Прането на пари остава в 2018 г. Голямо предизвикателство за банките в Източна Европа през следващата година ще бъде да се справят с последиците от геополитическите сблъсъци.
Латвия, която беше в центъра на буря с мръсни пари през тази година, настоява банките й да се съобразяват с все по-сложната мрежа от международни санкции. Тези действия ще се окажат решаващи за поддържането на достъпа на страната до световните финансови пазари.
"Виждате, че почти всеки месец има санкции на Европейския съюз или американски санкции", насочени към Русия или други страни, казва председателят на латвийския финансов регулатор Петерс Путнинс в интервю за Bloomberg.
"Този проблем вече е налице, но съм сигурен, че през следващата година този проблем вероятно ще бъде още по-голям", отбеляза Путнинс.
Финансовият сектор на балтийската държава беше разтърсен по-рано тази година, когато третата най-голяма банка в страната беше закрита, след като Министерството на финансите на САЩ обяви, че е замесена в пране на пари, а шефът на централната банка беше обвинен в подкуп.
В съседна Естония подразделението на Danske Bank прехвърли милиарди долари в съмнителни фондове, което предизвика многобройни наказателни разследвания и призиви за по-строго правоприлагане в ЕС.
Латвия забрани компаниите фантоми с неясен бизнес, подсили регулациите и увеличи глобите, за да реформира финансовия сектор. Последвалите наказателни мерки, започнали в края на 2015 г., бяха драматични. Депозитите, държани от чужденци, спаднаха с около 75% през периода, докато изходящите доларови плащания от чуждестранни клиенти намаляха с почти 95%.
Държавата ще разпореди на по-малките си банки да държат повече капитал за рискове, свързани с прането на пари, а Путнинс заяви, че ще предложи да се приеме такава мярка в цялата еврозона.
Латвийските банки обработват все по-малко доларови разплащания на чужденци
Местните кредитори трябваше да търсят нови бизнес модели, след като международните банки сложиха край на отношенията, позволяващи директен клиринг на щатски долари. Въпреки продължаващите усилията за осигуряване на нови връзки, сривът в обема намалява привлекателността на сектора, каза Путнинс.
Но дори и новите мерки не спряха лошите новини за връзки със санкционирани компании. Миналия месец Министерството на финансите на САЩ санкционира латвийска компания, чиито собственици се предполага, че са се срещнали тайно със севернокорейски дипломат, планирайки да доставят на страната оръжия и луксозни стоки.
Латвия наблюдава сметки на компанията в няколко местни банки, каза миналия месец Илзе Знотина, директор на отдел "Финансово разузнаване".
"Можете да отворите вестника и просто да прочетете, че например OFAC санкционира някой", каза той, позовавайки се на службата на Министерството на финансите на САЩ, която отговаря за санкциите. "Паричните потоци днес се смятат за вид оръжие".
Рискът от санкции нараства за страните, граничещи с Русия, а могат да бъдат въведени и нови ограничения за противодействие на потока на руски капитали в държавите от ЕС и НАТО.
"Това е крайната граница на ЕС и НАТО, в крайна сметка ще има по-строги изисквания" за страните в близост до Русия, каза Путнинс, включително по-голям персонал за спазване на изискванията и потенциално поддържане на по-голям капитал.
"Колкото по-силно сте изложени на проблематични области, толкова повече трябва да се посветите на отбранителната политика", отбеляза той.
Путнинс, който е сред 30-те членове на надзорния съвет на Европейската централна банка, отправи още някои препоръки и предупреждения:
Нивата на необслужваните кредити в латвийските банки може да нараснат, тъй като те се пренасочват към традиционното банкиране и се отдалечават от обгрижването на богатите чужденци.
Големите инвеститори в европейските банки с високи нива на необслужвани заеми трябва да предоставят повече капитал, за да помагат на банките да поемат загубите, за да се освободят от тази тежест.
Ако не го направят, ЕЦБ може да предприеме радикалната стъпка да реши, че акционерите са негодни да притежават институциите.
USD
CHF
EUR
GBP
