Преди година Световната здравна организация обяви пандемия. Тогава от коронавируса бяха засегнати 114 държави и имаше над 121 500 потвърдени случая на инфекции, както и над 4000 смъртни случая. Година по-късно потвърдените случаи са 115 милиона по целия свят, а смъртните случаи са повече от 2,5 милиона, пише Entrepreneur.

"Пандемията не е нещо, за което трябва да се говори лекомислено", заяви тогава генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус. Година по-късно се оказа, че съдбите на много страни бяха предопределени от начина по който лидерите им съобщиха за кризата на гражданите и за това пред какви рискове ще се изправят.

Всички правителства бяха и още са изправени пред много предизвикателства. Някои от тях обаче успяха да реагират по-добре от други.

От Entrepreneur правят проучване за това как 27 държави са реагирали на първата вълна на COVID-19 и как са те съобщили мерките, които вземат, на гражданите. Според експерти по управлението на кризи и социални психолози яснотата и съпричастността в комуникацията по време на извънредна ситуация в областта на общественото здраве има изключително голямо значение.

Сред държавите, които се справят добре в това отношение, според експертите, са Южна Корея и Гана. При тях се открояват два примера за този стил на общуване, които работят добре. Южна Корея избягва блокиранията, защото ясно съобщава каква точно е заплахата от COVID-19 и то доста по-рано - още през януари, когато много голяма част от света дори не подозира какво го очаква. Страната насърчава използването на маски за лице и бързо стартира приложение за проследяване на вируси.

Всяка промяна в нивата на предупреждение за заплаха или нови съвети относно социалните контакти бяха съобщавани от директора на Центъра за контрол на заболяванията в страната, който говореше за промените и мерките, които всеки гражданин трябва да вземе, като посочваше примери от личния си живот.

Прозрачността на този подход се вижда и в стила на комуникация на президента на Гана Нана Акуфо Аддо. Той поема отговорността за управлението на кризата от коронавируса и говори честно относно предизвикателствата, пред които е изправена Гана. "Знаем как да съживим икономиката. Това, което не знаем, е как да върнем живота на хората", казва президентът. Уроците му по емпатия му донесоха похвали от цял свят.

За разлика от Южна Корея и Гана, които следваха последователен тон, изтъквайки рисковете от пандемията и как тя може да бъде смекчена, страните, които се справиха най-зле, предоставяха на гражданите непоследователна информация за заплахата от COVID-19.

Великобритания и Бразилия

През март 2020 г., само три седмици преди да обяви блокиране и да прекара COVID-19, британският премиер Борис Джонсън омаловажи заплахата, като заяви, че се е ръкувал със заразени хора, което е срещу препоръките на експертните съветници. Днес Великобритания има един от най-високите нива на смъртност на глава от населението от COVID-19 в света.

За да се избегне първоначалното затваряне, бразилският президент Жаир Болсонаро, който също се зарази, призова бразилците да продължат да водят нормален начин на живот. Това разклати доверието на гражданите на страната в официалната информация за пандемията.

Разбира се, развитието на пандемията не се дължи единствено на добрата или лошата комуникация на лидерите. Редица фактори като здравните системи например може да са изиграли значителна роля. И все пак е ясно, че лидерите, които са приели ясни, ранни насоки, консултирани с експерти, са успели да смекчат най-лошите ефекти на вируса.

От друга страна, онези, които политизираха вируса или взеха прибързани решения, в момента са начело на страните с най-много случаи на инфекции и смъртни случаи от COVID-19.