С 2 процентни пункта е намаляло използването на нелегален софтуер в България през последната година и половина и това е най-големият спад в Югоизточна Европа от 2006 г. насам. Това заяви в интервю за БТА Георги Дамянов - директор на дирекция "Авторско право" в Министерството на културата.

Купен е легален софтуер за 2 млн. долара повече, допълни той. Очакват се позитивни резултати за спад и за цялата 2011 г.

Дамянов обясни, че вече четвърта година България е извън т.нар черен списък, или Списък 301 на американския търговски представител, в който са включени страните, които не предоставят достатъчно условия за защита на правата на интелектуална собственост.
Американското правителство следи процеса чрез частния бизнес в отделните страни и дипломатическите си представители. Прогнозите за влизане в списъка се правят всяка година през март, а през април Държавният департамент решава коя страна да бъде поставена в списъка.

По думите на експерта, спадът при пиратския бизнес софтуер е от 67 на 65 на сто, но е необходима още доста работа в тази посока - в Западна Европа неговият дял е 30-35 на сто. Важна роля за намаляване на незаконния бизнес софтуер са изиграли двата етапа на масовата разяснителна кампания, започнала през 2010 г. Третият етап беше през 2011 г. и резултатите се очакват.

"Регистрираните в търговския регистър фирми са стотици хиляди и физически не можем да проверим всички и да ги санкционираме. Затова е по-добре да се обърне внимание на фирмите да проверят какъв софтуер ползват и да бъдат посъветвани да заменят пиратския със законен. Изпратени бяха 15 000 писма до случайно избрани компании и получихме отговори от 3000-4000, което е много добър резултат. През идната година ще продължим кампанията съвместно с НАП", каза Георги Дамянов.

Той отбеляза, че през тази година в дружествата за колективно управление на авторските и сродни права би трябвало да са постъпили повече средства от миналата година - поне с над 1,5 млн. лв., най-вече от използване на музика в хотели, ресторанти, дискотеки и други заведения.
Събраните от глоби средства са около 80 000 лв. - с около 30 на сто по-малко от 2010 г., което означава, че ползвателите започват да се научават, че трябва да спазват Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) и да си плащат за ползването на музика, коментира Дамянов.

Според проетите промени в ЗАПСП, които са в сила от 25 март, само едно дружество може да събира отчисления за един вид права. В министерството на култирата са регистрирани шест дружества, вероятно ще има още едно-две. Всяко от тях защитава определен вид права. Така само Музикаутор и ПРОФОН могат да събират такси от заведения и хотели за публично използване на музикални произведения. На сайта на МК може да се направи справка кое дружество за коя област в авторското право отговаря, посочи директорът на "Авторско право".

Друга промяна в закона е предвиденото утвърждаване от министъра на културата на тарифите за ползвани произведения, които са договорени между дружествата и браншовите организации.
Например Българската хотелска и ресторантьорска асоциация и Браншовата асоциация на ресторантьорите в София, от една страна, и Музикаутор и ПРОФОН, от друга, са се споразумели след преговори за тарифите за използване на музика в заведенията, които зависят от категорията, броя на местата, дали заведението е сезонно или целогодишно и от други критерии.
Засега само около 10 на сто от заведенията в страната са сключили договори.

Хотелиерите и ресторантьорите са заинтересовани да се обединяват в асоциациите, които са договорили преференциални цени за своите членове и ще плащат 40-50 на сто по-ниски такси от индивидуалните ползватели, обясни Дамянов.

По думите му в областта на публичното изпълнение сега наред е концертната дейност, която е по-слабо обхваната. Организаторите трябва да имат писмено разрешение за концерта и за използване на репертоара от съответното дружество за колективно управление на права.

Като положителна промяна в ЗАПСП експертът наблегна на повишаването на санкциите, които вече са от 2000 до 20 000 лв. (преди бяха от 300 до 3000 лв.).

Основен проблем за България - а и за света, в областта на защитата на правата остава пиратството в интернет. Според Дамянов на първо време нещата може би трябва да се регулират с джентълменско споразумение между интернет доставчиците и носителите на правата.

Трудно могат да се прилагат законодателни ограничения и след като Европейският парламент и Европейският съд обявиха ограничаването на достъпа до интернет за нарушаване на човешки права, а те не бива да се ограничават по административен и законов път, припомни Георги Дамянов.