САЩ и Китай преминават отвъд зловещите търговски заплахи до обмен на регулаторни удари, които заплашват широк спектър от индустрии, включително технологичния, енергийния и въздушните пътувания.

Двете държави са включили в черен списък помежду си компании, забраняват полети и гонят журналисти. Разгръщащата се схватка между двете супер сили прави компаниите нервни, а търговският пейзаж - променлив.

"Има много индустрии, в които американските компании са направили дългосрочни залози за бъдещето на Китай, тъй като пазарът е толкова обещаващ и толкова голям", заяви Майрън Брилянт, ръководител на международната политика на Търговската камара на САЩ. Сега те "разпознават риска".

Китай ще се стреми да избегне мерки, които биха могли да предизвикат противодействие, заяви Ши Иньонг, съветник на кабинета на нацията и професор по международни отношения в университета Ренмин в Пекин. Всякакви санкции срещу американските компании биха били "последна мярка", тъй като Китай "има отчаяна нужда от чуждестранни инвестиции от богати страни по икономически и политически причини".

Очаква се натискът да се засили преди изборите в САЩ през ноември, тъй като президентът Доналд Тръмп и предполагаемият кандидат за демократ Джо Байдън се борят кой ще поеме по-строга линия към Китай.

Тръмп обвини Китай, че е прикривал пандемията от коронавирус и обвини Пекин в "незаконно шпионаж за кражба на нашите индустриални тайни". По същия начин Байдън определи президента Си Дзинпин като главорез, етикирайки масовото задържане на уйгурски мюсюлмани като безсъвестно и обвини Китай в хищнически търговски практики.

А на Капитолийския хълм републиканците и демократите са намерили рядко единство в противопоставянето си към Китай, като депутатите искат да предприемат действия срещу Пекин за разпространението на Сovid-19, принудителните трансфери на технологии, нарушенията на човешките права и затягането на политиката към Хонконг.

"Китай ще бъде основен инструмент в президентската кампания", заяви Байрън Калън от Capital Alpha Partners. "Но Китай може да удари обратно."

Китай многократно отхвърля обвиненията на САЩ за справянето с пандемията, уйгурите, Хонконг и търговията и обвинява от своя страна администрацията на Тръмп за подкопаване на глобалното сътрудничество и опит за започване на "нова студена война". Министърът на външните работи Ван Йи миналия месец заяви, че Китай няма интерес да замени САЩ като хегемонична сила, като същевременно добави, че САЩ трябва да се откажат от своето "пожелателно мислене" за промяна на страната.

И двете страни вече предприеха редица регулаторни стъпки, насочени към защита на пазарния си дял.

САЩ се позовават на опасения за сигурността при блокиране на China Mobile Ltd., най-големия мобилен оператор в света, от навлизане на пазара в САЩ. Страната изхвърля китайски дронове от правителствените флоти и премахва разполагането на китайски трансформатори в електропреносната мрежа. Администрацията на Тръмп също се опита да ограничи глобалния обхват на китайската Huawei Technologies Co., най-големия в света производител на телекомуникационно оборудване.

Междувременно Китай прекъсна полетите на американски авиокомпания в страната за повече от два месеца и след като САЩ наложиха визови ограничения на китайските журналисти, тя изгони американските журналисти. Китай засили контрола над американските компании. Китай също отдавна затруднява американските телекомуникационни компании да навлязат на неговия пазар, като изисква от чуждестранните оператори да инвестират съвместно с местни фирми и да изискват разрешение от централното правителство.

Една от най-сериозните заплахи в кампанията на администрацията на Тръмп - е да овладее Huawei, като се стреми да ограничи бизнеса на компанията в САЩ и да подтикне съюзниците да се отклоняват от ползване на оборудването й.

Федералната комисия за комуникации на САЩ предприе действия да блокира устройствата, направени от Huawei и ZTE Corp., да не се използват в американските мрежи. А търговският отдел постави Huawei в черен списък, насочени към предотвратяване на китайската компания да използва американската технология за чиповете, които захранват мрежовите й съоръжения, включително технология от доставчиците Qualcomm Inc. и Broadcom Inc.

След като доставчиците срещнаха затруднения, през май търговския департамент затегна правилата и забрани на всеки производител на чипове, използващ американско оборудване, да продава на Huawei без одобрение от САЩ. Стъпката може да ограничи практически цялата индустрия за производство на чипове, която използва оборудване от американски производители като Applied Materials Inc., Lam Research Corp. и KLA Corp. в заводи за производство на телекомуникационно оборудване.

Мерките заплашват сериозно да "осакатят" Huawei. Въпреки че компанията може да купува мобилни чипове от трета страна, като Samsung Electronics Co. или MediaTek Inc., преминаването по този маршрут би я принудило да прави скъпи компромиси с производителността на основните си продукти.

Huawei беше в списъка, който Пентагонът представи миналата седмица от компании, за които твърди, че са собственост или контролирани от китайските военни, което ги поставя под засилен контрол. Министерството на външните работи в Пекин обвини администрацията на Тръмп, че "нарушава принципа на самата пазарна икономика".

"Ние сме категорично против това", заяви външното министерство в неделя в отговор на въпрос миналата седмица за списъка на Пентагона. "Китай настоява САЩ да спрат да потискат китайските компании без причина и да осигурят справедлива и недискриминационна среда за нормално функциониране на китайските компании в САЩ."

След новите ограничения редакторът на вестник "Глобал таймс" на комунистическата партия туитна, че Китай ще отмъсти, използвайки "списък на ненадеждни субекти", с който за първи път заплаши в разгара на търговската война миналата година.

Въпреки че Китай не идентифицира компании в списъка, Global Times посочи източник, близък до китайското правителство, който казва, че американските компании като Apple Inc. и Qualcomm могат да бъдат обект на "отмъстителни" мерки.

Списъкът с компании, които да станат "косвени жертви" може да се разшири до компании, които силно разчитат на китайските вериги за доставки, както и насочени към потребителите марки, желаещи да разширят продажбите си в Азия. Boeing Co., която записа 5.7 милиарда долара приходи от Китай през 2019 г., и Tesla Inc., най-големият американски производител на автомобили, работещ независимо в Китай, са сред компаниите, които са най-изложени на рискове, ако отношенията между двете страни се влошат допълнително.

"В момента играем в много по-широка област", казва Джим Люсьер, управляващ директор на изследователската фирма Capital Alpha Partners. "Ние не просто говорим за "ти ми налагаш тарифи и аз ти налагам тарифи", а игралното поле е почти неограничено".

Авиацията е друг източник на напрежение, тъй като и двете страни се карат за достъп до небето си. Решението на Китай да ограничи операциите на американските авиолинии до тези услуги, от 12 март, наранява превозвачите като United Airlines Holdings Inc., Delta Air Lines Inc и American Airlines Group Inc., които спряха пътническите полети до и от Китай заради пандемията.

САЩ реагираха по-рано този месец, като първоначално заплашиха да забранят всички полети от Китай, след което се отказаха и заявиха, че ще разрешават два полета седмично, след като китайските служители облекчат ограниченията си.

Сега, когато изглежда, че е налице поетапна деескалация, Китай даде разрешение на пътническите превозвачи на САЩ да извършват четири седмични полета до страната и по-рано този месец администрацията на Тръмп отговори на този ход, като разреши и четири полета от китайски авиокомпании.

Това се случва и извън авиацията. Например решението на правителството на САЩ да изземе половин тон китайски електрически трансформатор, когато пристигат в американско пристанище миналата година и да пренасочи съоръжението към национална лаборатория, вместо подстанцията в Колорадо, където трябваше да бъдат разположени. Този ход - и заповедта на Тръмп за блокада на електропреносната мрежа, доставена от "чужди противници" на САЩ в името на националната сигурност, вече изпратиха ударни вълни през енергийния сектор.

Ефектът бе да се разубедят американските компании от сектора на комунални услуги да купуват китайско оборудване при замяна на стареещи компоненти в електрическата мрежа на нацията, заяви Джим Чай, американският представител за Jiangsu Huapeng Transformer Co., компанията, чиято доставка бе иззета.

Директивата на Тръмп е обвързана с по-широки усилия за връщане на повече производство в САЩ от Китай. "Това е част от усилията на администрацията да наруши веригите за доставки на Китай в Съединените щати," каза бившият съветник на Белия дом Майк Маккена.

Ескалиращото напрежение може да застраши икономическото възстановяване на САЩ, както и търговския ангажимент на Китай за закупуване на 200 милиарда долара американски стоки и услуги. Тръмп обяви в Twitter миналата седмица, че пактът "е напълно непокътнат" и добави: "Надяваме се, че те ще продължат да спазват условията на споразумението!"

Това може да засегне и ноемврийските президентски избори. Бившият съветник на САЩ по национална сигурност Джон Болтън твърди в нова книга, че Тръмп е помолил Си да му помогне да спечели преизбиране, като купи повече селскостопански продукти - твърдение, което Белият дом отхвърли като невярно.

След като САЩ определиха пет китайски медийни компании като "чуждестранни мисии", Китай отмени пълномощията за пресата на трима служители на Wall Street Journal във връзка със статия със заглавие, описващо Китай като "истинският болен човек на Азия".

Тогава администрацията на Тръмп нареди на китайските държавни бюлетини да намалят персонала, работещ в САЩ. Пекин отговори през март, като ефективно изгони повече от дузина американски журналисти, работещи в Китай.

Както САЩ, така и Китай имат множество възможности за увеличаване на регулаторния натиск. Законопроект, приет от Сената миналия месец, може да подтикне смъкването на китайски компании от американските фондови борси, ако американските служители нямат право да преглеждат финансовите одити на компаниите листнати на щатските пазари.

И миналата седмица, след като Държавният департамент на САЩ наложи забрани за издаване на визи на служители на Китайската комунистическа партия, обвинени в нарушаване на свободата на гражданите на Хонконг, висш служител даде ясно да се отбележи, че този ход е само начален проект в кампания за принуждаване на Пекин да отстъпи нови свободи за града.

Китай също така може да забави лицензионните решения и регулаторните одобрения, да започне разследвания съгласно антимонополния си закон и да притисне финансови фирми, които искат да правят бизнес в страната. Например, страната може да отмени обещанията да позволи на американските финансови компании да вземат контролни дялове в съвместните предприятия на китайското инвестиционно банкиране, според анализатор от Cowen.

"Китай няма да направи значителен компромис и ще отмъсти винаги и когато е възможно", каза Ши, преподавателят от университета Ренмин.

Компаниите все още са примамвани към Китай и неговия масивен местен пазар - и напрежението със САЩ не преодолява привлекателността на азиатската суперсила. Само една пета от анкетираните компании от Американската търговска камара в Китай в края на миналата година заявиха, че са се преместили или обмислят да преместят някои операции извън страната, част от тригодишна тенденция на спад.

Но впоследствие пандемията на коронавируса тласна повече компании да се съобразяват с рисковете да разчитат твърде много на която и да е държава за техните вериги за доставки, на фона на съществуващите опасения относно принудителния трансфер на технологии, разходите и нарастващото напрежение, което може да засили инвестициите в Китай.