Ако покажем, че можем да се учим от опита си, както и ясно да формулираме и отстояваме приоритетите си, то тогава бихме имали успех в провеждането на икономическа политика и без пряката опека на МВФ и традиционните мисии на фонда, посещаващи страната на всеки няколко месеца.

Това каза шефът на БНБ Иван Искров по време на днешния семинар "България - от преход към конвергенция: нови предизвикателства".

От сега нататък, общата рамка на икономическа политика в ЕС, както и ангажимента ни за членство в еврозоната са външните котви на икономическата политика, които ще изпълняват ролята, която играеше МВФ през последните 15 години, добави управителят на БНБ.

Това е така поради факта, че договорът от Маастрихт дефинира много строги критерии за членството, които трябва да бъдат изпълнени на устойчива основа.

Това практически означава, че ангажиментът на страната ни за членство в еврозоната ще има дисциплиниращ ефект върху икономическата политика на страната.

Самото членство в ЕС носи със себе си ангажименти за следване на икономическа политика, която увеличава гъвкавостта и конкурентоспособността при запазване на макростабилност.

Пактът за стабилност и растеж и ангажиментът за изготвяне и изпълнение на конвергентни програми, практически запазва общата рамка на икономическа политика, която страната ни следва от 1997 г. до сега, посочи още Искров.

Реалната конвергенция или нарастването на жизнения стандарт на гражданите трябва да бъде осъществена и може да бъде осъществена единствено при поддържане на макроикономическа стабилност и постигане на номинална конвергенция.

Международният валутен фонд насърчава и подкрепя започнатите в средата на 1997 г. реформи в страната, насочени към постигането и поддържането на макроикономическа стабилност, основана на строга фискална политика и валутен борд.

Финансовата институция поддържа политиката на максимално оттегляне на държавата от бизнеса, пълна либерализация на вътрешната и външната търговия и въвеждане на свободно движение на капитали.