"Отличници и каръци на 2016 г.", "Данъчни работят нелегално като счетоводители"

"Отличници и каръци на 2016 г.", извежда на първа страница в. "Стандарт"

Отиващата си 2016 година беше изпълнена с драматизъм и катаклизми в родния политически живот. Кулминацията беше президентският вот, където всички играчи премериха сили. Победата на Румен Радев доведе до падането на кабинета "Борисов 2". БСП надигна глава, Патриотите показаха възход, а десните още повече затънаха във вътрешни междуособици. Извънсистемни играчи като Марешки демонстрираха потенциал за нещо повече напролет. Референдумът пък превърна "Шоуто на Слави" в политически фактор. "Стандарт" предлага своя поглед за лицата на успеха и на провала през 2016 г.

Летецът, който стана политик №1

В България най-лесно можеш да станеш любим политик, ако никога не си бил политик. Доказа го новият президент Румен Радев. Пилотът, за когото в началото на 2016 г., малцина бяха чували, в края на годината получи признанието в класацията на Дарик за политик №1. Преди това генералът разби кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева в президентския вот. Уникалното в успеха му беше, че за него гласуваха почитатели на всички партии, а не само на подкрепилата го БСП. Включително гербери, реформатори и даже взаимно непонасящите се патриоти и депесари.

Прочети още от в. "Стандарт"

"Данъчни работят нелегално като счетоводители" четем във в. "Монитор"

Регистрират фирми на роднини. От Нова година НАП ще следи кой е подписал отчетите по ЕГН и БУЛСТАТ

Данъчни служители нелегално работят като счетоводители и предлагат услугите си на фирми, без да имат това право. Това съобщи за "Монитор" Евгени Руйков, председател на Института на професионалните счетоводители в България. Той се позовава на лични наблюдения и на официално становище на Националната агенция за приходите (НАП).

Служителите на НАП регистрирали фирми на свои близки и роднини. По този начин счетоводната къща формално се водела на друго лице, но инспекторите сами привличали клиентите си чрез служебното си положение, уточни Руйков. По думите му много фирми разчитат, че са защитени от проблеми, след като данъчен служител им води счетоводството.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Евроболници ни режат, защото здравната каса не плаща" четем на първа страница на в. "Труд"

Болници и клиники в Европа вече отказват оферти за лечение на наши пациенти по договорка с Националната здравноосигурителна каса. Причината е, че финансовата ни институция дължи над 200 млн. лв. на чужди фондове и лечебници като дълговете продължават да се увеличават. Част от борчовете са още от 2014 г., а има и по-стари.

Дела срещу касата не са заведени, но върху задълженията й зад граница текат лихви, обясни пред "Труд" Пламен Таушанов, член на надзорния съвет на НЗОК и председател на Българската асоциация за закрила на пациентите.

Най-много българи се лекуват в Германия, Франция и Италия. В началото на следващата година ще се направи опит от българска страна за преговори с германските фондове във връзка с проблема. На срещата ще присъстват представителят на синдикатите в надзорния съвет на НЗОК Тома Томов, както и този на пациентите - Пламен Таушанов.

Прочети още от в. "Труд"

"Фонд "Земеделие" преведе авансово над 500 млн. лв. субсидии", четем на първа страница в. "Капитал Daily"

Над 11 хил. фермери няма да получат сумата сега заради неактуализирани данни за земеделските парцели

Над 500 млн. лв. субсидии на площ са преведени на фермерите, съобщиха от фонд "Земеделие". Средствата са получени от над 41 хил. кандидати като плащания за площ за кампания 2016. Това е първата година, в която част от субсидиите се превеждат авансово през декември, а не в края на януари, както беше досега. Промяната стана възможна заради по-доброто изпълнение на бюджета и очаквания малък излишък към края на годината при планиран дефицит.

Прочети още от в " Капитал Daily"

"Дневна винетка и за колите, вероятно ще струва 5-10 лeва", четем на първа страница на в. "24 часа"

Да се въведе дневна винетка и за леките коли гласуваха депутатите в четвъртък. Те приеха на първо четене промени в Закона за пътищата, внесени от Петър Славов от Реформаторския блок, Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт и техни колеги. Сега дневен стикер има само за камионите. Между 5 и 10 лв. би струвала дневната винетка, а тримесечната - 50 лв., прогнозираха пътни експерти. Според тях въвеждането им би могло да стане не по-рано от 6 месеца след публикуването на промяната закона, тъй като се изисква време за отпечатването на новите стикери.

Прочети още от в. "24 часа"

"Кабеларки прибраха лъвския пай от парите за агитация на референдума" е водещo заглавиe на в. "Сега"

Няколко кабелни телевизии и тв програми с ограничена аудитория са прибрали лъвския пай от парите, които държавата отпусна за агитация преди националния референдум на 6 ноември. Това показва окончателният доклад на неправителствената организация "Отворен парламент". Почти 207 000 лв. от всички одобрени от ЦИК договори на партии, коалиции и инициативни комитети (ИК) на обща стойност 834 049 лв. са попаднали в кабелна телевизия "Евроком". Делът на "Евроком" представлява около 25% от целия бюджет на информационната кампания. Още около 20 000 лв. е получило дружество "Евроком Царевец", което притежава регионална телевизия със същото име. След това се нарежда фирма "БГ САТ" АД с почти 100 000 лв. Тя притежава телевизии, които могат да се гледат само от абонатите на сателитния оператор "Булсатком". Трети по приходи е телевизия "Европа" - 61 000 лв. Прави впечатление, че най-активно към "Евроком", "БГ САТ" и "Европа" са насочвали средства граждански инициативни комитети.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"Къде е мястото на частните университети", пише в. "Капитал Daily"

Повечето от тях са концентрирани в икономическите специалности, а някои изпреварват държавните по реализация на студентите

В различните държави по света на частното и на държавното висше образование се гледа по различен начин. Основната разлика между тях идва от начина на финансиране - държавните получават средства от бюджета, а частните - основно от таксите на студентите, заради което са и по-скъпи в по-голямата си част. Повечето университети във Великобритания например са държавни, включително и най-престижните висши учебни заведения като "Оксфорд" и "Кеймбридж". В България сред частните университети има безспорни...

Прочети още от в " Капитал Daily"

"Как да подсладим данъка", пише в. "Сега"

По всичко личи, че данъчната тема ще ни завладее при предстоящата предизборна кампания. БСП изглежда концентрирана върху отмяната на плоския данък, ГЕРБ и остатъците от Реформаторския блок са готови да го бранят на всяка цена. Нито една от страните не изглежда склонна да обсъжда по-едрите теми за структурата на данъчните приходи и за разпределението на общата тежест между различните категории данъкоплатци. В България основната тежест в приходите е на ДДС, който е регресивен данък (бедните плащат по-голям дял от дохода си като ДДС, защото не спестяват, не си купуват джип с данъчен кредит и не ходят на екскурзии в чужбина). На теория това би могло да се компенсира - например чрез имуществените данъци. На практика обаче такъв ход няма да сработи - тези са най-мразените данъци.

Прочети още от в. "Сега"

"Дядо Коледа ни обира за празниците", четем във в. "Монитор"

Джебчии, преоблечени като Дядо Коледа, ни обират по празниците. Това алармираха пред "Монитор" служители от сектор "Улична престъпност" към МВР, които вече работели по няколко такива случая. Мъже в костюми на белобрадия старец били плъзнали по улиците, булевардите, магазините за хранителни стоки и моловете и приканвали всеки, който мине покрай тях, да се снима безплатно. Докато се правят снимките и закачките обаче, крадците ловко пребърквали наивните празнуващи.

"Преди празниците хората ходя с повече пари в тях. Всеки излиза, за да пазарува, и държи в себе си поне по 100 лева. Именно от това се възползват джебчиите. Те са много изобретателни и винаги променят сценариите на кражбите си. Тази година вече имаме няколко сигнала за пострадали. Идентичното е, че когато започнат да връщат лентата назад, хората се сещат, че са се снимали с Дядо Коледа. След това от маскирания нямало и следа.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Животът се удължи с 20 г. средно по света, у нас - с 5 г", пише в. "24 часа"

След 1989 г. най-ниската точка е 1997 г., продължителността на живота нагоре в периоди на растеж ЕДНА от често пренебрегваните тенденции е постоянно повишаващото се качество на живота. Причина за това е отчасти плавният, но постоянен темп, с който се случват много от промените - от свиването на глобалната бедност до повишаването на достъпа до прясна вода. Друга причина са все още разлики между развития и развиващия се свят, върху които по-често се съсредоточават анализите и новинарските истории. Настоящият текст представя една от най-стабилните и вероятно невъзвратими тенденции на последния век - постоянното увеличаване на средната продължителност на живота на глобално равнище. Ще представя най-общите тенденции въз основа на данните за последните шест десетилетия, публикувани от Световната здравна организация и Световната банка.

Прочети още от статията на в. "24 часа"

"Търсят 36 млн. от бивши шефове в КТБ", пише в. "Стандарт"

От бивши шефове във фалиралата Корпоративна търговска банка синдиците търсят 36,226 млн. лв. за причинени вреди на банката. Това се посочва в писмен отговор на синдиците Ангел Донов и Кристи Маринова до министъра на финансите Владислав Горанов по повод въпрос на

депутата от ГЕРБ Десислава Атанасова. От отговора на синдиците обаче не става ясно колко от тези искове са срещу мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, и колко срещу други бивши шефове в банката. От датата на решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност - 22 април 2015 г., до 20 декември 2016 г. са събрани 176,67 млн. лв. от длъжници на КТБ, посочват синдиците. Като уточняват, че резултатът от предприетите действия за събиране на суми от длъжниците са функция от решенията на съдилищата. Затова резултатите от водените дела могат да бъдат очаквани в един бъдещ период от време. А от съществено значение, дори при положително за синдиците решение на съдебните спорове, има и обезпечеността на отпуснатите от банката заеми и наличието на имущество на длъжниците.

Прочети още от в. "Стандарт"