Трябва да сме наясно, че българското председателство е в края на един много важен мандат на европейските институции, още повече от успеха на българското председателство ще зависи успехът на всички държави членки на европейския съюз като цяло. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова пред делегатите от КОСАК.
"Българското председателство влиза в тези месеци със своите силни и активни позиции, а не водени от инерцията и дневния ред на Европа. Преди около година отбелязахме 60 години от създаването на Съюза. Докато лидерите на стария континент подписваха декларацията навън имаше много граждани - "за" и "против" европейския проект. Преживяваме, ако не е един от най-трудните, то поне един от най-колебливите периоди в развитието на нашето европейско семейство и трябва да си кажем, честно, че начинът, по който функционира Европа не удовлетворява нашите граждани. Нещо повече до голяма степен за съжаление изчезна онзи непосредствен ентусиазъм и заразително желание, с който е градена Европа", посочи Йотова.
По думите и тук е и един от парадоксите. От една страна не ни харесва това, което става, говорим си на високи нива, но за съжаление в същото време все още не можем да увлечем европейските граждани, за да спорим и търсим решение за това, как да развиваме Европа през XXI век.
Йотова постави пред делегатите концептуалния въпрос дали равнодушието е наша диагноза? Тя визира проблемните тенденции в Европа, свързани с бюрокрацията, закъснелите реакции на кризите.
"Конкретните решения ще напишат развитието и бъдещето на европейския проект, а не конструкциите, родени в офисите. Европа се раздели. Вместо работещи решения за съжаление напоследък все повече изграждаме огради", констатира вицепрезидентът ни. По думите й огради се строят не само срещу новопристигащите, но и едни срещу други. Йотова коментира, че само преди 10 години е било немислимо страна член да заплаши, че ще напусне съюза заради липсата на солидарност, а днес за съжаление има производства срещу две държави заради неспазването върховенството на закона. "Имаме два пътя - теоретична конструкция за европейския проект и запълване след това с конкретни политики или конкретни политики, които на практика изграждат модела на Европа. Лично аз съм за втория вариант".