Стратегия за управление на държавния дълг за следващите две години се очаква да приеме Министерският съвет днес. Основната цел на дълговата политика е да се осигурят средства за финансиране на хазната и рефинансиране на дълга, съобщи прес службата на Министерския съвет.

По последни данни към май вътрешният дълг възлиза на 4.8 млрд. лева. Към края на декември размерът му беше под 4 млрд. лв. Външният дълг в края на май е 3.6 млрд. евро, като към него трябва да се добави и новата емисия еврооблигации от началото на този месец на стойност 950 млн. евро.

Следващите плащания на главници по външния дълг са през януари 2013 г. - 950 млн. евро(парите вече са осигурени от сегашната емисия), през 2015 г. за 1.5 млрд. евро и през 2018 г. - новата емисия. През последните месеци МФ преотвори и някои по-дългосрочни емисии от ДЦК, като постигнатата доходност спадна почти два пъти спрямо при емитирането им. Това се дължи както на по-близката дата до падежа им, така и на огромното количество свободни левове в българските банки. Финансовият министър Дянков имаше намерение да изплати част от външния дълг чрез емитиране на вътрешен през Сребърния фонд, но срещна лют отпор от бизнес, синдикати и опозиция и се отказа от идеята.

От правителството отчитат нарастване на общия дълг с около 2 млрд. евро към края на 2011 спрямо декември 2008 г.

Основният индикатор, определящ дълговата тежест - съотношението държавен дълг/БВП, в края на 2011 г. възлиза на 15,5 на сто и бележи увеличение от 1,8 процента спрямо отчетеното му ниво в края на 2008 г. Независимо от това, този показател остава далеч под нивото от 25 на сто, определено от предишната стратегия, от средната стойност в страните от еврозоната (87,2 на сто) и от максимално допустимата референтна стойност съгласно Маастрихтските критерии (60 процента). По този показател за втора поредна година България изпреварва всички държави-членки на Европейския съюз, с изключение на Естония.

За постигането на основната цел в стратегията правителството си поставя няколко задачи: запазване на размера на дълга на разумни нива при затвърждаване позициите на България като стабилен емитент на дълг в региона и в ЕС; оптимизиране на разходите за обслужване на дълга; максимална диверсификация при източниците на финансирането; поддържане на добре функциониращ дългов пазар на ДЦК и диверсификация на инвеститорската база.