Докога ще управляват най-могъщите световни лидери?

Йерархията в международните отношения обикновено се определя от икономическата и военната мощ на държавите. Затова САЩ са начело, следвани от бързо напредващия Китай.

Но когато става въпрос за справяне с дългосрочните глобални предизвикателства като изменението на климата, бедността или умиротворяването, е важно да се знае кои държавни лидери ще се задържат начело.

Независимо дали става дума за демократи, диктатори или нещо средно между тях, всички те трябва да балансират на върха, заплашени от смяна от потенциални съперници. И само онези, които държат домашния фронт под контрол, са в състояние да направят значими обещания за предстоящото десетилетие (след 2020 г.) или по-нататък.

Ето защо френският президент Еманюел Макрон може да очертае 7-годишна програма за реформиране на Европейския съюз, докато британският премиер Тереза ​​Мей не може да гледа отвъд датата на Brexit през 2019 г.

Bloomberg избра 12 държавни лидери, чиято вътрешнополитическа мощ им позволява да определят събитията в глобалния дневен ред.

Мохамед бин Салман, Саудитска Арабия

Източник: Getty Images

Престолонаследникът Мохамед бин Салман все още не е крал, но на 32-годишна възраст вече на практика управлява Саудитска Арабия и вероятно може да управлява още половин век. Баща му крал Салман е на 82 години, а бившият крал Абдула почина на 90-годишна възраст.

Дори и скептиците признават, че принцът умело надхитри конкурентите си. Той успя да съсредоточи всички лостове на властта в абсолютната монархия, отстранявайки други кралски особи и давайки заявка, че ще управлява за десетилетия напред.

"Ако той остане здрав и политиката, културата, обществото и икономиката на страната и региона се развият така, че да подкрепят дългосрочен владетел, той може да бъде лидер в продължение на повече от 50 години. Това е много рядко срещано", предвижда Пол Съливан, специалист по Близкия изток в Университета Джорджтаун във Вашингтон.

Ким Чен-ун, Северна Корея

Източник: архив ЕПА

Преврат, убийство или война със САЩ изглеждат като основните рискове за Ким Чен-ун. Но ако никое от тях не го свали, той вероятно ще задържи желязната си хватка върху Северна Корея в продължение на десетилетия, точно както го направиха баща му и дядо му.

Ким все още е в трийсетте си години, така че животът (и управлението) му може да продължи още 40 или 50 години, въпреки че наднорменото му тегло представлява известен риск. Баща му Ким Чен Ир живя до 70 години, а дядо му Ким Ир Сен живя до 82 години.

"Не виждам никакъв възможен сценарий в близко бъдеще, който да подкопае властта на Ким Чен-ун. Освен ако не станем свидетели на действия от страна на специални военни части от САЩ и Южна Корея, които да го отстранят със сила, ще трябва да свикнем с Ким Чен-ун като севернокорейски лидер и в бъдеще", казва Себастиан Маслоу, доцент в Университета в Кобе.

Си Дзинпин, Китай

Източник: архив ЕПА

След решението на Китайската комунистическа партия да отмени ограниченията за президентския мандат през февруари, основният въпрос е колко дълго ще остане на власт президентът Си Дзинпин.

Конституционната разпоредба, забраняваща на държавните глави да управляват повече от 2 последователни мандата, беше единствената официална пречка за 64-годишния Си да управлява след 2023 г.

След като през октомври бе издигнат до същия статут като Мао Дзъдун, когато името му бе записано в комунистическата Партийна харта, той е в позиция да управлява Китай в продължение на десетилетия.

"Си показа амбицията си да води Китай в дългосрочен план, поне през 20-те години на този век, ако остане здрав", смята Том Рафърти, регионален мениджър за Китай на Economist Intelligence Unit.

"Но има и рискове. Пристъп на икономическа нестабилност или неправилна международна конфронтация - нито едно от които не може да бъде отхвърлено - ще отслаби позицията му във вътрешен план и ще даде възможност на другите", отбелязва Рафърти.

Владимир Путин, Русия

Източник: ЕПА

По време на 18-годишното му управление президентът Владимир Путин методично неутрализира всяка заплаха за неговата власт, от амбициозни олигарси и чеченски сепаратисти до западни санкции.

С обществено одобрение над 80% и пълен контрол над политическата арена и националните медии, 65-годишният Путин със сигурност ще спечели още един 6-годишен мандат на изборите в неделя. Но през 2024 г. конституционното ограничение би трябвало да го принуди да се откаже от президентството.

Той вече избегна тези правила веднъж и се предполага, че няма да го повтори. Предизвикателството е да гарантира, че неговата система и приближените му са в безопасност, след като се оттегли.

"Путин иска да запази лостовете си на влияние, за да може да налага вето върху решенията на наследника му. Той трябва да изгради система, която ще запази статуквото дори когато не е президент. Режимът на Путин трябва да остане дори без Путин", обяснява Татяна Становая, политически анализатор в мозъчния тръст R.Politik.

Реджеп Тайип Ердоган, Турция

Източник: EPA/БГНЕС

Реджеп Тайип Ердоган може да стане още по-влиятелен, ако бъде преизбран през ноември 2019 г., когато в турският президент ще има още по-големи правомощия.

64-годишният Ердоган бе премиер на Турция от 2003 г. до 2014 г., след това стана първият пряко избран президент на страната, оцеля след опита за преврат през 2016 г. и се радва на силна подкрепа както от избирателите, така и от опозиционните националисти. Въпреки че Ердоган е теоретично ограничен до два 5-годишни мандата, той може да удължи управлението си, ако свика предсрочни избори по време на втория му мандат.

Ердоган се възползва перфектно от критиките на международната общност, убеждавайки турското общество, че е в ход конспирация от Запада срещу Турция и засили хватката си върху властта.

"Ердоган създава политически съюзи и ревизира закони, за да бъде избран за първи изпълнителен президент. Ако спечели, Ердоган може да остане на власт поне още десетилетие", предвижда Нихат Али Йозджан, анализатор във Фондацията за изследване на икономическата политика на Турция в Анкара.

Нарендра Моди, Индия

Източник: narendramodi.in

Премиерът Нарендра Моди доминира политическия пейзаж в Индия и се очаква да спечели и следващите национални избори през 2019 г. Предвид очертаващия се нов 5-годишен мандат, той може да управлява 1.3 милиардното население на страната си най-малко до 2024 г., а вероятно по-дълго.

Макар да не разполага с мнозинство в горната камара, необходимо за мащабни структурни реформи, Индийската народна партия на Моди доказа популярността си, спечелвайки многобройни избори на държавно равнище, откакто той дойде на власт през 2014 г.

67-годишният Моди безспорно е най-популярният индийски политик. Опозицията е слаба и няма харизматичен лидер, а регионалните съперници са уязвими на страхотната избирателна машина на партията на премиера. Дори когато са икономически разрушителни, политиките на Моди остават популярни сред масите.

"Изглежда, че те ще се върнат на власт през 2019 г., като се има предвид успехът им в щатските избори и масовата популярност, а тези през 2024 г. също са в дневния ред. Липсата на силна опозиция прави това много възможно", посочва Решми Хурана, управляващ директор на консултантската компания Kroll.

Али Хаменей, Иран

Източник: Office of the Iranian Supreme Leader

Върховният лидер аятоллах Али Хаменей, който първоначално бе избран за президент на зараждащата се република през 1981 г., оцеля след опит за атентат, фронтова битка и операция на простатата. Подкрепян от могъщата Иранска революционна гвардия, редица религиозни дейци и иранците от работническата класа, 78-годишният хардлайнер вероятно ще бъде на власт, до смъртта си.

Това може да означава още девет години, според актюерските изчисления на Скот Куш от американската Life Expectancy Group (компания изчисляваща продължителността на живота, б.р.).

"Човек не се изкачва до върха на властта от позицията на виртуален аутсайдер в иранската безмилостна политика, без да има добри макиавелистки умения (използване на лукавство и двуличие, б.р.). Никой не би могъл да му отправи сериозно предизвикателство", твърди Али Ваез, директор на иранския проект в Международната кризисна група.

Еманюел Макрон, Франция

Източник: ЕПА

Френската избирателна система беше благосклонна към президента Еманюел Макрон, позволявайки му да превърне получените 24% от гласовете в първия кръг на миналогодишните избори в пълна доминация в изпълнителната и законодателна власт, докато традиционните партии в страната се разпаднаха.

Фиксираните 5-годишни мандати както за държавния глава, така и за Националното събрание означават, че той не трябва да се изправя пред национален вот до 2022 г.

Популярността на 40-годишния Макрон пострада в първите месеци на мандата му, докато той прокарваше политики, възприемани като благоприятни за богатите, но рейтингът му се възстанови в края на годината.

Ако непопулярни мерки като премахването на данъка върху богатството и либерализирането на трудовото законодателство доведат до икономически растеж и работни места, президентът може да повтори печелившата комбинация през 2022 г.

"Ляво-дясното разделение не е изчезнало. Но появата на огромен централен блок означава, че онези, които въплъщават това разделение, за момента са осъдени да бъдат малцинствени партии", казва Джером Фурке, ръководител на проучванията на общественото мнение в Ifop.

Доналд Тръмп, САЩ

Източник: ЕПА

В първата година от управлението на президента на САЩ Доналд Тръмп видяхме нарастващи пазари и най-ниската безработица за 17 години. Но това все още не се превръща в подкрепа за него.

През първите си 14 месеца 71-годишният Тръмп има най-ниското обществено одобрение от всички модерни американски лидери. Последните двама президенти, които трябваше да се борят с толкова ниска обществена, бяха Джордж Буш-баща и Джими Картър. И двамата изгубиха следващите избори.

Въпреки многото врагове и разследването за потенциални връзки с Русия, Тръмп вероято ще изпълни мандата си. За сваляне на президента от длъжност чрез импийчмънт е нужно мнозинство от 2/3 в Сената, далечна цел, дори ако демократите си върнат контрола през ноември.

"Много хора спекулираха, че това е краят - година и половина. Малко вероятно е да се случи нещо", каза Дженифър Лоулес, професор по управление в Американския университет във Вашингтон.

Шиндзо Абе, Япония

Източник: Wikimedia Commons

Допреди няколко седмици изглеждаше сигурно, че Абе ще спечели партийни лидерски избори през септември, което ще му даде възможност да стане най-дълго управлявалият министър-председател на Япония. Но един скорошен скандал намалява шансовете му.

63-годишният Абе отказва да разпореди на служителите да се намесват в документи, но дори и съюзниците му започват да се обръщат срещу него. Едно нещо е в негова полза: той е изправен пред слаба конкуренция в управляващата Либералдемократическа партия.

Абе управлява от около 6 години, но все още можеше да избере да се оттегли преди края на мандата си. Той би го направил, ако успее да постигне целта си за преразглеждане на пацифистката конституция, променяйки ролята и мащаба на Японските сили за самоотбрана (японската армия).

"Мисля, че той ще управлява още един мандат като партиен лидер, но той ще бъде последният му", казва Стивън Рийд, професор по политология в Университета Чуо в Токио.

Ангела Меркел, Германия

Източник: EPA/БГНЕС

63-годишната Ангела Меркел успя да си уреди още 4 години като германски канцлер, но изглежда по-уязвима от всякога. Макар никой да не смее да я отпише дори след 12 години на власт, остро критикувана коалиционна сделка, появата на по-млади лидери и признаци, че гласоподавателите искат нови лица, представляват нарастващо предизвикателство.

Общественото противопоставяне срещу политиката на Меркел спрямо бежанците и неубедителното представяне на изборите принудиха консервативния блок на канцлера отново да потърси подкрепата на социалдемократите - съюз, символизиращ политическия център.

Докато все още има спекулации, че Меркел може да напусне по средата на четвъртия си мандат и вече е в залеза на канцлерството си, тя не отговаря на очакванията и все още не е посочила свой наследник.

"Ще се появят повече млади, обещаващи хора в нейната партия, които да я предизвикат, и тогава тя ще осъзнае, че времето й е свършило. Тя няма да се кандидатира повече", смята Андреа Рьомеле, професор в Училището по управление Хърти в Берлин.

Тереза Мей, Великобритания

Източник: архив ЕПА

Хоризонтът на британският премиер Тереза Мей не изглежда особено дълъг. Въпреки предизвикателствата, тя успява да се задържи на поста, очаквайки официалното излизане на Великобритания от Европейския съюз през март 2019 г. Малцина от нейните депутати смятат, че тя все още ще бъде на поста след следващите парламентарни избори през 2022 г.

61-годишната Мей беше близо до провала, след като изгуби 20% от обществената си подкрепа и парламентарното си мнозинство по време на ненужните предсрочни избори през юни. Обикновено това би довело до оставка, но нейните консерватори не искат надпревара за политическото лидерство с лейбъристите, докато траят преговорите за Brexit. Поддържането на Мей на поста осигурява на потенциалните й наследици изкупителна жертва, ако преговорите с Брюксел се провалят.

"Тя е много уязвима. Най-голямото й предимство е, че няма очевиден кандидат, който би могъл да я замени и да обедини Консервативната партия", твърди Ник Анстийд, преподавател по политическа комуникация в London School of Economics.