Министърът на финансите на Германия Олаф Шолц е бил наясно с потенциалните манипулации в Wirecard AG още през февруари 2019 г. - почти година и половина преди колапса на германския финтех, събощава Bloomberg.

Министърът е бил информиран от регулатора BaFin за "подозрения за нарушения срещу правилата за пазарна манипулация", според доклад на ведомството, цитиран от агенцията. Съобщено му е, че регулаторът ще разследва. Самият Шолц отрече да каквато и да е връзка със скандала. Неговият заместник потвърди в сряда, че се е срещнал два пъти с тогавашния главен изпълнителен директор Маркус Браун в края на миналата година.

Предоставената информация на Шолц увеличава натиска над най-високопоставения представител на Социалдемократическата партия в коалицията на Ангела Меркел. Канцлерът побърза да се дистанцира от скандала, като заяви, че отговорността е на министъра.

Wirecard, включена в германския индекс DAX, се превърна в национален позор, след като се оказа, че четвърт от баланса на компанията изобщо не съществува. Последва прехвърляне на топката между банки, одитори и властите, което разкри огромните пропуски в надзора на нефинансовите компании. BaFin попадна под тежък публичен обстрел, след като регулаторът започна атака срещу журналисти и инвеститори, които се опитаха да привлекат внимание върху проблема, вместо да разследва компанията.

Междувременно изпадането в банкрут на компанията, чиято пазарна капитализация почти докосна $30 млрд., създава огромен проблем с някои банки. Те очакват да си възвърнат едва до 20% от дължимите $2 млрд., според източници на агенцията. Опитите на някои банки да намерят изход, продавайки заемите за центове за евро, удрят на камък. Това подчертава очакванията, че администраторите няма да успеят да възстановят значима част от сумата.

Ситуацията е още по-тежка за инвеститорите. С €3 млрд. дълг акционерите са последни на опашката и с голяма доза вероятност няма да получат нищо от масата на несъстоятелността. Заради това и акциите изтриха 98%. За сравнение, банките пък са в най-добрата позиция.

В момента Wirecard се опитва да продаде основния си бизнес с плащания, който свързва търговци, потребители и финансовата система, както и други части от операциите си, за да върне пари на кредиторите. Компанията твърди, че над 100 купувачи са заявили интерес.

Как BaFin се провали тотално

Финансовият регулатор BaFin е получил детайлни предупреждения за измамни практики в Wirecard, започнали още през далечната 2008 г., но многократно е отказвал да разследва обвиненията, пише и The Wall Street Journal.

Повече от десетилетие инвеститори, властите в САЩ, журналисти и хора, близки до компанията, са предупреждавали за съмнителни счетоводни практики, пране на пари и други обвинения, които в момента са в сърцето на криминално разследване.

Но въпреки натрупването на червените флагове, BaFin си затваря очите или прехвърля топката на други агенции, показват непубликувани досега документи.

Германия като че ли не може да се справи с корпоративните престъпления. Огромният дизелов скандал на Volkswagen бе разкрит в Калифорния. САЩ са налагали и повече глоби за пране на пари на Deutsche Bank AG, отколкото Германия.

Продължилото десетилетие затваряне на очи за Wirecard поставя на централно място въпроса дали страната може да се справи с контролиране на компаниите и изпълнение на законите, които уж трябва да защитават инвеститорите. Заради политическата буря, Министерството на финансите започна проверка за начина на работа в регулатора. Самата BaFin припомня, че не надзирава пряко Wirecard, а банковото подразделение на компанията. И заяви, че не можела да разследва обвиненията за пране на пари и други. Но пък за сметка на това явно имаше правомощия да преследва журналисти и инвеститори, осмелили се да направят провала публичен.

Още през 2008 г. малка група акционери подава съдебен иск заради счетоводните практики на Wirecard. В него те пишат, че компанията брои депозитите на клиентите като собствен кеш, а маржът е твърде голям, което подсказва, че Wirecard е по-замесена в противоречиви дейности, като интернет порнография и залози, отколкото мениджърите признават.

Ролята на BaFin е да се увери, че публичните компании спазват законите, например дали споделят вярна и пълна информация с акционерите. Регулаторът тогава не се интересува от делото, но започва да проверява акционерите, които се оплакват. Двама представители на асоциацията са осъдени, след като Wirecard се оплаква на BaFin за опит за манипулация на цените на акциите, които потъват след внасяне на иска.

Когато BaFin все пак поглежда към Wirecard, то е заради американските власти. През 2020 г. банковото подразделение на компанията попада в разследване на ФБР срещу германец, заподозрян за незаконен бизнес, свързан с незаконен трансфер на пари на нелегални казина във Флорида. Регулаторът започва проверка, след която казва, че Wirecard е направила нужните промени в дейността си.

През 2015 г. германски прокурори влизат в Wirecard, отново по искане на американските власти. Според BaFin претърсването не намира доказателства по обвиненията за пране на пари.

През 2016 г. двама продавачи на късо публикуват анонимно доклад, в който обвиняват Wirecard в пране на пари и измами. В деня на публикуването на документа, акциите на компанията губят четвърт от цената си.

Вместо да разследва обвиненията, BaFin отново се обръща срещу обвинителите. След 3 месеца регулаторът предава доклад на прокуратурата, в който обвинява 37 инвеститора в опити за манипулация на цените на компанията. В доклада си BaFin достига до впечатляващото заключение, че тъй като Браун, тогава CEO, наскоро е купил акции за €18,5 млн. от компанията, то той е уверен в позитивното ѝ развитие.

Малко преди това BaFin получава и имейл от човек, който твърди, че работи за Wirecard. В него той се оплаква от тормоз, пише, че одиторите са получавали подкупи, а цените на акциите се манипулират. Регулаторът пише доклад до държавното обвинение, но не започва собствена проверка.

През 2017 г. се обсъжда Wirecard да бъде категоризирана като компания за финансови услуги, което щеше да помогне на BaFin да има по-голям контрол. В крайна сметка регулаторът решава да не прави подобен ход.

В началото на 2019 г. Financial Times публикува материал, който отразява обвинения от служители, че едно от дъщерните дружества на Wirecard в Сингапур е надувало изкуствено сметките. Малко след това BaFin получава нов анонимен сигнал, като съдържанието му остава неясно.

Вярна на себе си, BaFin започва разследване срещу инвеститори и FT, като издава и забрана за шортването на акцията - нещо, което в Германия се случва за първи път за отделна компания.

Професорите по право в Германия съвсем не са съгласни с обяснението, което регулаторът дава всеки път, и казва, че BaFin има правомощията да разследва Wirecard директно: "да конфискува документи, да изисква комуникация, включително имейли и телефонни разговори, да разпитват служители и да назначат външни одитори", казва Ларс Кльон, професор в Humdoldt University в Берлин. "Има всички правомощия, от които се нуждаят". Правни експерти към германския парламент посочиха същото по-рано този месец: BaFin има всичко нужно, за да започне собствено разследване.