Проблемите с фиска вече са очевидни. А за тяхното решение има няколко пътя. Единият е рязко намаляване на бюджетните разходи, вторият е рязко увеличение на данъчните приходи, а третият е постепенно намаляване на разходите спрямо БВП комбинирано с постепенно увеличение на приходите.
Доколкото рязкото намаляване на разходите е свързано с няколкогодишен мораториум върху увеличението на пенсиите помощите и бюджетните възнаграждения във всички сфери, тази, нужна, но крайно непопулярна мярка, едва ли ще бъде приложена от политиците. Спорно е дори, че те ще се решат да преминат към по-бавно от планираното увеличение на разходите.
А според бюджетните прогнози за периода 2025-2028 г. е заложено тези разходи растат с по 8.5% средногодишно, като основния ръст е през 2025-а и от 78.14 млрд. лева в края на 2024-а да достигнат 104.71. млрд. лева (71.94 млрд. евро) в края на 2028-а.
Вярно е че през настоящата 2025-а увеличението на разходите по Консолидираната фискална програма за седемте месеца на годината - 17.7% спрямо същия период на 2024-а, върви по-бавно от заложения ръст от близо 23.8 процента. Но няма никаква гаранция, че това изоставане няма да бъде наваксано до края на годината или компенсирано с по-високо от планираното увеличение през следващите години.
Така или иначе при сегашното ниво на ръст на разходите няма да се разминем с увеличаване на данъчно осигурителната тежест. Тя може да бъде увеличена по две направления.
Едното е разширяване на облагаемата база при текущите данъчно осигурителни ставки - един път чрез увеличаване на събираемостта и втори път чрез облагане на по-голямата част на освободените за момента от налог доходи. Става дума например за рентите от земеделска земя и за самата земеделска земя. Отделна тема са пенсиите, които в почти всички европейски държави се облагат.
Усилия за увеличаване на събираемостта се полагат и то в значителни размери, но изпълнението на бюджета показва, че резултатите от тях са недостатъчни, за да бъдат постигнати планираните ръстове на приходите. За облагане на освободените в момента от данъчно-осигурителни вноски доходи едва ли ще има политическа воля.
Въпреки, че те биха донесли на хазната като минимум допълнителни приходи от близо 300 млн. лева. А ако пенсиите бъдат облажени с половината от сегашната 10-процентна данъчна ставка и с пълната здравноосигурителна вноска, без компенсация на този разход, това ще са още около 3 млрд. лева допълнителни чисти постоянни бюджетни приходи.
Източник: iStock
Поради всички изложени до тук съображения е ясно, че политиците ще вървят към увеличаване на данъчно осигурителното бреме чрез вдигане на данъчните и осигурителни ставки. Въпросът е на кои? Отговор макар и частичен вече има и той засяга пенсионно осигурителните ставки. Става дума за тяхното увеличаване с 3 процентни пункта до края на 2028-а.
При положение, че сега тези ставки, които влизат в хазната са между 15 и 20% от доходите в зависимост от това кога роден гражданина, който ги плаща, едно подобно увеличение ще донесе ръст на тежестта до 18-23%, а общата осигурителна тежест ще надхвърли една трета от доходите. И то при положение, че здравната вноска не нарасте.
Подобна мярка ще вкара в консолидирания бюджет около 3 млрд. лева и то при положение, че част от планираното нарастване не отиде в допълнителното задължително пенсионно осигуряване. С други думи в частните пенсионни фондове.
Въпросното нарастване на осигурителните приходи от увеличаване на ставката може да бъде достатъчно само в комбинация с облагане на пенсиите, , без компенсация на този разход, чрез тяхното увеличаване. Тогава ще говорим за нетен положителен ефект от близо 6 млрд. лева, който ще е достатъчен за първоначалното, но трайно свиване, на дупката в консолидирания бюджет, която се разраства именно от нарастването на разходите за пенсии.
Политически обаче подобна комбинация е крайно непопулярна и трудна , да не кажем невъзможна, за осъществяване.
На фона на всичко казано до тук е ясно, че по-скоро рано - още през 2026-а, отколкото по-късно - през 2027-а или 2028-а, ще се стигне до увеличаване на ставките по преките и/или по косвените данъци. Тук въпроса е кои от тях е справедливо и ефективно да бъдат увеличени. И по този въпрос явно се налага изводът, че справедливо и ефективно е да бъде увеличен
Данък добавена стойност. Справедливо е защото той се плаща от всеки, чрез покупката на стоки и услуги. Плащат го дори онези, които са освободени от преки данъци или укриват напълно или частично доходите си, за да не плащат дължимият върху тях налог.
С други думи плащат го всички. Ефективно е защото този данък се отличава с много висока събираемост и възможности за контрол.
При сегашното ниво на изпълнение на ДДС - ръст от 17-18% в сравнение със съответния период на 2024-а, едно увеличение на ставката с 2 процентни пункта - от 20% на 22%, със сигурност ще донесе през 2026 г. на хазната минимум допълнителни 2.2 млрд. лева и това без отчитане на инфлацията, която ще вдига цените на стоките и увеличението на стокооборота, които допълнително ще увеличат постъпленията от ДДС.
Въвеждането на подобна мярка обаче има един огромен проблем и той отново е политически. Сама по себе си тя ще породи инфлационен натиск, който политиците ще се опитат да компенсират с ръст на регулираните от държавата доходи - пенсии, помощи, минимална работна заплата, възнаграждения на служителите в бюджетните ведомства.
И отново ще стигнем до добре познатия порочен кръг - компенсацията на доходите като разход ще надхвърли приходите от увеличаването на данъчната ставка, поради което дупката в бюджета няма да свие, а ще се разшири. Може ли този ефекта да бъде избегнат? На теория да, но на практика не, защото за това няма да има политическа воля.
Предвид всичко казано до тук е напълно възможно още през 2026-а управляващите да прибегнат до увеличаване на ставките на преките данъци- от 10%, да кажем на 15%. За една немалка част от бизнеса, който е в големи международни групи, това няма да утежнение, защото и сега по линия на глобалния данък на ОИСР, той плаща 15% върху печалбата си.
За малки и средния и дори за едрия национален бизнес това ще е допълнителна тежест., но тя няма да доведе до кой знае какви допълнителни ползи за хазната. Предварителни изчисления показват, че подобна мярка ще вкара не повече от 500 млн. лева годишно хазната.
А увеличаване на данъчната ставка върху доходите на физическите лица от 10% на 15% ще е несправедливо и неефективно. Несправедливо ще е защото този ръст ще само за онези, които и сега плащат данъци върху доходите си, а хората - около 2.5 милиона човека, които са освободени ли избягват този ангажимент, така и ще продължат да не плащат.
С други думи ударът ще се стовари върху активно работещата и коректна към хазната част от населението, данъчно осигурителната тежест върху която може да надхвърли 42% от доходите. И тези хора е логично да си зададат въпроса за какви грехове ги наказват? И да започнат да избягват по всякакви начини по-високото облагане. Освен това, да не забравяме, че една голяма част от лицата плащащи тези данъци са заето в публичният сектор. Говорим за около 600 хил. човека.
Увеличаването на данъчно осигурителната тежест върху техните доходи автоматично ще доведе до натиск за ръст на възнагражденията им и съответно до допълнителни бюджетни разходи. А това не само ще свие значително нетния положителен ефект от увеличаване на тази ставка, но и може да стигнем до крайна отрицателна за бюджета нетна величина.
И всичко това води до извода, че истинската тежест от въпросната промяна ще се стовари върху работещите в частния сектор, които коректно обявяват доходите си и плащат съответните данъци.
Оказва се, че в крайна сметка всички реално възможни мерки за свиване на дупката в хазната и гарантиране на устойчивост на фиска чрез увеличаване на приходите, ще са слабоефективни без мерки за ограничаване на ръста на разходите.
А ако това не се случи до няколко години дефицит и дълга ще нараснат до такава степен, че няма да има значение дали сме в Еврозоната или не. Щетите ще са трайни и много болезнени. За всички. И за тези които плащат данъци и за тези които минават покрай тях.
USD
CHF
EUR
GBP
