Ескалира напрежението между трите големи български телекома и Комисията за защита на потребителите. Председателят на регулатора Мария Филипова обяви, че ще иска отнемане на лицензите на A1, Vivacom и Yettel заради системни нарушения, а Алиансът на технологичната индустрия я обвини в популизъм и видя риск потребителите у нас да останат без услуги и свързаност.
Какво се случи?
В продължение на 3 години телекомите индексираха цените заради високата инфлация - практика, която ги сблъска с политици, министри и регулатори. Конкретните условия винаги имаха някои различия, но общата посока беше сходна.
В края на 2024 г., когато очакванията бяха за доста по-ниска инфлация, Yettel обявиха, че ще направят корекция нагоре, "за да продължаваме да предлагаме висококачествени продукти и услуги". От телекома подчертаха, че това не е индексация и срещу по-високата такса потребителите получават различни надграждания на плановете си - повече минути, по-висока скорост, дигитални услуги и т.н.
След Нова година поскъпване обяви и Vivacom. В официалната комуникация причина за стъпката нямаше, но от телекома обясниха за Money.bg, че корекцията е нужна заради увеличаващите се разходи за труд и инвестиции, в това число - в оборудване.
A1 през миналата седмица обявиха, че няма да увеличават месечните такси на частните си клиенти - първо отклонение такова решение през последните години.
Междувременно, от Комисията за защита на потребителите забраниха със заповед повишаването на цените, а Yettel обявиха, че ще обжалват в съда.
Какво казва КЗП?
"През последните пет години мобилните оператори като едни от ключовите участници на пазара, са обект на множество санкции за установени нарушения на Закона за защита на потребителите, свързани с прилагането на нелоялни търговски практики. Въпреки многократните наказателни постановления, които са влезли в сила, тези оператори продължават да демонстрират устойчиво неспазване на нормативната уредба, системно нарушавайки правата на потребителите", посочва в свое изявление председателката на комисията Мария Филипова.
По думите ѝ "огромен дял от постъпващите потребителски жалби" са свързани с дейността на трите телекома и през последните години "няма съществена промяна в посока намаляване на броя на извършваните нарушения".
"Наложените финансови глоби, въпреки тяхната честота, очевидно не изпълняват функцията си да възпират или коригират поведението на нарушителите. Вместо това, мобилните оператори приемат тези санкции като оперативен разход, който не влияе върху тяхната печалба или позиция на пазара", коментира Филипова.
Според нея системното прилагане на нелоялни практики не само ощетява хората, но и подкопава доверието към институциите.
Затова и тя е изпратила мотивирано писмо до председателя на Комисията за регулиране на съобщенията с предложение да отнеме лицензите на дружествата - възможност, заложена в Закона за защита на потребителите.
Какво казват телекомите?
От Алианса на технологичната индустрия (АТИ), в който влизат телекомите, както и някои по-малки доставчици, хардуерни компании и учебни заведения, са категорични, че предложението за отнемане на лиценза е "абсурдно, некомпетентно и опасно".
Според организацията изявлението на Филипова е "не само лишено от обективност и правна аргументация, но и изпраща тревожен сигнал към чуждестранните инвеститори и стратегическите партньори на България. Нагнетяването на популистки внушения срещу ключов сектор е безпрецедентен акт, който застрашава сигурността и икономиката на страната".
От АТИ посочват, че "българските потребители се ползват от едни от най-добрите и достъпни телекомуникационни услуги в Европа, според доклад на ЕК България е сред четирите държави с най-достъпни цени на мобилни услуги в ЕС, а мрежите в страната са сред най-бързите в света".
В позицията се отбелязва още, че секторът оперира в "конкурентна и стриктно регулирана среда" и последният доклад на КРС показва близо 10% намаление на жалбите.
АТИ обвинява КЗП в популизъм, но и не само: "Докато КЗП атакува операторите с недоказани обвинения, реалните проблеми на потребителите - измами и недостатъчна регулация на неконтролирани дигитални платформи - остават извън нейното внимание. Това поставя под съмнение компетентността и истинските мотиви за действията на комисията".
Така или иначе, думата вече има КРС. Каквото и да реши тя, вероятно следващите епизоди от този сюжет ще се развиват на територията на съда.
USD
CHF
EUR
GBP
