На пръв поглед банковата система продължава активно да забогатява. След като през изминалата година тя отчете рекордна печалба от близо 1.68 млрд.лв., сега финансовият й резултат за първото тримесечие на 2019-а отново е по-добър от този за периода януари-март 2018-а. Това става ясно от официалното съобщение на БНБ, в което се казва: "Печалбата на банковата система за първото тримесечие на 2019 г. възлиза на 309 млн. лв. (при 267 млн. лв. за същия период на 2018 г.)".

Важно е обаче да се знае, че рекордната печалба за 2018-а се дължи до голяма степен на еднократни фактори, появили се от средата на годината, които едва ли ще имат въздействие и през 2019-а. По тази причина трябва да се отнасяме доста предпазливо към възможностите банковият сектор да повтори през тази година успеха от 2018-а. Основание за една такава резервираност дават констатациите в икономическия преглед на Асоциацията на банките в България "ИКОНОМИКАТА И БАНКОВИЯТ СЕКТОР НА БЪЛГАРИЯ" за първото тримесечие на 2019-а. В него пише: "През първото тримесечие на 2019г. банковият сектор отчита спад на нетната печалба от 32,6% на тримесечна база до 309 млн. лв., при 458,2 млн. лв. през четвъртото тримесечие на 2018г. За сравнение, през първото тримесечие на 2018 година реализираната от банковата система печалба възлизаше на 267,2 млн. лв."

Както се посочва в анализа на АББ, влияние върху финансовия резултат на банковата система оказва повишението на кредитната дейност, която е основна за банките. Това се отразява положително върху лихвените приходи и приходите от такси и комисиони. Ефект върху доходността на кредитните институции оказват още ниските лихвени проценти по пасивните операции на банките, по-ниските разходи за обезценки и по-доброто качество на кредитния портфейл. Влияние върху печалбата през 2018г. имат и някои еднократни ефекти като получени дивиденти, приходи от продажба на нелихвоносни активи и включване през второто тримесечие на 2018г. на нова отчетна единица - клон на чуждестранна банка, в общия резултат.

При всички тези условности резултатите от кредитната дейност на банките не е много оптимистична. Според данните от статистиката на БНБ брутният кредитен портфейл (без кредитите и авансите за секторите централни банки и кредитни институции) на банковата система за периода март 2018-а - март 2019-а се увеличава от 57 млрд. лв. до 61.8 млрд. лв. или с 8.4 процента. В същото време, според анализа на АББ, за същия период нетния лихвен доход се е нараснал с 6.1 процента. В анализа на АББ по този въпрос се прави едно важно уточнение. "След приспадане на нетния лихвен доход на новата банка (21,7 млн. лв.), нетният лихвен доход на банковата система бележи по-слаб ръст - от 2,7% на годишна база до 663,7 млн. лв., което не показва значимо увеличение на фона на нарасналата кредитна активност".

При българските банки нетният лихвен доход формира 75,9% от нетните им общ оперативни приходи. За сравнение, в ЕС делът на нетния лихвен доход възлиза на 58,7% от общия оперативен приход по данни на Европейския банков орган (ЕБО) за четвъртото тримесечие на 2018г. Поради тази специфика слабият ръст на лихвените приходи не може да бъде компенсиран с по-голямото увеличение на нетните постъпления от такси и комисионни. За по-чувствително увеличение на доходите на банките при сегашните лихвени условия (до края на годината не се очаква повишение на лихвите) е необходим двойно по-голям ръст на кредитите.

В тази конюнктура банките у нас са изправени пред една сериозна опасност. В условията на засилваща се конкуренция те са склонни и дори принудени да занижават изискванията си за платежоспособност на кредитополучателите и за ликвидност на предоставените от тях обезпечения. При едно влошаване на икономическата конюнктура тази политика може да доведе до нов взрив на необслужвани кредити, което на свой ред ще предизвика разходи, които могат сериозно да подкопаят банковите капитали.