Държавната петролна Saudi Aramco осъществи най-голямото първично публично предлагане в историята, като в средата на декември миналата година набра 26 млрд. долара. Днес обаче, особено в контекста на затворените икономики и ниската цена на петрола, това се оказва изключително опасен ход за компанията.
Причината е, че гигантът е принуден да емитира постоянно нов дълг, за да може да плаща обещаните дивиденти на акционерите си, посочва Саймън Уоткинс за Oilprice. Принц Мохамед бин Салман трябваше да го обещае, тъй като никой не изглеждаше особено заинтересуван в акциите на компанията, чрез който самият принц се опита да постигне пазарна капитализация от 2 трлн. долара, с което се справи отчасти - тя достигна 1,88 трлн. долара.
Но днес темпът, с който Saudi Aramco трупа нов дълг, показва, че съвсем скоро тя е емитирала повече нови задължения, за да се разплаща с акционерите си, отколкото средства получи от листването си.
Това идва на фона на срива на цената на петрола, подпомогнат от Саудитска Арабия, която в началото на годината започна ценова война с Русия. В резултат от него, печалбата на Saudi Aramco се срина с 50% за първото полугодие, като през третото тримесечие спадът е от 44,6% на годишна основа и тя вече възлиза на 11,79 млрд. долара.
А ето го счетоводният проблем - гигантът трябва да плаща дивиденти в размер на 18,75 млрд. долара на тримесечие, което прави общо 75 млрд. долара за цялата година. Един от начините за понижаването на дефицитът беше чрез свиване на инвестиционната програма на компанията с 15 млрд. долара, но даже и тя да се елиминира изцяло, дупката в бюджета остава около 25 млрд. долара.
По последни данни е ясно, че гигантът ще елиминира още 5 млрд. долара от капиталовите си разходи, с което дефицитът остава в размер на 20 млрд. долара, колкото ще станат и инвестиционните ѝ разходи.
Но Saudi Aramco не може да реже вечно капиталовите си разходи, а, както стана ясно, чистата ѝ печалба не може да покрие дори две трети от дивидентите, които тя трябва да плаща.
Затова компанията започна да прекратява международните си сделки. Сред заплашените такива е придобиването на 25% от терминала за втечнен природен газ на Sempra Energy в Тексас. Друга стратегическа инвестиция беше отварянето на рафинерия в Китай с капацитет от 300 хил. барела на стойност 10 млрд. долара.
"Шансовете който и да е от тези проекти да бъде възкресен с пари от хазната изглеждат минимални, тъй като втората ценова война на Мохамед бин Салман опустоши и нейния бюджет", пише Уоткинс. "Данните показват, че през второто тримесечие БВП на страната се сви със 7%, като частният сектор понесе удар от 10,1%, а публичният - от 3,5%. Приходите от петрол са с 35% по-ниски спрямо година по-рано, а постъпленията от друг износ - с 37%."
Така бюджетния дефицит на Саудитска Арабия достигна 18 млрд. долара или 12% от БВП през второто тримесечие, спрямо излишък от 5,8% от БВП година по-рано.