Ако прочетете финансовите новини отпреди точно година, ще получите дежа вю: правителството търси спешен заем в началото на новата година, с който да изплати предсрочно държавните субсидии на зърнопроизводителите.

В началото на 2013 г. кабинетът „Борисов" пласира държавни ценни книжа за 800 млн. лева, които след това преведе по сметките на земеделците. Тогава опозицията в лицето на БСП и ДПС остро критикува този ход. Днес обаче кабинетът „Орешарски" тръгна в същата посока, като пласира първите държавни ценни книжа за тази година на обща стойност 400 млн. лева. Според календара на Министерство на финансите предстоят още 3 търга, на които ще бъдат осигурени още 500 млн. лева. Така сумата дори надхвърля и тази отпреди година.

Речено, сторено

Още през ноември премиерът Пламен Орешарски обеща на зърнопроизводителите, че ще им бъдат изплатени 1.1 млрд. лева през януари, въпреки че крайният срок е през месец май. Една четвърт от тях вече са осигурени, като на проведения днес аукцион беше постигната доходност до падежа на емисията на 8 юни 2014 г. от 0,3 процента, като годишната доходност се равнява на 0,60 на сто.

От Министерство на финансите съобщиха за „висок интерес" както към количеството, предложено за продажба със състезателни поръчки, така и към несъстезателната част. Най-много ценни книжа са придобили банките - 66,85%, следвани от гаранционни фондове с 15,08%, пенсионни фондове с 12,12%, и други инвеститори - 5,96 процента.

Други плащания

Изтеглянето на нов кредит защити и председателят на Бюджетната комисия на Народното събрание Йордан Цонев, според когото емитирането на повече вътрешен дълг в началото на годината не е проблем. "Има достатъчно ликвидност на вътрешния пазар, традиционно предстоят по-сериозни плащания по падежи, трябва да се преведат и парите на зърнопроизводителите", коментира Цонев.

Припомняме, че през януари бюджетът трябва да поеме близо 300 млн. лв. отложени плащания по проекти, финансирани от европейските фондове, както и нововъзникнали по тях разходи. Плащанията бяха отложени заради дефицит в бюджета на ЕС и замразяване на възстановяването на средствата за всички държави членки. През януари и февруари хазната трябва да разплати и други 573 млн. лева по настъпващи падежи по стари заеми.