Такова гласуване на бюджет отдавна не се бе случвало в Народното събрание. Били сме свидетели на двудневно гласуване на бюджет от по 12-14 часа на ден, но почти 24 часов безспирен маратон до 4 ранните часове на следващия ден - такова нещо през последните две десетилетия не се бе случвало. Да не говорим, че начина по който протече дебата в пленарна наподобяваше трагикомедия - меко казано.
Едно от основните причини бе, че при второто гледане на проектозакона в бюджетна комисия, повечето предвидени от финансовия министър мерки за събираемост и за създаване на бюджетни буфери паднаха. Това предизвика Асен Василев да заяви, че не подкрепя бюджета в този му вид. И веднага започнаха междупартийни совалки на лидерско ниво за изглаждане на недоразуменията. Резултатът бе налице.
По време на дебатите в пленарна зала точно по тези мерки, записани в преходните и заключителни разпоредби от ГЕРБ-СДС в повечето случаи оглушително си мълчаха и гласуваха срещу отпадането на предложенията дадени от техните депутати. Това позволи мерките за събираемост и за прибиране на парите на енергетика да бъдат приети.
Източник: БГНЕС
Така министерството на финансите ще може да усвои допълнителни средства от енергетиката от 800 млн. лева и при необходимост да получи достъп до още 450 млн. лева във фонд "Сигурност на енергийната система".
Като мерки за повишаване на събираемостта ще се приложат плащане само по банков път, тримесечни отчети на касовите наличности за суми от 50 хил. лева нагоре.
Плащане на възнаграждения, пенсии и помощи само по банков път с изключение на заплати по краткосрочни договори, разкриване на банковата тайна по облекчен ред за публичните изпълнители, връчване на фишове за глоби от страна на работодателите и какво ли още не.
С други думи всички мерки срещу, които пропищя бизнеса и срещу които в началото депутатите от ГЕРБ-СДС бяха категорично против, сега с тяхното почти безмълвно съгласие бяха приети.
Разбира се такова поведение даде основание на опозицията (без ДПС) да прави продължителни и често насмешливи (много меко казано) изказвания реплики, дуплики и т.н. по темата. Дебатът по тези преходни из заключителни разпоредби, заемащи 38 параграфа отне не по-малко от 18 часа.
В крайна сметка финансовият министър Асен Василев получи всички желани от него законови инструменти за събираемост. И при тава, ако се окаже, че и те не му помогнат да постигне заложеното увеличение на приходите, той разполага с огромен буфер за пълнене на дупки. Вярно е че ползването му ще означава на средства, които биха помогнали за антиинфлационен ръст на икономиката.
Но според философията на самият финансов министър, която той изложи преди време с бюджет в България инфлация не може да се бори. Важно е да се постигне целта от 3% дефицит със всички достъпни средства и бюджетни техники.
Тук проблемът е доколко гласуваните по искане на финансовия министър мерки за събираемост ще сработят ефективно. Например мярката за плащане на възнаграждения, пенсии и помощи само по банков път.
Много депутати заявиха, че това проблем, защото в повечето малки население места няма банкомати, няма ПОС-терминали, защото магазините не отговарят на условията на банките за оборот, в някои няма дори няма интернет, а дори и да има до тях доставки от електронните магазини за хранителни и други потребителски стоки не достигат.
Поради това депутатите от опозицията заподозряха, че подобна мярка ще доведе единствено до увеличаване на разходите на хората за ползване на парите, които получават. Причината според тях са постоянно нарастващите банкови такси за преводи, за поддържане на сметки и за теглене на пари от банкомат.
И така покрай правителствените партии опозиционния гняв се изля и върху банките. А те нямат вина в случая, защото не са се натискали за този бонус. Напротив именно Асоциацията на банките в България изрази преди време готовност да започне да предложи облекчени условия (да отмени таксите) за сметките, по които получават възнагражденията си хората, работещи на минимална работна заплата.
Депутатите от "Демократична България пък вкараха в закона изискване това да става и за пенсии и за помощи. Как обаче ще работи целия този механизъм не е ясно. Трябва да се отбележи, че когато се превеждат възнаграждения по сметка таксата не е за работещия, а за този който му плаща.
Виж когато тези пати се теглят на каза или от банкомат тогава работещия или пенсионера плаща банкови такси. Как обаче банките ще идентифицират че въпросните пари които се теглят от банкомат или от каса са от пенсии или от заплати не е ясно. Вероятно ще трябва да се сложат някакви месечни лимити до които такса няма да се събира.
Доколко обаче това може да стане бързо и колко ще струва е друг въпрос. Да не забравяме, че тук говорим за калибриране на софтуер, който трябва да е готов в рамките на един месец. Цената, която това мероприятие ще струва на банките също не е без значение.
А нея ще я платят всички граждани и фирми, които не се ползват от подобно облекчение, чрез увеличение на другите такси. Ако погледнем по-заядливо на въпроса въпросното увеличение си е вид квази данък, който преобладаващата част от хората и бизнеса у нас ще платят за да финансират правителствените усилия за увеличаване на събираемостта. Като пак повтаряме, че това ще са усилия със спорен резултат.
Към гласуване на числата в проектозакона за Държавния бюджет пленарната зала премина след полунощ. Добре е да се знае, че Държавния бюджет е само част от Консолидираната фискална програма (КФП). Затова приходите и разходите в нея са доста по-малки.
Дефицитът също е различен. Така например приетите от народните представители приходи и помощи в Държавния бюджет са 40.81 млрд. лева в това число 5.4 млрд. лева от корпоративен данък, 6.1 млрд. лева от данък върху доходите на физическите лица, над 17 млрд. лева от ДДС, 5.94 млрд. лева от акцизи и 5.25 млрд. лева от неданъчни приходи.
В същото време в КФП общият размер на приходите е над 69.41 млрд. лева защото в него са включени приходите от осигурителни вноски по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) в размер на 11.08 млрд. лева, от здравноосигурителни приходи по бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) - близо 6.85 млрд. лева и парите по европейските програми.
Като най-голяма сума в приходите и на Държавния и на Консолидирания бюджет, министърът на финансите естествено залага на постъпления от ДДС. В сравнение със събраното през 2022-а ДДС в размер на 15.3 млрд. лева заложените в сегашния бюджет приходи от този данък са с близо 1.7 млрд. лева повече.
Изглежда, че това е изпълнима задача, но ако си припомним данните за ДДС за петте месеца на годината (до тогава са последните данни), а те са спад от 0.2%, ще стане ясно, че заложения ръст по тези приходи от над 10% е по-скоро проблематичен.
Особено ако и заложения ръст на БВП от 1.8% не се сбъдне и при положение, че освен германия и други наши големи търговски партньори като Италия например ги сполети рецесия в производствения сектор.
При това положение е логично, че министърът на финансите настояваше категорично за приемане на заложените в преходните и заключителни разпоредби на бюджета мерки за увеличаване на събираемостта.
От дебатите по тях обаче вече стана ясно, че в по-голямата си част те вместо да изпишат вежди, могат да извадят очите и на бюджета и на бизнеса и на гражданите.
Ако описаните до тук негативни ефекти се сбъднат какви полезни ходове има Асен Василев?
На първо място да усвои от енергетиката всички възможни средства до които законът му осигурява пряк или косвен достъп. Поне от гласуванията в Народното събрание се създаде усещането, че само тям има създаден буфер от над 1.25 млрд. лева. Ако и те не стигнат или част от тях поради различни причини се окажат недостъпни за пълнене на евентуални бюджетни дупки, остават капиталовите разходи от над 8 млрд. лева.
Те могат да бъдат рязани със всякакви обяснения от общ характер, че нямало готови проекти и т.н. А дали всъщност няма да става дума за изкуствено задържане на вече готови проекти това широката публика ще може да научи само ако по темата има разгорещен парламентарен дебат.
Всъщност и тогава за средностатистическият българин ще е трудно да разбере кой казва истината. Ако когато орязаните капиталови разходи и извадените от енергетиката пари започнат да дават своите негативни ефекти, тогава вече ще е късно за реакция, пък и това едва ли ще е проблем на друго правителство.
За това е важно да отчете бюджетен дефицит до 3% от БВП. И най-вероятно ще постигне тази своя цел. НО на каква цена? И кой ще я плаща? Впрочем ясно е кой - гражданите и бизнеса.
Що се отнася до разходите в бюджета там всичко е ясно. Те ще бъдат направени така както ги е планирал финансовият министър с одобрението на правителството и благословията на мнозинството което го подкрепя.
В Държавния бюджет са заложени 46.8 млрд. лева, от които 22.22 са за текущи разходи и капиталови (това е без европейските средства). Други 22.57 млрд. лева са за трансфери за пълнене на дефицитите на други бюджети, като 10.57 млрд. лева потъват под формата на дотации в държавното обществено осигуряване, 7 .02 млрд. лева ще се опитат да балансират бюджетите на общините, а с 2.71 млрд. лева се планира да се покрив финансовия недостиг на НЗОК.
Вижда се че само субсидията за Държавното обществено осигуряване "изпарява" една четвърт от всички приходи на Държавния бюджет. И при политиката, която е декларирало, че ще води това правителство, този дял ще се увеличава.
И тук стратегическият въпрос е подобно поведение води ли до стабилни финанси и устойчиво високи икономически ръстове? Разбира се, че това ще стане ясно с течение на времето. Но ако отговорът е "Не", когато стане ясно прилагането на коригиращи подобна политика ефективни мерки, ще е много болезнено за всички. В това число, и най-вече< за пенсионерите и социално слабите.
USD
CHF
EUR
GBP
