На фона на ниски лихви кредитите за домакинства продължават да нарастват с ускорени темпове, особено в сегмента на жилищните кредити.
Само през февруари обемите при ипотечните кредити на домакинствата се повишават с 11.3% (44.7 млн. лв.) до 439.9 млн. лева. Така в края на втория месец от годината жилищните кредити възлязоха на 14.372 милиарда лева, което представлява ръст на годишна база с 18.1 процента.
Същевременно средният лихвен процент по този вид заеми спада - с 0.02 пр. п. до рекордните 2.60%, а ГПР, който, освен лихвата, включва и всички такси и комисиони, свързани с кредита спада с 0.04 пр. п. до 2.84 на сто.
"Запазването на текущите темпове на кредитен растеж при настоящите нива на реалните лихвени проценти създава предпоставки за увеличение на задлъжнялостта, което при вече ясно очертаната тенденция към промяна на лихвения цикъл може да се отрази негативно върху способността на кредитополучателите да обслужват задълженията си и да доведе до нарастване на необслужваните кредити и обезценките при потенциално влошаване на икономическите условия", категорични са от Българската народна банка.
Припомняме, че в отговор на тези рискове, през 2021 г. УС на БНБ увеличи нивото на антицикличния буфер*, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1.0% от 1 октомври 2022 г. и на 1.5% от 1 януари 2023 г., като този процент се запазва и през второто тримесечие на 2023-а. Казано иначе Българската народна банка предприе мерки, този тренд да не доведе до имотен балон.
Важно е да се отбележи, че решенията за увеличаване на нивото на антицикличния буфер се оповестяват 12 месеца преди влизането им в сила. Това означава, че банките ще бъдат принудени да отговорят на новите изисквания към 1 октомври 2022 г.
Дали обаче това би било затруднение за финансовите институции, което да ги принуди да променят кредитната си политика?
Капиталовата позиция на банковия сектор продължава да се характеризира със значителен капиталов излишък над регулаторните изисквания за съотношенията на капиталова адекватност. Като показателите за капиталова адекватност на банките в България са над средните нива за банките, участващи в Единния надзорен механизъм.
Според експертите това означава, че бaнĸитe нямa дa изпитaт ниĸaĸви зaтpyднeния дa пoĸpият нивoтo нa тoзи бyфep.
Същевременно стана ясно, че Европейската централна банка се готви да затегне паричната политика в отговор на твърде високата инфлация. Като резултат се очаква лихвите по ипотечните кредити да нараснат, което може да потисне цените и да затрудни някои собственици на жилища да продължат да плащат вноските си, отбеляза наскоро Европейският съвет за системен риск.
От Съвета обърнаха внимание на факта, че у нас повечето заеми са с променлива лихва, което прави домакинствата уязвими към значителни промени в лихвените проценти.
Депозитите също "чупят" рекорди
Ha този фoн дeпoзититe в българските банки пpeз фeвpyapи достигнаха нов рекорд в стопанската история на cтpaнaтa ни - 103 милиapдa лeвa. И то при отрицателни и близки до нулата лихви.
Припомняме, че още през юни 2021 г. банките преустановиха приемането на срочни депозити. Голяма част от финансовите институции преобразуваха автоматично съществуващите депозити в разплащателни сметки. Клиентите, които държат да съхраняват парите си в банка, но не и на разплащателна сметка, могат да се включат към Инвестиционен фонд.
*Във връзка с пандемията от COVID-19, през март 2020 г. Управителният съвет на БНБ прие пакет от мерки, включващ отмяна на предвидените за 2020 г. и за първото тримесечие на 2021 г. увеличения на нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към местните кредитни рискови експозиции, и запазване на равнището от 0.5%.
На 16 септември 2021 г. Управителният съвет на БНБ увеличи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, на 1.0% в сила от 1 октомври 2022 г., на основата на оценка по чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8 на БНБ за капиталовите буфери, комбинираното изискване за буфер, ограниченията върху разпределенията и препоръката за допълнителен собствен капитал. Повишението на равнището на антицикличния буфер има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките. В съответствие с чл. 5, ал. 5 от Наредба № 8 на БНБ, решението за увеличаване на нивото на антицикличния буфер се оповестява 12 месеца преди влизането му в сила.
За периода до края на третото тримесечие на 2022 г. равнището на антицикличния буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, се запазва на текущото ниво от 0.5%.