По последни данни САЩ стоят върху рекордния държавен дълг в размер на 19.3 трилиона долара. Още 5.9 трилиона долара дълг се държат от собствените му агенции. Заедно тези цифри сочат към национален дълг в размер на рекордните 25.2 трилиона долара.

С планирани допълнителни разходи във връзка с коронавируса, със сигурност 2020-та година се очертава като годината с рекорден държавен дълг като процент от БВП, които вече са над нивата от Втората световна война. Може би въпросът, който се появява в главите на инвеститорите, е как САЩ ще плащат за всичко това?

Краткият отговор е - няма. И това не е проблем за пазара.

Основното по отношение на държавния дълг, което трябва да се разбере от инвеститорите, е, че правителството не спазва правилата за финансиране, които важат за домакинствата. Една от причините за това е значението на американския дълг за световните финансови пазари и икономики.

Както частните компании, така и чуждестранните правителства използват американските ценни книжа като начин за съхранение на капитал, влагайки милиони и милиарди долари в облигации ценни книжа и банкноти издадени от Министерството на финансите на САЩ, сигурни, че ще получат тези пари обратно.

В допълнение, чуждестранните правителства и компании купуват американски ценни книжа като източник на щатски долари. Доларът функционира като световна резервна валута, а притежаването, продажбата и събирането на лихвите по тези активи гарантира достъп до долари.

Тези два фактора (наред с други) правят дълговите инструменти на САЩ от съществено значение за глобалното банкиране и бизнеса. За да продължат да работят, тези дългови инструменти трябва да продължат да съществуват. Ако Америка изплати дълга си, нямаше да има държавни облигации, които да генерират лихви за чуждестранните правителства, и нямаше да има депозитарни разписки, които да съхраняват стойността в долари. Това е една от причините САЩ обикновено да получават много изгодни лихвени проценти.

Хората, които купуват американски дълг, се нуждаят от тези инструменти почти толкова, колкото тези които ги издават в САЩ.

Обхватът на въпросите, свързани с държавния дълг, са сложни и извън обхвата на тази статия, но и много реални. Това е акт за балансиране: Когато решава как да подходи към националния дълг, правителството преценява своите лихвени плащания и притесненията по отношение на необходимостта да се поддържа значителна част от американските ценни книжа в обращение. Резултатът е, че Америка ще изплати част от дълга си, но глобалните финанси зависят от това страната никога да не изплаща целия си дълг.

Генериране на приходи (фискална политика)

Когато става въпрос за реално изплащане на заети пари, САЩ имат две основни възможности. Първият е изплащане чрез фискална политика.

Изплащането на дълга чрез фискална политика е това, за което повечето хора мислят, когато се отнасят до изплащане на дълг. Това означава да отделите част от федералния бюджет и да го използвате за извършване на плащания за главница и лихва. Тъй като правителството не управлява бюджетен излишък от 2001 г., това ще изисква едно от двете неща:

Данъчни повишения

Данъците са основната форма на приходи за федералното правителство, като по-голямата част от приходите му идват от данъци върху доходите върху индивидите и корпорациите. След намаляването на данъците през 2017 г. индивидуалните данъци върху дохода доминират във федералните приходи с доста голям марж.

Чрез повишаване на данъците правителството може да увеличи приходите си. Това би затворило пропастта между това колко Конгреса харчи и колко взима, което ще му позволи да отдели по-голям процент от федералния бюджет за изплащане на дълга.

Намаления на разходите

Другият начин за управление на дефицита е по направление на разходите. Чрез намаляване на разходи правителството може също така да преодолее разликата между това, колко дълг поема и колко харчи. С по-малко приходи, предназначени за програми за разход, Конгресът може след това да отдели по-голям процент от федералния бюджет за изплащане на дълга.

Печатане на пари (парична политика)

Вторият вариант за погасяване на държавния дълг е чрез така наречената "парична политика". Това означава, че вместо да повишава данъците, за да генерира приходи, правителството просто може да създава (печата) парите, които са необходими за изплащане на дълга.

Тъй като САЩ взема заеми в собствената си валута и може да създаде повече от тази валута по желание, всъщност не е възможно страната да изплати дълга си, освен по избор. По всяко време Конгресът може да упълномощи Министерството на финансите да отпечата доларите, необходими за изплащане на всеки дълг.

Управлението на паричния дълг не е често срещано в Съединените щати, но не е и нечувано. По време на Голямата рецесия Федералният резерв направи това чрез процеса, известен като количествено облекчаване. Тя закупуваше американски дългови инструменти от банки и плащаше за тези ценни книжа чрез кредитиране на средства директно в техните резервни депозити.

Това е процес, който Федералният резерв вече поднови по време на настоящата коронавирусна криза, купувайки американския дълг и обменяйки го за нови пари. В САЩ това е предпочитаният процес за изплащане на дълга - чрез парична политика.

Ограничението за обслужване на паричния дълг е инфлацията. Чрез създаването на нови пари правителството въвежда допълнителен капитал на пазара. Това може да е добро при някои условия и да мине незабелязано. Често националната икономика може да усвои повече пари без никакво въздействие. В някои случаи, ако националната икономика е недостатъчно капитализирана, добавянето на нови пари всъщност може да бъде много добро за икономика.

Ако обаче правителството въведе твърде много "нови пари", това може да създаде дисбаланс между разходната мощност на потребителите и способността на икономиката да произвежда нови стоки и услуги. Когато това се случи, започва инфлационен цикъл, който повишава цените и ерозира стойността на спестяванията. Това може да бъде трудно да се спре, след като започне, поради което политиците са склонни да бъдат много предпазливи, преди да разрешат на Федералния резерв да изплаща дълг чрез "печатане на пари".

Докато инфлацията ерозира покупателната сила и спестяванията, тя изяжда и нещо друго: дълга. Една от особеностите на инфлационния цикъл е, че докато стойността на парите намалява, главницата по дълга остава същата. Това прави много по-лесно изплащането на дълга с течение на времето.

Този факт не е загубен за американската икономика. Всъщност, последният път, когато Съединените щати взеха толкова големи заеми, колкото в момента, беше след Втората световна война. Тогава инфлацията изигра ключова роля за "стопяването" на този дълг. Инфлацията ерозира стойността на целия дългосрочен дълг. Това улесняваше плащането му.

Важно е обаче въпросът с държавния дълг на САЩ да се разбере в пълния му контекст. САЩ могат да изплатят националния дълг чрез фискална политика (повишаване на приходите или намаляване на разходите). Това може да стане и чрез паричната политика (увеличаване на паричното предлагане). Въпреки това страната трябва да балансира тези опции с двойните реалности, че стойността на този дълг ще ерозира с течение на времето и че глобалната финансова система се нуждае от поне малко американски дълг, за да оцелее.