Република Сан Марино определено не е от най-популярните дестинации за посещение от туристите. Много хора дори не знаят за нейното съществуване. Въпреки това тази стара държава е призната за една от най-древните съществуващи страни в света, разбираме от официалния туристически сайт на републиката. Нейната непрекъсната история може да сe проследи до началото на 4-ти век сл. Хр.
Сан Марино е държава джудже. Площта й е само 60,5 квадратни километра - територията и населението са сравними с тези на един средно голям град в България.
Влажният субтропичен климат и планинското разположение на страната обуславят прохладното лято и меката зима. Невероятният хълмист пейзаж, който се отваря от триглавата планинска верига Монте Титано, се допълва от красиви средновековни замъци и канонична католическа архитектура.
Произход и история
Името на държавата произхожда от името на Свети Мариний, каменоделец от римската колония в остров Раб, в съвременна Хърватия. През 257 г. Мариний, според античната легенда, участва в преустройването на градската стена на град Римини след разрушаването ѝ от либурнските пирати. След това Мариний създава независимо монашеско общество в планина Титано през 301 година. Затова Сан Марино се счита за най-старата съществуваща държава и най-старата конституционна република в света.
Източник: flickr
Държавата се управлява според Конституцията на Сан Марино (Leges Statutae Republicae Sancti Marini), шест книги, написани на латински във втората половина на XVI век, които очертават държавната политическа система. Конституцията на Сан Марино се счита за най-стария в света управленски документ, който още е в сила.
От основаването на религиозната му общност тече независимата история на страната. Поклонници от цяла Европа идват в местния манастир, а християнските владетели признават автономен статут на Сан Марино. През VI век, когато Италия се разпада на много графства и херцогства, Сан Марино получава фактическа независимост.
Изненадващо, но в продължение на повече от 1700 години малката държава никога не е била анексирана от своите съседи. Тя успява да лавира между Папската държава и Свещената Римска империя.
Три реда крепостни стени и вал спомагат за защитата: градът не може да бъде превзет до началото на 16 век. През следващите 500 години Сан Марино ще бъде окупиран за кратко само три пъти, но всеки път жителите са връщали суверенитета върху страната си.
Населението на страната е около 34 хиляди души. Страната не е членка на Европейския съюз, но има отворена граница с него, финансово е интегрирана, използва за парична единица еврото, а също така спазва митническите и данъчни закони на Брюксел.
Републиката се управлява от 2 капитани-регенти, избирани на всеки шест месеца. Има 4 водещи политически партии и няколко малки. В Сан Марино са обособени 30 населени места, има университет и повече от дузина промишлени предприятия.
Икономиката на Сан Марино
Икономиката се основава главно на финансите, промишленото производство, услугите и туризма. Сан Марино може да се сравнява с най-развитите европейски области се счита за силно устойчиво стопанство с едно от най-ниските равнища на безработица в Европа, няма държавен дълг, а има постоянен бюджетен излишък.
Сан Марино е посещавано от 2 милиона души годишно, които идват да се насладят на местната кухня, да видят старинни замъци и музеи и да пазаруват.
Заради ниските данъци цените са средно по-ниски от тези в Италия. По същата причина това е удобно данъчно убежище за богатите европейци.