Най-продуктивната мина за диаманти в света спря работа. Заради това се очаква пазарът на скъпоценните камъни значително да се промени, така че следващото ви евтино бижу вероятно ще съдържа диамант, отглеждан в лаборатория.
Диамантените мини не са вечни, дори и да става въпрос за най-продуктивните такива в света. След добива на повече от 865 милиона карата необработени диаманти от откриването си през 1983 година, на 3 ноември тази година мината Argyle в Западна Австралия изнесе на повърхността последния камион с диамантена руда, пише The New York Times.
Собственикът - англо-австралийският минен гигант Rio Tinto, обяви през 2018 година, че до края на настоящата година работата по находището вече няма бъде рентабилна.
Мината Argyle беше известна с това, че доставя 90% от розовите диаманти в света, които са сред най-редките и скъпи скъпоценни камъни на земята. Но компанията също така отбеляза, че мината произвеждаше и огромен резерв от евтини кафяви диаманти, които често се избягват от бижутерите и ценителите. Тези диаманти от по-нисък клас обаче също намират мястото си на пазара - в края на 90-те години на миналия век индийската индустрия за рязане и шлифоване на диаманти започна да приема такива камъни, като производителите, базирани в западния щат Гуджарат, започнаха да използват диамантите, за да произвеждат бижута, които могат да се продават на дребно на цени от само 200 долара.
Дългоочакваното затваряне на мината предизвиква дебат в индустрията за бъдещето на доставките на диаманти както във високия, така и в долния край на пазара. Другият ключов въпрос - как ще се прекрои потребителското търсене след години, имайки предвид засилващата се конкуренция от страна на лабораториите, които "отглеждат" диаманти.
Въпросът е деликатен и едва ли ще се забележи от двойка младоженци. Но дилърите вече продават запасите си от Argyle, което вероятно ще оскъпи цените на розовите диаманти в света, а бижутата от по-долен клас, но изработени с естествени диаманти, могат да станат по-оскъдни.
"Затварянето на Argyle е като смъртта на художник. След смъртта на Пикасо какво струваше най-доброто му изкуство", коментира Лари Уест, собственик на L.J. West Diamonds в Ню Йорк, която се занимава с изискани цветни диаманти.
Идва ли краят на розовите диаманти?
По-скоро не. Alrosa, руски гигант в диамантената минна индустрия, от време на време открива невероятни розови диаманти в своите мини в Якутия. Един от тях - "Духът на розата", беше продаден за 26,6 милиона долара на търг на Sotheby's на 11 ноември в Женева. 14,83-каратовият розов камък стана най-скъпият диамант, добиван някога в Русия.
Но без постоянното предлагане на Argyle, бижутерите от висок клас вече се подготвят за покачване на цените.
"През последните шест месеца розовите диаманти започнаха да се затвърдяват при ценообразуването си. Хората са наясно, че мината Argyle се затваря. Лихвените проценти са ниски, хората се притесняват от инфлацията и дефлацията и търсят алтернативни активи, за да вложат парите си и да запазят богатството си", посочи Тобиас Корминд, управляващ директор на 77 Diamonds - онлайн търговец на дребно, базиран във Великобритания. По думите му качественият еднокаратен интензивен розов диамант се продава на дребно за приблизително 250 000 щатски долара, а ярко розовият се предлага за повече от два пъти от тази сума, което е около 15% увеличение спрямо цените от миналата година.
На противоположния полюс - какво обаче означава краят на производството на кафяви диаманти от Argyle?
"Това е сегментът, който е най-уязвим за посегателства от отглежданите в лаборатории диаманти", казва Ръсел Шор, дългогодишен анализатор в индустрията. Според него изкуствените диаманти постепенно ще изместят търсенето на цени под 500 долара, защото те са създадени точно за това.
Степента, в която отглежданите в лаборатории диаманти - които са оптически, химически и физически идентични с добитите диаманти - ще изместят естествените природни камъни, зависи от наситеността на търговията. А от 1955 година, когато учените от General Electric обявиха, че са произвели синтетичен диамант под високо налягане, симулираща случващото се вътре в земята, тази наситеност се повишава.
До неотдавна обаче дълготрайното недоверие на търговците предотвратяваше процъфтяването на отглежданите в лаборатории диаманти. Това започна да се променя преди около десетилетие, когато бижутерите осъзнаха, че маржовете, които трябва да направят от продажбите на отглеждани в лаборатории диаманти, надвишават далеч тези на природните продукти.
Източник: iStock
"Психологическа бариера беше пробита сред търговците на дребно в САЩ", каза Едан Голан, анализатор на диамантената индустрия, чиято фирма е базирана в Израел. "Първоначално те разглеждаха отглежданите в лаборатории диаманти като "синтетика" и нещо, което луксозният търговец не би докоснал. Това сега се промени, като много от дилърите посочват просто, че биха предложили на клиентите си това, което искат, независимо дали става въпрос за естествен, или лабораторен диамант.
През последните пет години секторът на диамантите, отглеждани в лаборатории, посрещна безброй нови играчи, най-вече южноафриканският гигант De Beers, който през 2018 година пренасочи десетилетията си опит в създаването на диаманти за промишлени цели (чрез своето подразделение Element Six във Великобритания) в дъщерно дружество за модни бижута, наречено Lightbox.
В края на октомври Lightbox откри производствено съоръжение за 94 милиона долара в предградието на Портланд, Орегон, като междувременно обяви и партньорството си с водещия онлайн търговец на дребно Blue Nile. Lightbox продава еднокаратни бели, розови или сини лабораторно отгледани диаманти за цена от 800 долара. А това е поразителна разлика от цената на еднокаратния естествен диамант, който може да варира от 1 800 до 18 000 долара. Редно е да се посочи обаче, че ценообразуването на Lightbox подбива повечето отглеждани в лаборатории производители, чиито скъпоценни камъни се продават за около 30% до 50% по-малко от еквивалентните естествени диаманти.
Съществената разлика между двата вида диаманти зависи от тяхната трайна стойност, каза Стивън Лусие, изпълнителен вицепрезидент на De Beers, отговарящ за потребителските пазари.
"Изглежда ясно, че за разлика от натуралните диаманти, цената на лабораторните такива ще продължи да пада. Погледнете цените под карат, където наблюдаваме 50% спад. Това ще продължи да се случва заради производствения капацитет", посочи още той.
Много от продавачите на лабораторните диаманти се надяват да ръст в търсенето, позиционирайки своите продукти като екологична алтернатива на естествените диаманти. Това обаче срещна реакция от Федералната търговска комисия на САЩ, която предупреди компаниите да не използват подобни претенции за популяризирането на отглежданите в лаборатории диаманти, предвид големите количества електроенергия, необходими за правенето на камъните.
Привържениците на естествените диаманти пък цитират нетните положителни ефекти на минните компании върху общностите, където работят. Тук се намесват критиците, които твърдят, че щетите върху околната среда, принудителният труд и други проблеми продължават да измъчват индустрията. Очаква се този дебат да става все повече актуален.
Според Бен Яновски - основател на Janos Consultants в Ню Йорк - по-голямата част от натуралните мини за диаманти рано или късно ще бъдат затворени, а непрекъснатото желание за камъни в света ще бъде запълнено с рециклирани и изкуствени диаманти.
Но това мнение не би се харесало в сферата на големите диамантени мини. В низходящ ред по стойността на техните продажби на необработени диаманти, най-големите производители съответно са: De Beers; Alrosa; Rio Tinto, чийто канадски рудник Diavik се очаква да затвори през 2025 година; Dominion Diamond Mines, базиран в Канада; и Petra Diamonds, собственик на историческата мина "Кулинан" в Южна Африка.
По думите на Едан Голан руският гигант Alrosa разполага със залежи за поне 1 милиард карата в Якутия. В Канада, Ангола и Демократична република Конго има ресурси, които все още не са разработени. "Има толкова много места и то само на сушата. Да не говорим за количествата, които се предполага, че може да има в морето."
De Beers, която притежава диамантени мини в Ботсвана, Южна Африка, Намибия и Канада, не разкрива своите прогнози за производството след 2022 година, но Стивън Лусие не се притеснява от бъдещите доставки. "Технологиите ни дават достъп до резерви, до които не бихме могли да стигнем преди", каза той.
"Ключът, разбира се, е търсенето. В света на Covid-19 е лесно да изпаднете в депресия. Но ако погледнете в средносрочен план, има значителни възможности за нарастване на търсенето, особено в Китай. Дори има възможности на зрели пазари като САЩ", каза той. Според Лусие с правилните маркетингови програми и марки, работещи ръка за ръка, пазарите ще се разрастват там, където предлагането е относително статично и ще видим повишаване на цената. "Това е добро нещо за всички в тази индустрия. Тогава ще бъдем готови за инвестиции в нови ресурси и проучвания, които да поддържат запасите от природни ресурси в бъдещето."
Natural Diamond Council - индустриална организация, която популяризира добитите на естествени диаманти както за потребителите, така и за търговията, е инвестирала милиони долари, за да съживи някои от тези маркетингови програми.
И все пак е трудно да се забрави, че зад емоционалните рекламни съобщения, които представят естествените диаманти като траен дар на любовта, стои практическия въпрос за това какво ще се случи, когато в крайна сметка естествените диаманти свършат.
Източник: iStock
За Еди Льо Виан, главен изпълнителен директор на бижутерската компания Le Vian - семеен бизнес с корени, датиращи от Персия от 15-ти век, затварянето на мината Argyle е горчива новина по много начини. Бижутерията е сред първите, които разпознава потенциала на кафявите диаманти на Argyle. През 2000 година компанията започва да брандира кафявите камъни с по-ниско качество като "шоколадови диаманти". Днес на сайта си от Le Vian подсещат клиентите си, че с края на мината Argyle тези кафяви диаманти няма да съществуват още много.
"Винаги ще има търсене на добивани диаманти, дори ако те не са достатъчно, за да подкрепят това търсене. Някои хора може да се откажат. Но ние, безнадеждните романтици, ще продължим да търсим диаманти", коментира Еди Льо Виан.
Най-ярките диаманти в историята на Argyle
По време на 37-годишния си експлоатация мина Argyle е произвела около 865 милиона карата необработени диаманти, като преобладаващото мнозинство от тях са малки, кафяви и в крайна сметка евтини камъни.
Мината обаче ще се запомни с около 1800 карата изрязани луксозни цветни диаманти - предимно розови, но също така и червени и сини. Rio Tinto, собственикът на мината, започна да продава тези специални скъпоценни камъни през 1984 година чрез годишен търг, наречен Argyle Pink Diamonds Tender.
"Истинският недостиг, истинска красота беше първоначалната визия за розовите диаманти Argyle. Самите търгове са изградени около силно желания и внимателно подготвен каталог за изключително ексклузивна клиентела", посочва Майк Мичъл - генерален мениджър по продажби и маркетинг на Argyle Diamonds от 1983 до 2003 година, както и мениджър по продажбите на Rio Tinto Diamonds от 2003 до 2005 година.
Последната "реколта" от розови диаманти - около 1% от годишното производство на мината или средно 50 камъка годишно - ще бъде избрана за търг, който ще бъде проведен през следващата година. Според говорител на Rio Tinto Diamonds ако съберем всички розови диаманти, произведени от мината и продадени някога на търг, те едва ли биха могли да напълнят две чаши за шампанско.
В търга, който се провежда през 2020 година, са поканени едва 100 ценители и бижутери. В него са включени 62 диаманта, вариращи от 0,70-каратови овално оформени камъни до 2,24-каратови кръгло шлифовани такива.
USD
CHF
EUR
GBP
