Само една марка сирене от общо 30 в по-ниския ценови клас у нас отговаря на изискванията за съдържание на вода, а във всички останали то надхвърля определеното количество по Български държавен стандарт (БДС).

Това показва ново проучване на "Активни потребители". В него са включени проби от 30 различни търговски марки бяло саламурено сирене, купени от различни търговци в градовете София, Русе, Пловдив, Варна, Велико Търново и Перник. Основният критерий, по който са подбрани те, е цената им да е под 10 лева за килограм.

Според изискванията на БДС водното съдържание в тези млечни продукти трябва да е до 54%, като единствено при произведеното под марката "Пазарджик" на фирма "Илго" ЕООД това изискване е спазено. При него водното съдържание е 50,7%, показват резултатите.

"Сиренето марка "Пазарджик" със себестойност от 4,40 лв/кг съдържа 50,7% вода. Най-вероятно този продукт е сглобен с използване на хидрогенирана мазнина/палмово масло, което е друга основна техника за производство на имитиращо сирене, многократно откривана и дискутирана в нашите предишни изследвания", обясняват от "Активни потребители".

При 10 от проучените марки водата съставлява между 62 и 70% от съдържанието, а при 16 от тях съдържанието е над 70%. А обяснението за това е просто - увеличеното съдържание на вода компенсира използването на по-малко мляко и намалява разходите за производство.

"При водно съдържание над 70% (маркирани в червено) минаваме в съвсем различна категория. Толкова много вода може да се задържи само с драстично отклонение от класическата технология. Или казано по-друг начин, продуктите с вода над 70% не можем да наречем сирене и не би трябвало да се етикират и продават като сирене", предупреждават от "Активни потребители".

От асоциацията посочват, че от 2005 година досега са провели общо 4 теста за качеството на сиренето, продавано у нас, спрямо различни показатели. В тях досега са били включени между 15 и 36 марки. Тестовете очертават тенденцията, че през годините производителите увеличават значително водното съдържание в продуктите.

"През 2005 година в нито една марка сирене не е установено наличие на над 62% вода. През 2008 година процентът на оводнените сирена е 4,8% през 2011 е 42%, през 2016 е 27,8%. В настоящето изследване в 87% (26 от 30) от тестваните търговски марки е установено над 62% вода, а в 53% (16 от 30) от пробите водата е над 70%. Това е един много печален рекорд за млекопреработващата индустрия, който едва ли има аналог в световната практика", се посочва в изследването.

Що се отнася до това дали увеличеното количество вода е опасно за потребителите, които консумират тези продукти, от асоциацията посочват, че и малкото отклонение в тази посока, може не само да влоши качеството, но и да бъде опасно.

Те обясняват това с три факта:

  • Нарасналото водно съдържание активира нежелателни химични процеси в млечните продукти. При тях се образуват вредни, а понякога и токсични и канцерогенни химични съединения. Колкото повече е водата, толкова по-бързо протичат тези реакции и нарастват рисковете за потребителите.
  • В сирената обикновено се развиват млечно-кисели бактерии и се подтискат болестотворните такива. Промяната в съдържанието на водата измества равновесието между бактериите и позволява растежа на нетипичини за сиренето микроорганизми. Някои от тях може да са патогени, опасни за здравето на потребителите.
  • Както споменахме по-горе за да се задържи водата в сиренето се използват редица химикали и ензими, всичките нетрадиционни за млечните продукти. Дори когато са разрешени за влагане в други храни, не е напълно ясно дали са подходящи за сирене. Научни изследвания по тези проблеми липсват, защото официално те не се използват по този начин. Затова всяко нарушаване на класическите технологии трябва да се прави внимателно и след предхождащи проучвания. За съжаление у нас единствените изследвания на тези "иновации" изглежда са на тема колко пари могат да се спестяват.

Ето и какво точно показват данните от проучването:

Снимка 493097