Инвестиционният план за Европа (т.нар. план "Юнкер") надхвърли първоначалната си цел за финансиране и създаде стотици хиляди работни места, съобщиха от Европейската комисия, цитирани от Reuters.

Планът, чиято задача е съфинансирането на проекти и съживяването на икономическия растеж в ЕС, се очаква да задейства 335 млрд. евро нови инвестиции в 28-те държави-членки - с 20 млрд. евро повече от предварително заложеното, посочват от ЕК.

Основна роля в него играе Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който стартира през юли 2015 г. и трябваше да компенсира спада в разходите след финансовите кризи в периода 2007-2012 г.

България е трета в ЕС по финансиране по плана "Юнкер" към размера на икономиката й

България е трета в ЕС по финансиране по плана "Юнкер" към размера на икономиката й

Одобрените досега средства за страната ни са в размер на 351 милиона евро

"Надминахме първоначалната инвестиционна цел от 315 млрд. евро, а Европейският фонд за стратегически инвестиции ще създаде 1.4 млн. работни места и ще увеличи БВП на ЕС с 1.3% до 2020 г.", заяви председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер, цитирайки оценките на експерти от Брюксел.

Не всички институции в блока обаче са съгласни с оценката на ЕК. Европейската сметна палата, чиято цел е да защитава финансовите интереси на гражданите на ЕС, смята, че планът може да не е създал добавена стойност, защото частните инвестиции, направени чрез него, биха могли да бъдат направени във всеки случай.

Според Комисията обаче Фондът за стратегически инвестиции досега е подкрепил повече от 750 000 работни места, увеличавайки брутния вътрешен продукт на блока с 0.6%.

Планът "Юнкер" е е финансиран с 21 млрд. евро гаранции и парични средства от ЕС, от които 5 млрд. са предоставени от Европейската инвестиционна банка. 2/3 от задействаните от плана инвестиции идват от частния сектор, посочват от Комисията.

Държавите членки и евродепутатите решиха да удължат плана до края на десетилетието и да разширят инвестиционната му цел до 500 млрд. евро.

Комисията заяви, че най-голямото въздействие на плана досега е било усетено в страни, които бяха засегнати по-силно от кризата, като Кипър, Гърция, Ирландия, Италия, Португалия и Испания.