До 3 на сто дефицит без скок на данъците и орязване на социалните плащания - това предвижда проектобюджетът за 2023 г. Финансовият министър Асен Василев представи параметрите му пред журналисти.
Той обясни, че Бюджет 2023 е разработен при параметри в рамките на Маастрихтските критерии.
Макроикономическата прогноза на МФ предвижда през 2023 г. растеж на БВП от 1,8 % и достигане на размер от 184,5 млрд. лв. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3 %, а през 2025 г. се очаква да бъде 3,2 %.
Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5,6 %, а средногодишната да бъде 8,7 %, което да се дължи на значително намаление на приносите на групите храни и енергийни стоки, при които се очаква да имат лек спад в края на годината. През 2024 г. прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще достигне 3,2 %, а средногодишната - 3,8 %. През 2025 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, съответно до 2,8 %. Цените на енергийните стоки ще имат спад до края на прогнозния хоризонт.
Разчетите показват, че при отразяване на фискалните ефекти, предопределящи приходите и разходите, бюджетното салдо за 2023 г. и 2024 г. на сектор "Държавно управление" е дефицит от 3,0% от БВП. За 2025 г. дефицитът на сектор "Държавно управление" е 3,6% от БВП, като това влошаване се дължи на инвестиционните разходи по плана за придобиване на нов тип бойни самолети, направени през 2019 г. и 2020 г., които на начислена основа се отчитат в годината на доставката им - през 2025 г..
Разходите за периода 2023-2025 г. като дял от БВП са съответно 74 051,8 млн. лв. (40,1%) през 2023 г., 82 783,9 млн. лв. (41,9%) през 2024 г. и 85 955,9 млн. лв. (40,9 %) през 2025 година. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40 %-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 37,1 % от БВП през 2023 г. до 35,9 % от БВП през 2025 година.
Спрямо внесения от служебното правителство проектобюджет в НС, разходите за 2023 г. са намалени общо с 3,6 млрд. лв. по КФП. След детайлен преглед на отпадналите необходимости от разпоредителите на бюджет, заложените разходи за издръжка са намалени с 1,4 млрд. лв.
През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. През 2023 г. се очаква да постъпят 4,7 млрд. лв. повече данъчни приходи спрямо отчета за 2022 г., в т.ч. 1,7 млрд. лв. повече от ДДС.
Запазва се действащото данъчно облекчение за предоставяне на социални разходи в размер до 200 лв. месечно на наетите лица под формата на ваучери за храна, като се предвижда общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна да бъде увеличена от 1 млрд. лв. на 1,4 млрд. лв.
Предлага се въвеждането на електронни ваучери за храна от 1 януари 2024 г., като по този начин ще се постигне намаляване на административната тежест чрез дигитализация и ще се осигури по-конкурентна среда за всички лица, участващи в схемата за данъчното облекчение - оператори на ваучери за храна, работодатели, наети лица и други. Предвижда се шестмесечен преходен период, през който да функционират както ваучерите за храна на хартиен носител, така и електронните ваучери за храна, като окончателното преминаване само към електронни ваучери ще бъде от 1 юли 2024 г.
По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. - от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда, като 50 % от прогнозната средна заплата в съответната година.
За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени допълнително 558,6 млн. лв., в т.ч. 465,0 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната през 2023 г. (считано от 01.01.2023 г.).
Осигурени са в целогодишен размер за 2023 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2022 г. на отделни разпоредители с бюджет. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г и 15% за структурите в общинската администрация.
За 2023 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията. Осигурени са в целогодишен размер за 2023 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2022 г. на отделни разпоредители с бюджет.
Предвидено е и увеличение на основните възнаграждения в структурите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерството на правосъдието, като към вече осигурените 125 лв. през 2022 г., от 01.08.2023 г. са разчетени допълнителни 175 лв. в бюджета на министерството за 2023 г.
От Бюджет 2023 са предвидени и средства за социалната политика, за икономически дейности и услуги, за здравеопазване, за образованието, за култура, за отбрана и за общи държавни служби.
По отношение на средствата от ЕС стойността на приходите е съобразена с профила на плащанията към одобрения Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) при допускане, че има забавяне в изпълнението на дейностите, съответно в постигането на заложените в Решението за изпълнение на Плана етапи и цели. Поради тази причина вторият транш (първи за тази година) в размер на 1,416 млрд. лв. се залага да бъде получен в края на 2023 г., а третият - да бъде отложен за 2024 г. Срещу втория транш трябва да бъдат отчетени 66 етапи и цели до края на м. септември 2023 г., в т.ч. и законодателни промени.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. в размер на 4,5 млрд. лв. Въз основа на допусканията за периода 2023-2025 г. се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. да не надвишава 40,6 млрд. лв., а в края на 2024 г. и 2025 г. да достигне съответно до 49,6 млрд. лв. и 59,5 млрд. лв. Съотношението на държавния дълг към БВП от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да достигне до 22,0% в края на 2023 г. В резултат на предвиденото значително увеличение на капиталовите разходи през 2024 г. и 2025 г., които достигат съответно 13,4 и 12,7 млрд. лв. (в сравнение с 5,6 млрд. лв. отчетени през 2022 г.), се очаква държавният дълг да достигне 25,1% в края на 2024 г. и 28,3% от БВП в края на 2025 г. Тези инвестиции съответстват на пълния размер средства, предвидени в новия програмен период на оперативните програми и НПВУ. Инвестиционните разходи за 2024 и 2025 г. ще бъдат прецизирани на база проектна готовност в съответните годишни бюджети.
USD
CHF
EUR
GBP
