"3 небостъргача строят в София", "Връзват с инфлацията минималната заплата"

"3 небостъргача строят в София", четем на първа страница на в. "24 часа"

Три небостъргача ще се издигнат в София до няколко години. Високите сгради ще са на изхода на бул. "Цариградско шосе", до "Пирогов" и до мол "Парадайз". Трите проекта са на различна фаза, като първият вече е с издадено разрешително за строеж, съобщи пред "24 часа" главният архитект на София Здравко Здравков. За другите два все още вървят процедури и тепърва ще се обсъждат от експертния съвет по устройство на територията, уточни Здравков. "Град в града" на бул. "Цар Борис Трети" близо до "Пирогов" ще има дори лагуна между кулите Небостъргачът, за който вече има издадено разрешение, ще се строи близо до 126-метровата офис кула "Капитал Форт" на бул. "Цариградско шосе".

Прочети още от в. "24 часа"

"Връзват с инфлацията минималната заплата" четем във в. "Монитор"

Скача на 460 от януари 2017 г., пенсията нагоре с 2,4 на сто от юли

Изчисляването на минималната заплата ще бъде вързано с инфлацията и производителността. Такива законови поправки предвиждат от социалното ведомство, стана ясно от думите на министър Зорница Русинова пред БНР. Промяната в начина на определяне на минималните възнаграждения е заради ратифицирането на конвенция 131 на Международната организация на труда, което ще гарантира балансиране и предвидимост в ръста им, посочи тя.

По думите на Русинова законовите промени са част от 3-годишната бюджетна програма на кабинета. Русинова обясни, че конвенцията, която предстои да бъде ратифицирана, изисква отделните страни да отчитат, доколкото е възможно, две групи фактори - социалните и икономическите. Досега механизмът за изчисляване на минималните заплати не беше обвързан с конкретен показател, а размерът й се определяше от държавата след обсъждания с бизнеса и синдикалните организации.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Чужди риби и раци пълнят реките и езерата ни" четем на първа страница на в. "Труд"

Опасни нашественици превземат българските водни басейни и засягат местните екосистеми. Речни риби и раци, които произхождат от Северна Америка и Китай, плуват на воля в родните реки, езера и блата като родните видове. Това показват последните проучвания на Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) към БАН.

Нашествениците идват по река Дунав, обясни пред "Труд" Теодора Тричкова, ръководител на проекта, установил разпространението на "чужденците" у нас.

Някои от тях носят непознати за нашите ширини зарази, вируси и бактерии. Най-често са пренесени чрез кораби и лодки. Такива са рибката китайски поспаланко, която произхожда от районите по границата между Русия и Китай, както и шипобузестият рак и черното дънно сомче от Северна и Централна Америка.

Пръв у нас още през 2005 г. е засечен китайският поспаланко, или ротан. Тогава той е обитавал само Дунав. Сега учените го откриват в езера, канали и блата около реката, а рибари свидетелстват за вида в почти цялата страна.

Прочети още от в. "Труд"

"Закон може да вдигне цените на лекарствата с 10%", четем на първа страница в. "Капитал Daily"

Цените на лекарствата с рецепта ще се увеличат с 10%, а цените на медикаментите, за които не се изисква лекарско предписание - с минимум 15%, ако новият проект за промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина влезе в сила. Прогнозата е на Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, която обединява веригите от два и повече обекта в България. Причината е, че в проекта на здравното министерство е заложена забрана търговците на едро да дават отстъпки на аптеките за количества и така независимо колко е голяма една аптека и колко пазарува тя ще трябва да продава на горната ценова граница. Поправките въвеждат и национална аптечна карта, която на практика ще замрази аптечната мрежа в сегашния й вид. Освен това е предвиден рестриктивен списък за лекарствата, застрашени от паралелен износ, и възможност Министерството на здравеопазването и здравната каса да отварят собствени фирми за търговия с медикаменти.

Прочети още от в " Капитал Daily"

"Правителството си разчисти пътя за военни доставки без конкурс" е водещo заглавиe на в. "Сега"

Правителството си е отворило широко вратата за доставка на техника за отбраната, без да прилага Закона за обществените поръчки (ЗОП). С промени в наредба се свеждат до минимум възможностите за обществен контрол как и защо се избира един доставчик на армията, ако кабинетът прецени, че при избора му се споделя чувствителна за националната сигурност информация.

Нововъведенията са прокарани чрез отмяната на приетата през 2013 г. Наредба за критериите и реда за определяне на основни национални интереси в областта на отбраната. Това е станало миналия петък, а предложението е внесено от военния министър Николай Ненчев. Новите текстове са пуснати за обществено обсъждане от Министерството на отбраната още на 30 юни, но явно не са били спешни до 14 октомври, когато биват одобрени от министрите на подпис, без да има заседание на МС.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"Най-голямата сделка за годината AT&T купува филмовата Time Warner", пише в. "Капитал Daily"

Американският телеком AT&T се трансформира в медиен гигант с покупката на Time Warner в рекордна сделка за 85.4 млрд. долара. Покупката дава на мобилния и телевизионен доставчик съдържание, а за медийната компания носи сигурност при спадащи постъпления от реклами и приходи от телевизионни такси. Най-голямото сливане в света за годината има и български ъгъл - сменя се контролът над най-голямата телевизия тук - bTV, която сега е част от Time Warner. AT&T няма бизнес извън САЩ и затова не е ясно дали след приключването на сделката няма да се раздели с някои от активите си отвъд океана. Дори и да има решение за продажба, промяната няма да е моментална, тъй като гигантското сливане се очаква да приключи в края на следващата година.

Със сделката AT&T ще заеме по-добро място на пазара със собствено съдържание, след като конкурентите й Verizon и Comcast вече навлязоха в медийния бизнес с придобиването на AOL и NBCUniversal. AT&T вече изпълнява плана си да се превърне във фактор на медийния пазар, след като купи доставчика на сателитна телевизия DirectTV за 48.5 млрд. долара през миналата година. Другото обяснение за активността на телекомите според електронното издание Wired е фактът, че интернет компании като Facebook, Amazon, Netflix и Google се превръщат в новите медийни компании.

Прочети още от в " Капитал Daily"

"Дебанкиране", пише в. "Сега"

Тази година Световният ден на спестовността ще бъде 28 октомври. Този ден се отбелязва от 1924 г. насам, когато на Първия международен конгрес на спестовните каси в Милано трезори от 29 държави решават, че трябва да имат празник, на който да разясняват на клиентите си смисъла и ползите от спестовността. Първият световен ден на спестовността е бил 31.10.1925 г., оттогава всяка година банките използват този повод да представят новите си продукти за потребители и да се представят пред бъдещите си клиенти. В Германия има спестовни институти, които празнуват не само един ден, а цяла Седмица на спестовността. Но празничният слоган днес дрънчи фалшиво.

"Спестяването (не) носи плодове", напротив, всеки трябва да си плаща, ако къта пари в банка.

Прочети още от в. "Сега"

"Евтината пшеница спря поскъпването на земята", четем във в. "Монитор"

Ниските цени на пшеницата у нас стабилизираха пазара на земеделска земя и спряха поскъпването й, дори в някои райони вече се забелязват признаци на спад, научи "Монитор".

Според Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), поевтиняването на житото спрямо миналата година с 10-15 намали печалбите на арендаторите, а оттам падна и търсенето от тях на ниви.

Радослав Христов, зам.-председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите, също смята, че в момента има успокояване на пазара на земеделска земя. "Възходящият тренд от преди не е налице, а в района на Стара Загора рентите на земите и цените им намаляват", уточнява той.

По думите му върху пазара на земя в момента влияят и други фактори, а не само поевтиняването на пшеницата. "Инвестиционните фондове още имат интерес да купуват, но не са вече толкова агресивни в търсенето на земя.

Голяма част от тях ги дават под наем. Дори направиха търг, но наемите бяха под очакванията. Може би това е охладило намеренията им", добави браншовикът.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"10-те странни български навици", пише в. "Стандарт"

Българските навици са особено нещо. Мисловният процес протича, единствено ако се опира на парадокси. Люто се люби и мрази и няма нищо по-средата. А липсата на обществен интерес, когато е най-наложителен, се компенсира със страхотен фокус по периферен проблем, който въобще не е нужен. Ето кои са 10-те най-характерни навици в мисленето ни.

1. Съмняваш се в награди

Боб Дилън, за когото Ленърд Коен каза, че да му дадеш Нобелова награда е все едно да закачиш медал на Еверест за това, че е най-високият връх, провокира супер разпалени бг дискусии, по нищо неотстъпващи на тези в родината му. Българската мнителност, която по дефиниция се движи по ръба на най-високите невротични нива, прелива моментално, щом става дума за награди. Подозрението най-често е следното: "Абе, каквото и да говорят, не е чиста много-много тая работа...". Как например да се справим с впечатлението, че отличието миналата година получи журналистката Светлана Алексиевич, която пише за разпада на посткомунистическа Русия, а сега пък награждаваме американец?

Прочети още от в. "Стандарт"

"Могат ли олигарсите да спасят Русия?", пише в. "24 часа"

Днес Путин може да се обляга само на опасната националистическа реторика Преди 20 години неголяма група руски бизнесмени спаси страната от връщането към комунизъм. Тогава физически и политически слабият президент Борис Елцин едва не загуби изборите от Генадий Зюганов. След първия тур водеше само с 3%. Само че финансовите и организационните ресурси, които бяха предоставени от олигарси, му осигуриха във втория, решаващ кръг преимущество от 13%. Сега ситуацията е съвсем различна, но е възможно отново да е необходима намесата на олигарсите. Това пише Ник Бътлър в коментар за "Файненшъл таймс". Бътлър припомня, че реалните доходи паднаха за година с 10%. Бившата свръхдържава е в дълбок упадък. От спада на цените на петрола през последните 2 г. пострадаха много държави, но малко от тях бяха засегнати така сериозно, както Русия. Путин, задържал властта в голямата част от последните 17 г. благодарение на високите цени на петрол и газ, сега може да се обляга само на опасната националистическа реторика.

Прочети още от статията на в. "24 часа"