Преди 30 години, на 12 март 1989 г., британски компютърен учен неволно влезе в историята, като положи основите на това, което по-късно ще стане известно като Световната мрежа. Тим Бърнърс-Лий, който по това време работи в Европейската организация за ядрени изследвания (CERN), раздава доклад на своите колеги, озаглавен "Управление на информацията: предложение", в който предлага да се създаде мрежова хипертекстова система, която да помогне на CERN да управлява и споделят информация в рамките на своята организация.

"Трябва да работим за единна универсална свързана информационна система", пише в заключението си Бърнърс-Лий, добавяйки, че "целта е да се даде възможност да се създаде място, където може да се намери всякаква информация и да се направи справка и трябва да има начин за намиране на информацията след това. Резултатът трябва да бъде достатъчно добър, за да може ако информацията надхвърли критичния праг да е възможно разрастване на схемата така че да стане възможна разширената употреба. Макар че това звучи като фантастика тогава, през следващата година Бернерс-Лий въвежда термина WorldWideWeb в друго предложение със съавтор Робърт Калиау, което все още е насочено към научната общност, а не към световната общественост.

Въпреки че е възприеман за вездесъщност, 30 години след рождението си, World Wide Web не е толкова универсално достъпен, както твърди името му. Според последните оценки на Международния съюз по далекосъобщения, агенция на ООН, специализирана в информационните и комуникационните технологии, само 51 от 100 граждани на света са използвали интернет през 2018 г.

Снимка 412428

Докато достъпът до интернет в региони като Северна Америка и Европа се е превърнал в услуга, която не е по-различна от електричество и течаща вода, хората в по-слабо развитите региони често все още нямат достъп до това, което може да се превърне в най-важния източник на информация за нашето време. Това се изразява във факта, че проникването на интернет варира от 81% в развитите страни до 45% в развиващите се страни и по-малко от 20% в най-слабо развитите страни в света.