Диамантите не винаги са били "най-добрият приятел на жената". Преди 30-те години на миналия век те не са били по-популярни от опала, рубина и сапфира, които са използвани в сватбените пръстени от векове. Чак през 40-те години DeBeers, южноафриканската компания, която контролира 85% от международния пазар на диаманти, пуска рекламната си кампания "Диамантите са вечни", благодарение на която търсенето се изстрелва, припомня Engadget.
През 2019 г. от земята са извадени 142 млн. карата диаманти — често с огромни щети за природата и човека. За един карат (200 милиграма) се създават близо три тона отпадъчен материал, а в атмосферата се изпуска един тон въглероден диоксид. Мини като "Мир" в Сибир, илюстрирана по-долу, се виждат от Международната космическа станция.
Източник: iStock
"Няма нужда науката да ми казва, че [създадените в лаборатория диаманти] са по-малко вредни отколкото мината в Сибир", казва търговецът Александър Виндлинг пред The Guardian. "Очите ми казват, че кое е по-лошото за нашата планета. Няма нужда да копаем тези огромни дупки в земята, които се виждат от космоса. Ловувахме китове. Вече не го правим, нали?".
В Африка, където се добиват 65% от диамантите по света, в мините често работят деца и юноши при мизерно ниско заплащане в изключително опасни условия. Практиката стана толкова възмутителна, че през 2003 г. международната общност създаде "Процеса Кимбърли", за да спре т. нар. "кървави диаманти" — добивани във военни зони и чиято продажба финансира тези въоръжени конфликт — да достигат пазара. Процесът обаче е пълен с вратички.
"Днес, ако едно дете работи за $3 на ден ужасно трудоемка работа и до кръста в реката, това се нарича "занаятчийска дейност", а не насилие над деца", посочва основателят и главен изпълнителен директор на Aether Diamonds Раян Шърман. И допълва, че тези случаи не попадат под обхвана на "Процеса Кимбърли", тъй като приходите не финансират военни действия.
През последните години индустрията бе изправена и пред редица икономически предизвикателства, включително пренасищането през 2019 г. — макар че стойността на диамантите, казват, се дължи на тяхната рядкост. Заради пандемията пък търсенето се срина през 2020 г.
Целият процес по добиването на диаманти и всички негативи, които той носи със себе си, е необясним за материал, чиято атомна структура е известна от 1797 г. и който се създава в лаборатории от почти 70 г. General Electric бе първата компания, която комерсиализира процеса. През 1941 г. GE си партнира с Norton и Carborundum и успя да нагорещи въглерод до 3 000°C при налягане от над 351 бара, но прекрати програмата заради Втората световна война. Тя бе възобновена през 1951 г. и до 1954 г. успя в производството на първите лабораторни диаманти — първоначално за проучвания. През 80-те диаманти, създадени в лаборатория, започнаха да се продават в бижутериите.
В днешно време лабораториите по света произвеждат над 100 тона годишно. "Те са идентични на атомно ниво", казва Шърман. "Имат абсолютно същите химически, механични и оптически свойства и няма човек на света, който да може да направи разлика. Единственият начин да бъдат различени е чрез химически анализ — диамантите от лаборатория са всъщност по-чисти".
Продуктите на Aether са особено уникални заради новия метод, по който са създадени. Компанията "улавя" CO2 от атмосферата и чрез "съвременна алхимия" и собствен производствен процес превръща вредните емисии в диаманти. За всеки карат, който произвежда, компанията абсорбира от въздуха 20 тона CO2.
И в допълнение на това, че са по-природосъобразни, диамантите на Aether са с 40% по-евтини от добитите от мини. Усилията на Aether може да имат огромни последствия за пазара — нещо, на което компанията се надява. "Ако завземем по-голям пазарен дял, ще фалираме тези компании, които използват детски труд", казва той.
USD
CHF
EUR
GBP
