До 2 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) да бъде инвестиран в иновации и нови технологии. Това е национална цел, която наскоро е приета от правителството, заяви зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов, който участва в семинар, посветен на възможностите на българската индустрия за участие в проектите на Европейски съвет за ядрени изследвания (ЦЕРН). Ангелов припомни, че от 1999 г. досега ЦЕРН е направил поръчки за 13 млн. швейцарски франка.

"В момента такъв тип дейности представляват около 0,5 на сто от нашия БВП. Ние сме много зад европейските и световните норми. Този значителен нов финансов ресурс ще подпомогне разработването на нови научни решение и внедряването им в практиката. Финансиране за това може да бъде осигурено и по линия на ОП „Конкурентоспособност", където са предвидени специални процедури в подкрепа на иновативната икономика. Националният иновационен фонд, европейските инициативи „Еврика" и „Евростарс" също могат да се разглеждат като инструменти в подкрепа на иновативната икономика", допълни зам.-министърът. 

Н амалко по-различна позиция се оказа просветният министър, койт осъщо участва в семинара. Запитан дали целта до 2 на сто от БВП да отиват за иновации и нови технологии е постижима, министър Сергей Игнатов коментира: „Това е мечтана цел. Дори в края на годината няма да мога да кажа дали е постижима, тъй като ние наистина живеем в условия на доста тежка криза. Но тя е постижима, защото реализацията на всеки един такъв проект включва и инвестиции от частния сектор и общо взето, ако направите анализ на това, което се случва в Европа, публичните пари за наука са много по-малко отколкото, това, което индустрията и предприятията дават."

Догодина средствата за наука в бюджета ще бъдат на нивото от 2009 и 2010 г, съобщи министърът на образованието. До края на годината страната ни трябва да плати вноската си за участие в един от проектите, но както много други държави, се бави, призна Игнатов.

Той коментира и проблемите с плащането на БАН към Русия за ядрените отпадъци. „Това вече е отговорност на тези, които са готвили бюджета на БАН. Иначе с финансовото министерство имаме добри отношения. Не мога да разбера защо си мислите, че като е криза и всеки, който се оплаче, че няма пари, ние ще нарушим закона за бюджета и ще ги извадим от някъде. Ако има от къде да ги извадим, няма да има криза", каза просветният министърът.

България е член на ЦЕРН от юни 1999 г. Това е най-голямата и авторитетна междуправителствена организация на Европа за фундаментални и приложни научни изследвания. Тя разполага с най-голямата в света лаборатория по физика на елементарните частици, която е на френско-швейцарската граница и поддържа няколко ускорителя. От 1999 до 2010 г. български предприятия са получили поръчки от ЦЕРН за общо над 13.5 млн. швейцарски франка. Това са производства от тежкото машиностроене, електрониката и информационните технологии, индустриалните услуги и строителството. Възвръщаемостта на средствата от  участие в търговете на ЦЕРН е над 50%. Нашата страна се включи успешно в няколко проекта за развитие на Grid инфраструктурата, разработвана от организацията. GRID клъстерите на ИЯИЯЕ и Софийския университет са част от нея. ЦЕРН поддържа и мрежа от центрове за трансфер на технологии между своите членове. Наши специалисти участват в повече от 10  проекта - ALICE, CHORUS, COMPASS, GRID, HARP, L3, NA48, NA62, NA49, OBELIX, ISOLDE, AMS-2, включително и за изграждането на CMS - един от двата детектора на т. нар. голям адронен колайдер.