„По-евтини лекарства от 1 януари 2017 година", четем на първа страница на в. „24 часа"
Лекарствата ще поевтинеят от 1 януари 2017 г., а не както бе предвидено първоначално от 1 септември т.г. Във вторник правителството взе решение за отлагане влизането в сила на два текста от наредбата за цените на лекарствата по предложение на здравния министър Петър Москов. Отлагането ще даде възможност на търговците и аптеките да се адаптират по-лесно към новите правила за цените и да не се получи липса на медикаменти, обясниха от правителствената пресслужба. При купуване на лекарства, които се реимбурсират от здравната каса, пациентите да доплащат не повече от 60% от цената на опаковка, като доплащането се изчислява върху цената на най-евтиния медикамент за съответната терапия. Това предвижда единият от текстовете в наредбата, за които бе одобрено отлагането.
Прочети още от в. „24 часа"
"ГЕРБ окончателно сложи кръст на реформата в МВР” е водещo заглавиe на в. “Сега”
ГЕРБ тотално се отказа да реформира МВР. Вътрешният министър Румяна Бъчварова, която няколко пъти беше бламирана от своите под диктовката на предшественика си Цветан Цветанов, окончателно изостави идеята си за орязване на част от привилегиите в системата. Така обезщетенията от 20 заплати при пенсиониране на полицаите и чиновниците няма да се намалят от 20 на 12. Няма да се съкратят и отпуските от 30 на 25 дни. Академията на МВР и пожарната запазват статута си. Законът ще бъде гледан на комисия преди второто четене днес.
Новината, че почти всички поправки ще отпаднат от проекта, беше съобщена от Цветанов на дискусия за Закона на МВР, докато Бъчварова кимаше до него и мълчеше.
Единствената промяна, която ще бъде прокарана през парламента, е 4500 чиновници да бъдат преназначени по Закона за държавния служител, както и личните документи и регистрациите на коли да се обособят в ново държавно предприятие.
Прочети още от статията на в. “Сега”
“310 доктори нападнати за 2,5 години” четем във в. “Монитор”
310 лекари са били нападнати у нас от началото на 2014 година досега. Петдесет от тях са пострадали през 2015 година. Част от медиците са били заплашвани вербално, над други е упражнено физическо насилие, а на трети е счупен инвентарът. Данните са от Центъра за спешна медицинска помощ. За разлика от 2015 година, през 2014 година те са били четири и половина пъти повече – общо 232-а. Според наблюденията на спешните медици случаите са намалели, след като прокуратурата е започнала много по-бързо от преди да повдига обвинения срещу агресивните лица. От началото на 2016 година до 15 юли нападнатите лекари са 28. От тях на 4-има са нанесени материални щети, на 15 са отправени словесни заплахи, а на 9 са налитали на бой. Същевременно са повдигнати 15 досъдебни производства, има една осъдителна присъда.
Прочети още от статията на в. “Монитор”
“Всеки лекар с паникбутон в джоба" четем на първа страница на в. “Труд”
Всеки лекар от „Пирогов“ да бъде с личен паникбутон в джоба си. Тази идея са обсъдили ръководството на болницата и МВР след поредната атака над екип от Спешна помощ, станала в неделя сутринта. Паникбутонът ще позволи по-бърза реакция на органите на реда при евентуален инцидент в рамките на до две минути, стана ясно от думите на главния секретар на МВР Георги Костов.
Видеонаблюдение във всеки лекарски кабинет е другата идея, която е била обсъдена на срещата. Този вариант е малко вероятен, тъй като така ще бъде нарушена тайната лекар – пациент, обясни Костов. „Истината е, че сега общественото очакване е бързото раздаване на възмездие. Всички разпредени от градската прокуратура действия ще бъдат извършени от нашите разследващи полицаи в кратък срок, за да влезе делото бързо в съда. Лекарите от „Пирогов“ следва да получат възмездие за причиненото им насилие“, категоричен бе Костов. Той допълни, че няма как до всеки лекар от „Пирогов“ да бъде поставен полицай. „Не знам дали обществото би отделило средства за това“, заяви Костов.
“Българският бизнес е най-лошият платец в ЕС”, извежда на първа страница в. “Стандарт”
За втора поредна годна българските фирми са най-лошите платци в Европа. Само 70% от всички издадени фактури се плащат в срок, докато за Стария континент този процент е средно 76. Данните са от проучването на ЕОС „Европейски навици за плащане 2016". Според него родните компании дават 41 дни срок за отложено плащане на клиентите си, докато през 2015 г. този срок е бил 38 дни. От своя страна клиентите закъсняват да се издължат с още 28 дни след толеранса (с 5 повече от 2015 г.).
Така българските фирми получават парите си близо три месеца след като са предоставили стоката или услугата си на партньора и на практика му предоставят търговски кредит без самите да са платежоспособни. Това много пречи на бизнеса, защото времето е ключов фактор за успеха, коментира Райна Миткова, управител на ЕОС Матрикс. Освен това оставя фирмите без налични пари, а банките много трудно дават оборотни кредити.
"Няма орязване на евросредства за България", четем на първа страница в. “Капитал Daily”
Парите за България за догодина няма да бъдат намалени, потвърдиха от Европейската комисия пред "Капитал". Вчера Reuters съобщи, че бюджетът на ЕС за догодина предвижда намаляване на фондовете за най-бедните региони и увеличаване на парите за миграция, сигурност и растеж. Тъй като повечето бедни райони са в Източна Европа и няколко от тях са в България, новината очевидно предизвика бурен интерес. Ситуацията обаче е по-различна от представената.
Като начало, намаляване на разполагаемите средства няма. Става въпрос за решение на Европейския съвет (събранието на 28-те страни-членки), който е коригирал предложената още през юли от Комисията бюджетна рамка. В нея (както се вижда в таблицата), наистина се намаляват предвидените плащания за регионалните и кохезионни фондове (които покриват почти всичко без земеделие) през 2017 г. от 48.8 млрд. евро на 37.1 млрд. евро. Това се дължи на чисто прагматичен проблем - програмите просто тръгват по-бавно и няма достатъчно проекти, които да оправдаят по-висока стойност за плащане догодина. "Нямаме достатъчно фактури", обясни в прав текст източник от кабинета на Кристалина Георгиева, която е комисарят, отговарящ за бюджета на общността.
Прочети още от в “ Капитал Daily”
„Големият резерв е изкушение за властта", пише в. “Сега”
Стабилността на държавните финанси е важен критерий за успеха на всяко правителство. Може само да се съжалява, че със закъснение от месец разбираме как се изпълнява Законът за държавния бюджет и какво е постигнато. Още по-дълъг е периодът при годишното отчитане, но това е друга тема.
За седемте месеца на 2016 г. резултатите на пръв поглед са добри. При предвиден за годината дефицит от 1.78 млрд. лева в края на юли се отчита излишък в размер на 1.18 млрд. лв. А по Консолидираната фискална програма (КФП) излишъкът за 7-те месеца е близо 3.28 млрд. лв.
“Само около 1/4 от регистрираните малки и средни предприятия в България са работещи” пише в. „Труд"
Над 370 хиляди малки и средни предприятия има регистрирани на територията на България, но от тях само 70-80 000 са реално действащи и работещи. Това съобщи във Варна регионалният представител на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия /ИАНМСП/ Николай Петканов.
Според него има малки предприятия, които се появяват бързо и изчезват бързо, но се водят на хартия. Държавата подпомага родния бизнес чрез ИАНМСП, чиято основна цел е да го изведе на външния пазар. Участваме в много изложения в Китай , в САЩ, в страните от ЕС, сега предстои търговска мисия от 15 до 20 октомври във Виетнам, посочи Петканов. Тогава министърът на икономиката Божидар Лукарски ще осъществи работно посещение по покана на своя виетнамски колега Чан Туан Ан, министър на индустрията и търговията. Визитата е в Ханой и Хошимин, а в бизнес делегацията ще се включат представители на българските предприятия от машиностроене, вина и алкохолни напитки, парфюмерия и козметика, розово масло и продукти от розово масло, туризъм и туристически услуги.
“Всеки седми шеф ще наема нови служители“, четем във в. “Монитор” Напускат заради глоби и удължено работно време. Земеделски работници, строители и брокери ще са най-търсени
Всеки седми работодател ще наема нови служители. Това показва проучване на „Менпауър” за последните 3 месеца на годината. В началото на зимния сезон най-търсени ще са работниците в селското и горското стопанство. „В този сектор се очаква най-оживеното търсене от 2011 г. насам“, обясниха от „Менпауър”. И в края на годината най-лесно работа ще намират брокери, финансисти и застрахователи. 15 на сто от фирмите в тези сектори са решили да увеличат щата си през периода октомври – декември. Оказва се, че с началото на зимния сезон продавачите ще стават все по-търсени. 15% от търговците, или 5 на сто повече спрямо миналата година, смятат да наемат повече персонал.
Прочети още от статията на в. “Монитор”
„СЕМ сваля ТВ7 от ефира", пише в. “Капитал Daily”
На заседанието си днес Съветът за електронни медии (СЕМ) реши да отнеме лиценза на телевизиите ТВ7, Нюз 7 и детския канал Супер 7. Предложението е на един от новите членове на регулатора Бетина Жотева. Поради финансови затруднения в края на миналата година ТВ7 бе свален от цифровия мултиплекс, тъй като не може да си позволи таксата за ефирно излъчване. С днешното решение на медийния СЕМ трябва да бъде прекратено и ефирното му излъчване. Това трябва да се случи в момента, в който ТВ7 получи писмото от регулатора, т.е. вероятно до няколко дни.
За отнемането на лиценза са гласували четирима от общо петима членове на медийния регулатор: Мария Стоянова, Бетина Жотева, Розита Еленова и София Владимирова. Против е гласувал Иво Атанасов.
Прочети още от в “ Капитал Daily”
„Вече се работи по 87 мерки за по-бърз ръст на икономиката", пише в. „24 часа"
Минимални осигурителни прагове трябва да има, не може да се разчита на добросъвестността на работодателите с оглед високото ниво на сивата икономика. Това коментира финансовият министър Владислав Горанов. “Ако не се стигне до споразумение между работодателите и синдикатите, в бюджета за следващата година ще бъдат заложени настоящите осигурителни прагове. Не трябва да разваляме социалния диалог.”, каза той. Напредък в изпълнението на плана с мерки за подобряване на условията за бизнес отчете кабинетът. Пакетът, предложен от финансовия министър Владислав Горанов, включва 118 мерки. Към 15 август 7 са изцяло изпълнени, по 80 изпълнението е в ход, а по 31 работата още не е започнала.
Прочети още от статията на в. „24 часа"
”Ядем с 13% по-скъпи зеленчуци от лято'2015", пише в. “Стандарт”
Зеленчуците през август са били с 12,8% по-скъпи от същия месец на миналата година, сочат данните на Националния статистически институт. Захарта и шоколадовите изделия за година са поскъпнали със 7,6%. Но цените на плодовете са паднали с 1,6%. Най-много в рамките на година са поевтинели газообразните горива - с 23,2%, горивата за автомобили - с 14,1%, течните горива за бита - с 13,3%, и парното - с 12,6%. Сериозно намаление от 7,8% е регистрирано и при цените на автомобилите, а мебелите са поевтинели с 6,9%. В резултат годишната инфлация към края на август е минус 0,3%. Като се задържа на отрицателна територия вече 11 поредни месеца. По принцип задържането на отрицателна инфлация за продължителен период от време е лош сигнал за икономиката, защото намалява желанието на бизнеса да инвестира и да разкрива работни места. У нас обаче основната причина за отрицателната инфлация са горивата, чиято цена се определя от котировките на международните пазари. Все пак поевтиняване е отчетено и в сферите, където цените основно се определят от търсенето.
USD
CHF
EUR
GBP
