Анализът на Асоциацията на банките в България (АББ) за резултатите на банковия ни сектор през първото полугодие на 2020 г. потвърждава първоначалното впечатление за неговата стабилност, но и за плавно влошаване на финансовите резултати. При това перспективите за подобряване са близки до нула.
От АББ констатират, че през второто тримесечие на 2020 г. банковият сектор отчита спад на нетната печалба от 64% на годишна база и от 26% на тримесечна база до 219,1 млн. лв. "За сравнение, през второто тримесечие на 2019 г. реализираната от банковата система печалба възлизаше на 608,6 млн. лв., докато през първото тримесечие на 2020 г. тя беше в размер на 296,2 млн. лева", пише в анализа на асоциацията. Те подчертават, че влияние върху финансовия резултат на сектора оказват забавянето на кредитната активност, по-ниските приходи от такси и комисиони, ниските лихвени проценти, начислените разходи за обезценки, управлението на разходите за дейността и качеството на кредитния портфейл.
Важния детайл, върху който акцентират от АББ, е, че някои еднократни ефекти при отделни банки, например получените дивиденти, положителният резултат от отписване на финансови активи и пасиви, валутните разлики и по-високите разходи за обезценки, също оказват влияние върху финансовия резултат на системата. "Нетната печалба на сектора за първото полугодие на 2020 г. възлиза на 515,2 млн. лв., което представлява спад от 43,9% на годишна база. Като се вземат предвид еднократните ефекти, спадът на нетната печалба би бил по-голям", пише в анализа на АББ.
От асоциацията отбелязват, че нетният лихвен доход на банките се понижава с 5,4% на годишна база (-74,8 млн. лв.) и към края на юни 2020г. възлиза на 1,305 млрд. лв. Нивото на нетния лихвен доход се формира от разликата между приходите от лихви и разходите за лихви. Към 30 юни 2020 г. приходите от лихви се понижават с 3,4% на годишна база (-51,2 млн. лв.) до 1,472 млрд. лв. Разходите за лихви възлизат на 166,7 млн. лв., като те са с 16,5% повече на годишна база.
През второто тримесечие на 2020 г. нетният лихвен доход формира 61,8% от нетния общ оперативен доход на банковата система. За сравнение, в ЕС делът на нетния лихвен доход е по-висок и възлиза на 62,9% от общия оперативен приход, по данни на Европейския банков орган (ЕБО) за първото тримесечие на 2020 г.
В анализа на АББ се посочва, че в края на второто тримесечие на 2020 г. нетният доход от такси и комисиони също отчита спад от 11,1% на годишна база (-60,7 млн. лв.) до 484,2 млн. лв. На тримесечна база спадът е от 15%. В края на юни 2020 г. приходите от такси и комисиони спадат с 10,1% на годишна база (при 0,7% ръст на годишна база в края на март 2020 г.) и възлизат на 580,9 млн. лв., докато за същия период разходите за такси и комисиони се понижават с 4,3% на годишна база - до 96,7 млн. лв.
На тримесечна база приходите от такси и комисиони намаляват с 15,2%, а разходите от такси и комисиони спадат с 16,3%. Нетният доход от такси и комисиони формира 23% от нетния общ оперативен доход на банковата система, което е под средното ниво за ЕС от 32,9%, по данни на ЕБО за първото тримесечие на 2020 г.
На фона на спадащите приходи от основна за банките дейност се повишават общите оперативни разходи на банките и тези за провизиране на проблемни заеми (т.нар. oбезценки). Според АББ в края на второто тримесечие на 2020 г. административните разходи, към които се причисляват разходите за персонал, са с 0,8% по-ниски спрямо същия период на 2019 г., като достигат 814,4 млн. лв. Общите оперативни разходи, като сума от административните разходи и амортизацията, се повишават с 0,3% на годишна база до 951,2 млн. лв.
Банковата система прави повече обезценки, спрямо същия период на миналата година. Размерът им нараства до 379 млн. лв. от 184 млн. лв. година по-рано. "Съгласно прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9), чрез собствени модели банките правят прогнози за потенциалните си обезценки за бъдещи кредитни загуби вследствие на COVID-19 и начисляват провизии предварително, преди конкретното негативно проявление на обезценките по даден кредит. Тези действия, в съответствие с МСФО, влияят върху размера на обезценките, извършени от банките, през първото и второто тримесечие на 2020 г.", пише в анализа на Асоциацията.
Въпреки влошаването на финансовите показатели, българския банков сектор като цяло демонстрира високи нива на стабилност. И това отново се вижда от анализа на АББ. Според него ликвидният буфер и нетните изходящи ликвидни потоци в края на юни 2020 г. са съответно 30,5 млрд. лв. и 11,8 млрд. лева.
Коефициентът на ликвидно покритие (LCR) е 258%, спрямо 261% в края на март 2020 г. За сравнение, по данни на ЕЦБ, в края на първото тримесечие на 2020 г. отношението на ликвидно покритие за банките, участващи в Единния надзорен механизъм (SSM), възлиза на 146,57%.
Разликата между тези чужди банки и българските е, че те могат да разчитат по всяко време на ликвидна подкрепа от ЕЦБ или от централните си банки (за Хърватия), докато нашите банки не могат да се радват на подобен лукс, защото са в държава във валутен борд, която не е член на Еврозоната, а само на ERM II. А достъпа до ликвидност от кредитор от последна инстанция е много важен в условията на обща икономическа нестабилност.
В анализа на АББ се посочва, че капиталовата позиция на нашия банков сектор продължава да се характеризира със значителен капиталов излишък над регулаторните изисквания за съотношенията на капиталова адекватност. В края на първото тримесечие на 2020 г. съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (т.нар. CET 1) за цялата банкова система нараства до 19,44% от 19,04%, колкото бе в края на четвъртото тримесечие на 2019 г.
При банките от първа група показателят расте до 20,09% от 19,99%, а при втора - до 18,25% от 17,31%. На системно ниво съотношението на обща капиталова адекватност се повишава до 20,45% от 20,16%. Към края на март 2020 г. за банките от първа група нивото е 20,78%, а за втора - 19,85%, в сравнение с 20,71% и 19,16%, съответно, тримесечие по-рано. Показателите за капиталова адекватност на банките в България са над средните нива за европейските банки, които по данни на ЕЦБ към края на март 2020 г. са 14,43% за CET 1 и 18,11% за общата капиталова адекватност.
Според БНБ, динамиката на показателите се дължи на регулаторни промени, включително прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9) от 1 януари 2019 г., счетоводни класификации, промени в общия размер на рисковите експозиции, капитала и промени, свързани с процеси на консолидация.
Съгласно Регламент (ЕС) № 575/20131, през първото тримесечие на 2020 г. беше приложено рисково тегло от 100% за българските държавни ценни книжа, деноминирани в евро, което доведе до увеличаване на рисково претеглените активи. Междувременно, във връзка с пандемията от COVID-19, през първото тримесечие на 2020 г. БНБ обяви мерки за банковия сектор, сред които капитализиране на пълния обем на печалбата в банковата система за миналата година в размер на 1,6 млрд. лв.
Решението на БНБ банките да не разпределят дивидент компенсира ефекта от увеличеното рисково тегло за българските държавни ценни книжа, деноминирани в евро, през второто тримесечие на 2020 г. Пълното капитализиране на печалбата се очаква да бъде изпълнено напълно от банките след получаването на съответните регулаторни одобрения. Съгласно решението на ЕК от април 2020 г. за т.нар. "Quick fix" на Регламент (ЕС) № 575/2013, в отговор на последиците от коронавируса българските държавни ценни книжа, деноминирани в евро, отново бяха приравнени на такива в местна валута, което означава приложимо рисково тегло от 0% до 2023 г.
Това води до намаляване на рисковите тегла на някои рисково претеглени активи на банките и съответно до повишаване на капиталовата адекватност. Към 30 юни 2020 г. възвръщаемостта на активите (ROA) средно за българската банкова система е 0,91%, в сравнение с 1,06% към 31 март 2020 г. (при средно ниво за европейските банки от 0,08%, според актуалните данни на ЕЦБ за първото тримесечие на 2020 г., при 0,36% в края на 2019 г.). Стойността на ROA е 1,15% за банките от първа група и 0,59% за банките от втора група към края на юни 2020 г.
Възвръщаемостта на капитала (ROЕ) възлиза на 7,15% средно за цялата българска банкова система към края на второто тримесечие на 2020 г., в сравнение със стойността на ROE от 8,31% към края на първото тримесечие на тази година (по данни на ЕЦБ, към края на първото тримесечие на 2020 г. стойността на ROE за европейските банки възлиза на 1,21%, при 5,17% в края на 2019 г.). За банките в България от първа група стойността на ROE е 8,48%, а за втора група - 4,22% към края на второто тримесечие на 2020 г.
USD
CHF
EUR
GBP
