да воюват за малкото читави клиенти в условията на депресия, доведе до лихвена война - казва Емил Хърсев. - Те намаляват лихвите, като по този начин искат да привличат нов бизнес, тъй като в условията на депресия всички сме изключително ограничени в новите сделки. Това е причината за огромната ликвидност, като процент от баланса, която поддържат българските банки. Парите, които банките държат по сметки в други трезори и Централната банка, практически не им носят доходност. Търсенето на нов активен бизнес чрез намаляване на лихвените проценти обаче, автоматично влече след себе си и намаляване на лихвите, които банките дават за нови депозити. Централната банка разумно предупреждава, че това ще доведе до свиване на депозитната база в бъдеще - нещо, което не е в интерес на търговските банки.

Няма ли опасност кредитите да станат недостъпни за бизнеса?

Не! - категоричен е Емил Хърсев. - Кредитите, както всяка друга търговска сделка, са еднакво достъпни, независимо от цената им. Достъпността зависи основно от това, какви проекти са ефективни при това ценово ниво. Никой не е длъжен никому да дава заем. Никой няма право да получава евтин банков кредит. Това са илюзии на отминало време, които си отидоха преди повече от 20 г. с краха на доктрината за регулираната комунистическа пазарна икономика и преминаване към директно планово стопанство. Оттогава насам е ясно, че лихвата е цена за един ресурс и тя се определя изцяло от пазара. Лихвените проценти по депозитите и по кредитите са свързани, така че говорим за един общ процес на лихвено ниво. Достъпността на кредита зависи от това, до каква степен инвестиционните проекти, които се предлагат на банките, изобщо подлежат на финансиране.

Разликата в лихвите с държави като Чехия, Полша и др. страни от Централна и Източна Европа все още е чувствителна.

Тези сравнения са изключително условни и много трудни - продължава Емил Хърсев. - Защото, освен основния фактор, който влияе върху лихвения процент, като самата цена на ресурса, има и други, свързани с различните видове риск, които в отделните държави са различни. От февруари насам, когато започнаха протестите на гражданите и последвалата политическа криза, оценката на банките за риска на България непрекъснато върви нагоре. Т.е., това също увеличава лихвите по заемите. Цената на ресурса падаше за известно време, което доведе съответно до намаляване на лихвите по кредитите. Сега Централната банка просто предупреди банките и обществеността, че този процес не може да продължи. Напротив, това, което трябва да очакваме и което трябва да планираме, е увеличаващо се ниво на лихвите по заемите и постепенно преминаване към по-високи проценти по депозитите.

Затягането на паричната политика няма ли да стопира икономиката, която и без това е в рецесия?

Не! Няма никакви данни икономиката да има нужда от капитал, та лекото поскъпване на кредита да я стопира - обобщава Емил Хърсев. - Напротив, в момента икономиката показва излишък на капитал. Той се изтегля и това е един от най-неприятните процеси в депресията. Увеличаването на депозитите на населението основно идва от декапитализирането, т.е. изтеглянето на капитал от търговския оборот. Казано просто, аз, например, съм собственик на магазинче. То има вложени 200 000 лв. Конкуренцията на големите вериги магазини и контрабандно внасяните стоки ме натискат, затварям магазина, изтеглям си парите в оборот, продавам стоковата наличност. 200 000 лв. имам в брой, тегля ги от фирмата и автоматично ги слагам на мое име в депозитна сметка в банката. Защо на мое име, а не на името на фирмата? Защото личните депозити носят по-високи лихви.