Европа се готви да вземе отбраната в свои ръце - колко ще ни струва това?

Изцяло нов подход към военните въпроси и пакет от конкретни мерки за укрепването ѝ - това представляват "Бяла книга за европейската отбрана - готовност за 2030 г." и планът ReArm Europe, които бяха представени от Европейската комисия и върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи.

ReArm Europe е проектиран да мобилизира до 800 милиарда евро за инвестиции в отбраната чрез три основни стълба:

• Освобождаване на използването на публично финансиране в отбраната на национално ниво;
• Нов специален инструмент за действия в областта на сигурността в Европа (SAFE) за извършване на спешни и мащабни инвестиции в отбраната чрез общи обществени поръчки;
• Използване на групата на ЕИБ и мобилизиране на частен капитал чрез ускоряване на Съюза за спестявания и инвестиции.

Тук има много специфики. На първо място, ЕК прикани държавите членки да задействат националната клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж, което ще им предостави допълнително бюджетно пространство за увеличаване на разходите им за отбрана в рамките на фискалните правила на ЕС.

Най-общо казано, това означава, че разходите за отбрана няма да се броят при изчисляването на бюджетния дефицит, който според правилата на ЕС не бива да надвишава 3 на сто. Според ЕК това би освободило до 650 милиарда евро за допълнителни военни разходи при "гъвкавост" по дерогацията в рамките на 1,5% от БВП.

Мъск предлага САЩ да напуснат НАТО, защото „няма смисъл да плащат за защитата на Европа"

Това написа той в мрежата X

SAFE е изцяло нов финансов инструмент, който ще предостави до 150 милиарда евро. Заемите на членките ще са с дългосрочен матуритет - до 45 години с 10-годишен гратисен период. За да ги финансира, ЕС ще тегли дълг, като ще се възползва от високия си кредитен рейтинг и високата ликвидност и търсене на неговите емисии.

Планът разчита и на разширяване на обхвата на кредитирането на Европейската инвестиционна банка, като в него трябва да влязат и военни проекти. Допълнително трябва да бъде мобилизиран частен капитал.

Заемите могат да подкрепят общи обществени поръчки в седем приоритетни области:

• Противовъздушна и противоракетна отбрана
• Артилерийски системи
• Ракети и боеприпаси
• Дронове и системи за борба с дронове
• Стратегически способности и защита на критична инфраструктура, включително в космоса
• Военна мобилност
• Кибер отбрана, изкуствен интелект и електронна война

Силен акцент е поставен върху утвърждаването на европейска отбранителна технологична и индустриална база, като в плана се изисква около две трети от поръчаното за целите на отбраната да идва от ЕС, Европейското икономическо пространство, Европейската асоциация за свободна търговия или Украйна.

Подкрепата за Киев е извън всякаква въпросителна в Бялата книга за европейската отбрана. В нея се посочва, че подкрепата за Украйна ще се засили, а освен това страната и нейната индустрия ще бъдат асоциирани в процесите на разработване и придобиване на отбранителни способности.

Поставят се и основите на единен пазар в сферата на отбраната, включително чрез опростяване и хармонизиране на правилата. Говори се и за Единен отбранителен съюз чрез подобряване на сътрудничеството между отделните членки.

От Брюксел обаче са категорични - това не е стъпка към формирането на обща европейска армия и отделните държави остават с водеща роля при вземането на решения, касаещи собствените им отбрана и военна доктрина.

Рискове и възможности

Плановете на Европейската комисия за отбраната определено не са лишени от мащаб. Подобно на много други инициативи на Брюксел, обаче, не е ясно доколко реализацията ще оправдае очакванията.

Ситуацията е сложна - Доналд Тръмп очевидно води САЩ към оттегляне от Европа точно в момент, в който в източния ѝ край се води най-голямата война от 1945 г. насам. Членките на ЕС няма как да приемат спокойно реториката на Русия, която ясно показва, че иска силово връщане на статуквото на Стария континент към 1990 г.

От друга страна, за Вашингтон обединена Европа е конкурент. Не липсват опасения, че чрез претоварването ѝ с военни разходи Америка иска да я елиминира окончателно от глобалната икономическа надпревара. Няма начин при рязък ръст на парите за отбрана да не се наложи орязване другаде. Затова и в Германия заобикалянето на "дълговата спирачка" заради отбраната е съпроводено с тежки дебати.

Интеграцията с украинската отбранителна промишленост също не е лесна тема - особено за източноевропейските държави като България, чиито военни заводи са с портфолио, което директно се конкурира с това на воюващата днес страна. Представители на бранша у нас вече коментираха пред Money.bg, че, особено с оглед малката подкрепа от страна на държавата, рисковете са сериозни.

Как ще се отрази евентуален мир в Украйна на българската отбранителна индустрия?

У нас има ноу-хау за съвременни бойни системи, но Министерството на отбраната гледа предимно към чуждестранни доставчици, казват от бранша

От друга страна, пазарът за специална продукция в глобален план е огромен и Европа има традиционно силни позиции. Сега тя има и шанс за растеж - с Русия се работи трудно заради санкциите, а САЩ са разглеждани като неблагонадежден партньор заради непрестанно променящия позициите си Тръмп. Историята е показала и че развойната дейност за отбранителни цели след това успява да подпомогне и цивилната индустрия.

При всяко положение, Европа прави сериозен залог и, за да го оправдае, трябва този път да покаже, че може да действа бързо, единно и последователно.