Арменците по целия свят почитат днес паметта на сънародниците си, загинали по време на Арменския геноцид.

На 24 април 1915 г. хиляди са избити в Истанбул и другите големи градове в империята, с което е поставено началото на масово изтребление на тази общност. Затова и днешния ден е обявен за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид.

По време на Първата световна война Русия и Турция са в двата враждуващи лагера и арменците в южната ни съседка са възприемани като врагове на страната и поддръжници на Русия. През февруари 1915 година всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са избити.

Над един милион арменци /според британските източници/ са убити, а оцелелите след края на конфликта са принудени да емигрират в руската част на Армения или в Западна Европа, Северна Америка и Австралия.

Турция все още твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, някои турски военни просто са "отишли малко по-далече в действията си".

Във връзка с преговорите на страната за членство в Европейския съюз, въпросът за признаването от турската страна на арменския геноцид е актуален и отново е на вниманието на европейските държави.

Споровете между Армения и Турция за събитията през 1915- 1916 г. все още не са приключили. Армения твърди, че действията тогава са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицират като геноцид.

Това твърдение на арменската държава е прието и от международната общност в лицето на ООН и Европейския парламент.

Геноцидът над арменския народ е признат от парламентите на Аржентина, Белгия, Венецуела, Холандия, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Швейцария и Швеция, както и от 40 щата на САЩ.

Нашето Народно събрание отхвърли декларация за осъждането на Арменския геноцид.

Общинските съвети на няколко български града гласуват декларацията от името на градския парламент, сред тях са Пловдив, Бургас, Стара Загора и Силистра, като подобно гласуване предстои и в Столична община.

В някой страни отричането на геноцида е подсъдимо. Канада първа приема и прилага такъв закон. Във Франция законът е гласуван и приет през 2006 г., а в Белгия проблемът се дебатира.

По време на самото изтребление обаче международната общност е знаела за тези събития, но въпреки това никой, освен американския посланик в Турция, не реагира.