Оптимизмът на министъра на финансите Асен Василев до голяма степен е обясним, на фона на летните резултати по изпълнението на Консолидираната фискална програма (КФП). И през юли държавният бюджет ще е на излишък от 500 млн. лева, както бе и през юни. При това има нарастване на въпросното положително салдо от 117 млн. на 500 млн. лева.
Причината за този обнадеждаващ резултат е в ръста на преките данъци и осигурителните приходи, но най-вече на неданъчните постъпления. "Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2023 г. са в размер на 37,4 млрд. лв. и нарастват с 3,6 млрд. лв. (10,6%) спрямо отчетените към края на месец юли 2022 година. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2,7 млрд. лв. (10,5 на сто), неданъчните - с 1,3 млрд лв. (21,9 на сто)", пише в съобщението на финансовото министерство.
Тук е важно от кои точно данъчни приходи идва ръста, според съобщението за предния месец - юни. Основното увеличение на данъчните приходи е по линия на преките и други данъци, докато при косвените като цяло спадът продължава.
"Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2,34 млрд. лв. (10,5%) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,3% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 4,946 млрд. лв., като нарастват с 634,8 млн. лв. (14,7%) спрямо отчетените към юни 2022 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 10,454 млрд. лв. (спад с 95,4 млн. лв., 0,9% спрямо отчетените към юни 2022 г.). Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1,72 млрд. лв. (в т. ч. 676,6 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система") или ръст от 806,5 млн. лв. спрямо отчетените към юни 2022 г.", пише в юнското съобщение
Също така е голям и ръста на неданъчните приходи. Според министерството на финансите за юни те са 5,62 млрд. лв. (ръст от 1,03 млрд. лв., 22,4 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Въпросът е доколко ръста от преки данъци и неданъчни приходи е устойчив и ще може ли той да покрие спадът от приходите по ДДС. И то най-вече от ДДС от внос защото според съобщението на финансовото ведомство за юли има подобрение в приходите по ДДС от вътрешнообщностни продажби (сделки с облагане в страната). Колко е това подобрение и дали е устойчиво предстои да видим. За предните месеци май и юни се наблюдава увеличаване на ръста на приходите от този данък, който дори до голяма степен компенсира спада от ДДС от внос.
Тенденцията с постъпленията от ДДС - особено от сделки в страната е важна, защото това е не само най-големият приходоизточник в бюджета, но и най устойчивият в дългосрочен план. А доколкото в политиката по разходите има дългосрочна тенденция за увеличаването им - най-вече на социалните, то и приходоизточниците трябва да са адекватни на тази политика. Иначе през следващите няколко години 3% дефицит ще е най-доброто, което можем да си позволим. А това не е достатъчно.
Впрочем важно е да кажем, че осигурителните вноски също бележат добър ръст. За юни (данни за юли по това перо все още не са публикувани) постъпленията в социално и здравно осигурителните фондове са общо 4,955 млрд. лв., което представлява ръст на годишна база от 752,9 млн. лв. (17,9%). В същото време обаче извършените разходи по бюджетите на социалноосигурителните фондове към април 2023 г. са в размер на 8,881 млрд. лв. (ръст от 1,504 млрд. лв. или 20,4%). С други думи финансовата дупка в осигурителната сфера продължава да се разширява и запъването и изисква дългосрочно стабилно нарастващи приходоизточници. В противен случай ще попаднем в плен на постоянно растящ дефицит и увеличаваща се задлъжнялост.
USD
CHF
EUR
GBP
