Съединените американски щати отдавна използват икономическата си и финансова мощ, за да постигнат външнополитическите си цели. Често, тази дейност пречи на дейността на чуждестранни компании и в някои случаи ядосва най-близките съюзници на Вашингтон, пише The New York Times.
Наскоро Европейският съюз обяви смел план, с който да избяга от досега на САЩ. Федерика Могерини, дипломат номер едно на ЕС, заяви, че блокът създава нова платежна система, която ще предпази неамериканските компании от икономическите санкции на САЩ срещу Иран. По-рано през годината Тръмп се отказа от ядрената сделка, която включва и Франция, Германия, Великобритания, Русия и Китай, а администрацията му налага отново санкции срещу Техеран.
Покрай плана на ЕС обаче има големи въпроси. Ще успее ли опитът да запази значителна част от търговския оборот в Иран и може ли да бъде запазен от американски финансови хрътки? И дали ще изисква значителна намеса от двата най-големи врага на Вашингтон: Китай и Иран?Залогът е голям и за двете страни.
Администрацията на Тръмп се очаква да се изправи срещу всеки опит за финансова подкрепа за Иран. Министерството на финансите на САЩ заяви, че усилията на ЕС биват следени от близо, а държавният секретар Майк Помпео описа механизма като "катастрофална политика".
Но Брюксел иска да покаже, че Тръмп не може да подкопае едно от най-важните ѝ постижения на международната политическа сцена просто така. Защитаването на ядреното споразумение е подходящ повод. ЕС вижда новата система като начин да запази търговията с Иран и да помогне крехката икономика на страната да не тръгне рязко надолу.
Целта на механизма е проста, макар изпълнението най-вероятно да се окаже доста по-сложно: трябва да бъде намерен начин за компаниите да могат да придвиждат средствата си в и извън Иран без помощта на американски банки. Скептиците не са малко.
Някои анализатори казват, че ЕС въобще не очаква той да заработи, но да послужи като жест в убеждаването на Иран да остане част от сделката. Други обаче твърдят, че САЩ не трябва да подценява желанието на европейците, включително на Могерини, която бе част от преговорите през 2015 г."Тя бе тази, която затвори ядрената сделка от европейска страна", припомня Джейкъб Фънк Киркегаард от Peterson Institute for International Economics. "За нея този въпрос е личен".
Най-голямото предизвикателство пред ЕС може би е, че големите западни компании няма да имат нужда от този механизъм - просто защото няма да правят бизнес с Иран. Редица мултинационални компании вече се изтеглиха, тъй като не искат да рискуват санкции.
Total, например, планираше голяма инвестиция в Иран, но се отказа от плана си. "Просто не искаме да поемаме риска Total да бъде торпилирана от президента Тръмп", казва Патрик Поуанен, главен директор на френската петролна компания, посочвайки, че новият механизъм на Брюксел няма да работи за тях.
Финансовите, както и репутационни рискове, растат. Компаниите си спомнят огромните глоби, наложени на европейските банки преди няколко години по обвиненията, че не са спазвали санкциите на САЩ срещу Иран.
Европейският съюз се изправя и пред друго огромно предизвикателство: банките може просто да не искат да участват в новия механизъм, тъй като също могат да станат обект на санкции. А без тях компаниите няма да имат възможност да теглят и внасят пари в него. Разбира се, Брюксел може да опита с правителствена институция, като например Европейската инвестиционна банка, но най-вероятно и тя ще стане обект на санкциите.
Дори и ЕС да успее да създаде новата система, ще трябва да убеди компаниите, че могат да разчитат на нея - и че е толкова сигурна, че САЩ не могат да я пробият.
Големият въпрос е дали китайските и руски компании биха използвали този механизъм за, например, търговията на петрол и газ. "Много важен сигнал е дали Русия и Китай също са съгласни", казва Киркегаард. Но Брюксел може да реши, че въвличането на тези две страни ще увреди твърде много отношенията с Вашингтон.
Опасността за САЩ е, че механизамът може да даде на ЕС ценен опит за работата извън финансовата сфера на Вашингтон и той да се превърне в постоянна част от международната платежна система. САЩ вече се притеснява от това и се очаква скоро да отговори.